Определение № 13998 от 27.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5853/2021 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика” гр. Варна, за изменение на решение № 9287 от 29.07.2024 г., постановено по адм. дело № 5853/2021 г. по описа на Върховен административен съд, в частта за разноските. Директорът на дирекция "ОДОП" гр. Варна, заявява искане да бъдат увеличени присъдените разноски на Национална агенция за приходите (НАП). Счита, че съдът неправилно не е присъдил разноски по делото съобразно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), като неправилно се е позовал на решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Счита, че на НАП се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 43 888.73 лв. на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, определени с оглед материалния интерес по делото. Ответната страна – „Консорциум Реми груп” АД (в производство по несъстоятелност), чрез процесуален представител изразява становище, че искането е неоснователно. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като съобрази направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: С решение № 9287 от 29.07.2024 г., постановено по адм. дело № 5853/2021 г. по описа на ВАС е оставено в сила решение № 183 от 16.02.2021 г. постановено по адм. дело № 1245 по описа на Административен съд гр. Варна за 2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за прихващане и възстановяване (АПВ) №П-03000320035213-004-001 от 06.03.2020 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден изцяло с решение № 116 от 22.05.2020 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Варна и „Консорциум Реми груп“ АД, е осъден да заплати на НАП сумата от 1 700 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационно производство. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В конкретния случай решението на настоящия съдебен състав е окончателно и е постановено на 29.07.2024 г. Искането за изменението му относно присъдените разноски е депозирано в едномесечния срок, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно. При определяне на разноските, касационният състав е съобразил Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, в което е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че посочените в Наредбата, размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. При съобразяване на Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, настоящият състав е извършил дължимата преценка на характера на правния спор и действията извършени от процесуалните представители на данъчната администрация, като намира, че дължимото юрисконсултско възнаграждение е определено правилно в размер на 1 700 лв. По тези съображения е неоснователно искането за увеличаване размера на присъдените разноски и същото следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение