Определение № 4393 от 19.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4069/2022 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 279 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Й. А. против разпореждане № 146 от 16.06.2022 г. по ч. гр. д. № 4347/2021 г. на Върховен касационен съд (ВКС), IV г. о., с което е върната частна жалба с вх. № 2172 от 10.03.2022 г. по регистъра на ВКС, подадена от жалбоподателката срещу определение № 71 от 23.02.2022 г., постановено по това ч. гр. дело в частта, касаеща предходно сезиране с частна жалба от лицето. С тази част от атакувания съдебен акт, касационният съд произнасяйки се по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК е оставил без разглеждане частна жалба - с вх. № 3862 от 15.07.2021 г. по регистъра на ВКС, на В. А. в частта й, с която е обжалвано определение № 313 от 30.06.2021 г., поправено с определение № 347 от 26.07.2021 г. по ч. гр. д. № 219/2021 г. на Апелативен съд - Велико Търново в частта, с която е потвърдено определение № 279 от 16.03.2021 г. по гр. д. № 91/2021 г. на Окръжен съд - Велико Търново, с което е оставена без разглеждане жалбата на А. против постановление за възлагане на недвижим имот от 25.11.2020 г. по изп. дело № 58/2018 г. на ЧСИ И. Ц. с рег. № 896 на КЧСИ като недопустима и е прекратено производството по делото. Със същото определение е прекратено производството по ч. гр. д. 4347/2021 г. на ВКС, IV г.о. в посочената му част. Жалбоподателката счита обжалваното разпореждане за неправилно, поради нарушение на процесуалния закон (чл. 41, ал. 2 ГПК) - с твърдение, че не е напускала адреса, който е посочила по делото - и иска същото да бъде отменено. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение като се запозна с данните по делото намира следното. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК (пратката с жалбата е приета чрез устройството „Еконтомат" - т. е. автоматична пощенска станция на лицензиран пощенски оператор „Еконт", находящо се в МОЛ-Велико Търново на 21.07.22 г. при връчено съобщение на 14.07.22 г.) от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна, поради следните съображения. За да постанови обжалвания резултат предходният състав на ВКС е съобразил, че с разпореждане от 11.03.2022 г. на жалбоподателката са дадени указания да отстрани констатирани нередовности на частна жалба - в едноседмичен срок да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лв. и да представи платежен документи, а също и още 3 броя преписи от частната жалба, съответно са указани неблагоприятните последици от неизпълнение на указанията в срок - връщане на жалбата. Съдът е приел, че съобщението до страната за отстраняване на недостатъците в сезирането е редовно връчено на 26.04.2022 г. при условията на чл. 41, ал. 2 ГПК. Изтъкнал е, че процесуалното бездействие на жалбоподателката в указания й едноседмичен срок, изтекъл на 03.05.2022 г. - вторник (присъствен ден) да изправи констатираните с разпореждането от 11.03.2022 г. нередовности в частната жалба има за последица нейното връщане на основание чл. 278, ал. 4, вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Обжалваното разпореждане е неправилно. Според правилото на чл. 41, ал. 2 ГПК (на което предходният състав на ВКС се е позовал за да постанови връщане на частната жалба), когато страна по делото отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено редовно съобщение и не съобщи на съда новия си адрес, всички съобщения до нея се прилагат в цялост и се смятат за редовно връчени. За да се приложи чл. 41, ал. 2 ГПК е необходимо длъжностното лице - призовкар да удостовери както, че: 1/ адресатът на съобщението не може да бъде намерен на адреса, така и че 2/ отсъства и е напуснал този адрес преди повече от един месец. Именно заради това отсъствие е предвидено задължението за уведомяване за новия адрес. Разпоредбата на чл. 41 ГПК не може да се тълкува разширително и да се прилага и за случаи, при които страната не е напуснала адреса и продължава да живее на същия. Именно такъв е разглежданият случай, доколкото връчителят е удостоверил в приложеното съобщение, че „лицето живее на адреса, но не може да бъде открито". Простото ненамиране на адресата и ненамирането на лице, което да получи съобщението вместо него или да даде сведения за него, без да е удостоверено от връчителя, че адресатът отсъства и е напуснал адреса преди повече от един месец, не е основание за прилагане на съобщението в цялост по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК. Фикцията по този текст може да се приложи само при надлежно удостоверяване на факта на отсъствие и напускане на адреса за повече от един месец. В този смисъл е формираната съдебна практика на ВКС, обективирана в определение № 146 от 09.04.2021 г. по гр. д. № 679/2021 г., определение № 19 от 14.01.2020 г. по ч. гр. д. № 4806/2019 г., и двете по описа на III г. о.; определение № 113 от 10.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1438/2020 г. и определение № 22 от 12.02.2021 г. по ч. гр. д. № 352/2021 г., последните две по описа на I г. о. В настоящата хипотеза призовкарят не е удостоверил по надлежния ред, че жалбоподателка А. е напуснала адреса за повече от един месец. Напротив - при посещенията си на адреса й е установил, че лицето живее на адреса и това обстоятелство изрично е удостоверил върху съобщението, както и че адресатът не може да бъде открит за да му се връчи това съобщение. При отразяване на такива данни фикцията на чл. 41, ал. 2 ГПК не може да се приложи и да се приеме за редовно проведена процедурата по връчване на съобщението с указанията за недостатъците на подадената частна жалба. Поради неосъществен фактически състав на посоченото правило, както и на каквото и да било друго редовно връчване жалбоподателката не е била редовно уведомена за разпореждането от 11.03.2022 г., с което частната й жалба е била оставена без движение. Като е приел обратното и е върнал, поради неизправяне в срок на нередовностите й посочената по - горе частна жалба (с вх. № 2172 от 10.03.2022г. по регистъра на ВКС), подадена от В. А. предходният състав на ВКС е постановил процесуално незаконосъобразно разпореждане, което следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия състав за ново администриране на тази жалба. Воден от горното, Върховният касационен съд, III г. о.