Определение № 218 от 07.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1556/2016 г.

Производството е по чл. 83, ал. 2 ГПК. Образувано е по молби на М. С. С., Р. Х. С. и Г. Х. Р. с искания за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса за касационното производство поради липса на средства да ги заплатят. Върховният касационен съд, състав на І г. о., за да се произнесе взе предвид следното: По искането на М. С.: От данните по делото и представената декларация за материално и гражданско състояние от 21.06.2016 г. се установява, че Соколов е роден през 1976 г., женен е, има две непълнолетни деца на 9 г. и 2 г., които издържа. Към датата на подаване на декларацията притежава апартамент от 45 кв. м, лек автомобил, без посочена марка, произведен през 1995 г., както и 1/8 ид. ч., придобита на основание дарение, направено от майка му Р. С. през 2008 г. от имота, предмет на делба, съставляващ прилежаща площ към сграда, който имот е със статут на терен от горския фонд и съставлява имот с ЕКНМ 6523. 919.69, с площ от 6042.00 дка. Декларирал е, че е безработен и получава обезщетение на това основание в размер на 330.00 лв. месечно, както и че съпругата му също не реализира доходи. След преценка на така установените факти съдът намира, че са налице пердпоставките по чл. 83, ал. 2, т. т. 1, 5, и 7 ГПК, поради което страната не разполага с достатъчно средства за заплащане на държавната такса за касационното производство по чл. 290 и сл. ГПК, което е основание да бъде освободена от това задължение. По искането на Р. Х. С.: От данните по делото и представената декларация за материално и гражданско състояние от 21.09.2016 г. се установява, че страната е родена 1950 г., вдовица е, притежава третия етаж с площ от 240 кв. м. от вилна сграда, построена в имота, предмет на делба по делото, както и 12/96 ид. ч. от този имот. Декларирала е, че получава пенсия в размер на 122.00 лв. Не е посочила дали постоянният адрес, на който живее в [населено място],[жк], [жилищен адрес] ет. А, е собствено жилище. По делото има данни, че в реституираната вилна сграда, намираща се в к. к. „Боровец, в землището на [населено място], С. и брат й Г. Р. развиват стопанска дейност, чрез предоставяне на сградата на туристи. Въз основа на така установеното материално положение на страната и след преценка за наличието и на останалите предпоставки по чл. 83, ал. 2 ГПК не може да се направи извод, че тя не разполага със средства за заплащане на държавната такса за касационното производство. Това е основание искането да се остави без уважение. По искането на Г. Х. Р.: От данните по делото и представената декларация за материално и гражданско състояние от 25.08.2016 г. се установява, че Р. е роден през 1954 г., инвалидизиран е на 100% без чужда помощ за срок от три години, поради претърпяна операция. Получава доход от пенсия в размер на 219.59 лв. Твърди че е във фактическа раздяла със съпругата си от 10 години, поради което няма сведение за нейните доходи и имущество. Лично той е собственик на втория етаж с площ от 240 кв. м., от вилната сграда построена в имота, който е предмет на делба по настоящото дело. От данните по делото се установява, че е собственик и на 1/12 ид. ч. от терена, върху който е построена реституираната вилната сграда, както и на 2/48 ид. ч., придобити в режим на СИО със съпругата му В. Л. Р., както и че заедно със сестра си Р. С. е използвал вилата за развиване на туристическа дейност. При тези данни молителят не установява да не разполага с достатъчно средства, което да го възпрепятства да изпълни задължението си за внасяне на държавна такса за разглеждане на делото пред касационната инстанция. Не са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК, поради което искането като неоснователно следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.