Определение № 124 от 09.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1618/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, т. 2 ГПК. Образувано е по подадена от М. Г. Р. частна жалба срещу определение № 656 от 02.12.2016 г., по ч. гр. д. № 4812/2015 г. на ВКС, ІІІ г. о., с което е оставена без разглеждане частна жалба подадена от същия жалбоподател против определение № 493 от 15.07.2017 г. по гр. д. № 973/2015 г. на ВКС, ІV г. о. Ответницата по частната жалба Т. Г. Р. намира същата за недопустима и моли да бъде оставена без разглеждане. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да се произнесе по частната жалба състав на ВКС, І г. о. взе предвид следното: От данните по делото се установява, че жалбоподателят Р. е поискал тълкуване на определение № 261 от 15.04.2015 г., по гр. д. № 973/2015 г. на ВКС, ІV г. о., с което е потвърдено определение № 285 от 01.10.2014 г. по гр. д. № 3126/14 г. на ВКС, ІV г. о., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима молба за отмяна на основание чл. 303 ГПК на определение по ч. гр. д. № 4196/13 г. на ВКС, ІІІ г. о. То е било постановено в производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и с него не е допусната касационна проверка на въззивно определение на СГС по ч. гр. д. № 3141/13 г., с което е потвърдено определението на СРС за прекратяване производството по предявения от Р. срещу Т. Р. отрицателен установителен иск за собственост като недопустим, поради разрешаване на спора с влязло в сила решение, постановено по предявен от него преди това ревандикационен иск за същия имот. По искането за тълкуване ВКС се е произнесъл с определение № 493 от 15.07.2015 г. по гр. д. № 973/2015 г. на ВКС, ІV г. о. като то е оставено без уважение. Срещу това определение Р. е подал частна жалба. Въз основа на нея е образувано ч. гр. д. № 4812/2015 г. на ВКС, ІІІ г. о. и с определение № 656 от 02.12.2016 г. частната жалба е намерена за недопустима. Прието е, че тълкувания съдебен акт предвид постановения правен резултат (потвърждаване на определение на тричленен състав на ВКС, с което молбата за отмяна на друго определение е оставена без разглеждане) е окончателен и не подлежи на следващ инстанционен контрол. Съставът на ВКС се е позовал и на чл. 251 ГПК, който повелява, че решението по тълкуване подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва решението, което се тълкува. След като определение № 261 от 15.04.2015 г. по гр. д. № 973/2015 г. на ВКС, ІV г. о. не подлежи на обжалване, то не полежи на обжалване и определението, постановено по същото дело и от същия съдебен състав в производство по чл. 251 ГПК. Изводът на съда е направен при точно прилагане на процесуалния закон. След като определението, тълкуване на което се иска, не подлежи на последващ инстанционен контрол, то и определението, с което не е уважено искането за тълкуването му, не подлежи също на следващ съдебен контрол. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.