Определение № 3930 от 17.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2351/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 50611/14.04.2026 г. на Г. С. К. срещу определение № 4676/26.02.2026 г. по в.ч.гр. д. № 3855/2024 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане молба вх. № 1849 от 28.01.2026 г. на Г. К. за възстановяване на срока за обжалване на определение № 6440 от 25.04.2024 г., постановено по същото дело. В частната жалба се иска произнасяне по същество по молбата за възстановяване на срок. С обжалваното определение въззивният съд е оставил без разглеждане, като просрочена, молбата на Г. К. за възстановяване срока за обжалване на определение №6440/2024г. на същия съд, с което е потвърдено определение от 29.12.2023г. по гр.д.№19036/2022г. на СРС за връщане на исковата молба на Г. К., поради неотстраняване на нейната нередовност. С определение № 1383/21.03.2025г. по ч.гр.д.№ 755/2025г. на ВКС, І г.о. е потвърдено разпореждане № 14442/2024г. по ч.гр.д.№ 3855/2024г. на СГС, с което е върната като просрочена частна касационна жалба на Г. К. срещу определение № 6440/25.04.2024г. С определение № 6440/2024г. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, констатира, че обжалваното определение е постановено от Софийски градски съд като въззивна инстанция и касае въпроса за възстановяване на срок за подаване на частна касационна жалба – чл. 64, ал. 2 ГПК. То попада в кръга на определенията, чиято възможност за обжалване е изрично посочена в закона съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 66, ал. 2 ГПК и при съобразяване на действащата редакция на чл. 274, ал. 2 ГПК (след изменението й със ЗИДГПК, ДВ, бр. 50/03.07.2015 г.), подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.