Определение № 10124 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10350/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. В. В. против определение № 24282/06.06.2026 г., постановено по адм. д. 6697/2025 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). В частната жалба се твърди, че обжалваното е нищожно поради допуснато противоречие с основополагащи принципни свръхповелителни правни норми и на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което иска да бъде обявено за нищожно, евентуално да бъде обезсилено или отменено. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение № 24282/06.06.2026 г., постановено по адм. д. 6697/2025 г. по описа на АССГ е върната частната жалба на Н. В. В. против определение № 5739/12.02.2026 г., постановено по адм.д. 6697/2025 г. по описа на АССГ поради неизпълнение в срок на указанията за внасяне на държавна такса и приподписване от адвокат.. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Атакуваното определение е постановено от законен състав на родово и местно компетентен съд, в предвидената от закона писмена форма и след надлежно сезиране, поради което е действително и допустимо. Обосновано и законосъобразно АССГ е приел за установено, Н. В. е уведомен за констатираните нередности на частната му жалба и му е предоставена възможност за внасяне на дължимата държавна такса за разглеждане на частната му жалба и необходимостта да бъде приподписана от адвокат. По делото няма данни жалбоподател да е освободен от внасяне на тази държавна такса. Определеният срок е изтекъл и по делото няма данни за внесена държавна такса от Н. В.. По изложените съображения обжалваното разпореждане като действително, допустимо, правилно, законосъобразно, обосновано и постановено без допуснати процесуални нарушения трябва да бъде оставено в сила. С оглед липсата на претенции за присъждане на разноски от ответната страна, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение