Определение № 177 от 15.04.2016 г. на ВКС по т. д. № 2483/2015 г.

Производството е по реда на 274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на Д. „З.” против Определение № 1229 от 11.05.2015г. по в.т.д.№ 2209/2014г. на САС, ТО, 5 състав, с което в производство по чл.248 ГПК е оставена без уважение молбата на фонда за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, присъдени в негова полза с присъждане и на юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство. С частната жалба се иска отмяната на определението като неправилно и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред първоинстанционния съд. Посочва се, че дължимото е в размер на 93 806.98лв. на основание чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1 в редакцията й преди изменението от м.март 2014г., предвид цената на отхвърлените искове с общ размер 4 667 849лв. Поддържа се, че пред първоинстанционния съд фондът е представляван само от юрисконсулт, а адвокатска защита е поета пред въззивната инстанция. С писмен отговор насрещната страна [фирма] е оспорила основателността на искането по съображения, че не са представени доказателства за реалното им извършване, както и списък по чл.80 ГПК. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Съгласно т.9 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.дело 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, молбата за изменение на решението в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл.80 ГПК е недопустима. С постановеното по делото решение САС е отменил решението на Софийски градски съд и е отхвърлил иска, предявен от [фирма] за авансово заплащане на финансова помощ по Договор № 201010/24.02.2010г. С оглед изхода на спора насрещната страна е осъдена да заплати сумата 291 356.98лв. разноски по представения списък по чл.80 ГПК, който е включвал тези, направени пред въззивната инстанция. С молба вх.№ 4826/09.04.2015г. фондът е поискал изменение на решението в частта за разноските и осъждането на ищеца да заплати и разноски за първоинстанционното производство-юрисконсултско възнаграждение от 93 806.98лв. САС е оставил искането без уважение по съображение, че при осъществено процесуално представителство и от адвокат и от юрисконсулт, се присъжда възнаграждение за един представител /чл.78,ал.1 ГПК/. Пред първоинстанционния съд ДФ З. не е представил списък на разноските. Искане за заплащането им, но в размер на 7 950лв. е било направено в отговора на исковата молба. Становище за присъждане на разноски-без посочен размер е поддържано и в хода на устните състезания. Списък по чл.80 ГПК за разноските пред първата инстанция не е представен и в производството пред САС. П. на л.40 обхваща само разходите, сторени във въззивното производство. Посочването на претендираната сума за разходи за защита пред СГС - 93 806.98лв. е направено в молбата по чл.248 ГПК. С оглед на изложеното, определението по чл.248 ГПК е недопустимо, то следва да бъде обезсилено, а молбата на Д”З.” за изменение на решението в частта за разноските при липса на списък по чл.80 ГПК на претендираните разноски от 93 806.98лв.- да бъде оставена без разглеждане като недопустима. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.