Решение № 2284 от 27.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12032/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ).

Образувано е по касационна жалба на Ръководителя на Националния орган (РНО) по програма Интеррег V-A Гърция – България 2014-2020, чрез главен юрисконсулт Велинова, срещу решение № 3343/15.07.2025 година на Административен съд гр. Благоевград по адм.д. № 1032/2024 година, с което е отменено негово решение № РД 02-14-900/18.08.2023 година за определяне на Сдружение „Агенция за икономическо развитие - Банско“ на финансова корекция. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК – съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Според касатора, съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност и взаимна връзка, и не е изложил в мотивите на решението фактически и правни изводи. Твърди, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила обсъждайки само твърденията на жалбоподателя, без да се отчита доказателствената стойност на същите в тяхната съвкупност. Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че трите договора обсъдени в решението се отнасят за различни работни проекти и същите целят различни резултати. Сочи, че дейностите по договорите представляват интерес и могат да бъдат изпълнени от един и същ кръг икономически оператори. Оспорва и изводите на съда, че не е изследвал предмета на договорите и не е изложил мотиви за направения от него извод за наличие на сходни дейности, като посочва, че е разгледал подробно предмета на договорите, но програмата не извършва предварителен контрол за законосъобразност на планираното възлагане на дейностите по отделните проекти. Посочва, че обстоятелствата, свързани с одобрение на план за възлагане на проекта, обвързаност на дейностите с отделни работни пакети от времевата рамка на проекта, съответно твърдяната липса на съвпадение по отношение класификацията по CPV код на отделните дейности, категорично не санират извършеното незаконосъобразно възлагане и не освобождават бенефициера от задължението за спазване на приложимото национално и европейско законодателство. Обосновава, че сходството е в предмета на поръчката и вида на услугата, чрез която ще бъде реализиран, както и в кръга на заинтересованите икономически оператори/участници. Оспорва и изводите на първоинстанционния съд, че в случая липсва конфликт на интереси. Според касатора безспорно са установени данни за наличие на конфликт на интереси при разходване на средствата по административния договор, което е в нарушение на общите принципи за добро финансово управление. Твърди, че първоинстанционният съд не е взел предвид, че договорът е сключен в резултат на директно възлагане, респективно не е установена публичност. Посочва, че е взел предвид не само установената свързаност, но и липсата на аргументи за избор на конкретния изпълнител, както и ролята на Г. Цветков, не само като представител на бенефициера, а и като ръководител на проекта. Оспорва и изводите, че решението му е издадено само на основание Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. на Наредбата изм. – ДВ, бр. 59 от 2024 год., Наредба за посочване на нередности), като твърди, че тя е посочена единствено във връзка с класификацията на нередността. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Сдружение „Агенция за икономическо развитие - Банско“ срещу решение № РД 02-14-900/18.08.2023 година на Ръководителя на Националния орган (РНО) по програма Интеррег V-A Гърция – България 2014-2020 за определяне на финансова корекция. Претендира разноски за две съдебни инстанции по приложен списък и прави възражение за прекомерност на исканите от ответната страна такива.

Ответникът, Сдружение „Агенция за икономическо развитие - Банско“, чрез адв. Богоева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения изложени в представено по делото писмено становище. Претендира разноски по списък.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е същата е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред Административен съд гр. Благоевград е образувано по жалба на Сдружение „Агенция за икономическо развитие - Банско“, срещу решение № РД 02-14-900/18.08.2023 година на РНО по програма Интеррег V-A Гърция – България 2014-2020. С последното, са установени две нарушения:

• на чл. 2, ал. 5 от Постановление на Министерски съвет № 160/2016 година за определяне на правила за разглеждане на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ПМС №160/2016 година), във вр. с чл. 50, ал. 1 от ЗУСЕФСУ – незаконосъобразен избор на процедура за възлагане, квалифицирано като нередност по т. 2, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, за която е определена финансова корекция в размер на 100% от стойността на допустимите разходи по засегнатия договор;

• на чл. 2, ал. 2 от ЗУСЕФСУ и чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 – конфликт на интереси, квалифицирано като нередност по т. 1 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, за която е определена финансова корекция в размер на 100% от стойността на допустимите разходи по засегнатия договор.

На основание чл. 8, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности във връзка с чл. 71, ал. 3 от ЗУСЕФСУ, и като е съобразил, че по Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности се определя самостоятелна финансова корекция, като се прилага съответният процентен показател за всяка от тях, както и че общият размер на финансовите корекции по проекта не може да надвишава размера на реално предоставената финансова подкрепа по него, РНО е определил финансова корекция в размер на 100% от стойността на допустимите разходи, средства от ЕСИФ по договора с изпълнителя.

За да отмени оспорения административен акт с правна квалификация чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден във валидна писмена форма, от компетентен орган, при спазване на процедурата по издаването му, но при неправилно приложение на материалния закон. В частта за първото нарушение, АС гр. Благоевград приема, че органът не е изследвал въпроса дали е налице специфичната цел за заобикаляне на закона, която представлява същностен елемент от нарушаването на забраната на чл. 2, ал. 5 ПМС № 160, както и предмета на договорите, по повод на които се твърди неизпълнение на законовата разпоредба и не е изложил мотиви за направения от него извод за наличие на сходни дейности. В акта си, ръководителят на НО единствено бил цитирал предмета на всеки от тях, но не бил обосновал защо счита, че е налице систематична свързаност между посочените дейности. В случая били изложени само декларативни изводи и цитати от правни норми, които не били обосновани с конкретни факти. От страна на органа не били изложени конкретни мотиви, които да са относими към извода за нарушение на ПМС № 160/2016 г, което касае разделяне на поръчки. Дефинирал бил нарушението като „незаконосъобразен избор на процедура“, което било общо понятие и което не конкретизирало вида нарушение, което се твърди. В акта не било обосновано защо органът счита, че е налице свързаност между дейностите по трите процедури. В случая било налице само общо изброяване на изискванията към кандидатите, но не и преценка на спецификата в дейностите, които следва да се изпълнят на база техническите спецификации към всяка от поръчките. Първоинстанционният съд е обосновал, че въпреки сходството в някои от наименованията на възложените услуги, дейностите са много различни като същност и задачи, както и като териториален обхват, като конкретните задачи и резултатите от изпълнението, които да бъдат предадени, са подробно описани в техническите задания, като именно от тях можело да се правят изводи за същността на възлаганата дейност, а не от изискванията към участниците, които единствено са коментирани от органа. Като не бил взел предвид това, а само механично е сравнявал общите изисквания към участниците, но не и вида на възлаганата работа, нейния териториален и времеви обхват, както и насоченост, респ. изискуемият се различен капацитет от изпълнителите (технически, експертен и др.) органът бил допуснал както съществено нарушение на административно-процесуалните правила, така е направил и неправилни изводи за наличие на нарушения при избора на процедура на възлагане. Различието в дейностите по трите договора, а от там и различието в използваните процедури за възлагането им се основавало и на действащият към момента на подписване на договорите и задължителен в цялост за всички държави-членки Регламент (ЕО) № 2195/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 година относно общия терминологичен речник, свързан с обществените поръчки (CPV) и неговите изменения и допълнения. Мотивиран е извод за липса на нарушение на чл. 2, ал. 5 от ПМС № 160/01.07.2016 г., във вр. с чл. 50, ал. 1 от ЗУСЕФСУ и за липса на нередност, за която да бъде определена финансова корекция. В частта за второто нарушение приема, че не е спорно, че е налице продажба на дялове от едно дружество на друго, но в случая следвало да се отбележи факта, че същата предхожда процесните възлагания, т.е. към датата на сключване на договорите липсва всякаква обвързаност, която може да се приеме конфликт на интереси. В случая председателят на УС, Г. Цветков, не вземал самостоятелни решения, а изпълнявал колективни такива (заедно и поотделно с Р. Пашов), взети на заседания на колективния ръководен орган (Управителен съвет), на който присъстват повече от половината му членове. Съдът намира изводите на административния орган за установен конфликт на интереси за незаконосъобразни, а приетият от НО конфликт на интереси по смисъла на чл.61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 за недоказан, поради което обосновава липса на основание за определяне на финансова корекция. Приел е също, че административният орган е определил финансова корекция, използвайки предварително определената в Наредбата за посочване на нередности скала и без да отчита в конкретния случай какъв е точно вида „нередност“, нито пък причините, поради които се е стигнало до евентуалната „нередност“. По никакъв начин административният орган не бил обосновал каква е конкретната вреда, която се нанася на бюджета на ЕС и дали същата сочи на някакъв вид злоупотреба от страна на Сдружението.

При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

Неоснователни са доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила относими към задължението на съда по чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и релевираните от жалбоподателя аргументи и възражения. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон.

Досежно правилното приложение на материалния закон и обосноваността на съдебното решение:

1.Касационната инстанция приема за правилни като цяло изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт с правна квалификация чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му.

2.Първоинстанционният съд е установил съответстваща на доказателствата фактическа обстановка по спора:

Страните не спорят, че между управляващия орган на програми по цел „Европейско териториално сътрудничество“ на Министерството на развитието и инвестициите на Република Гърция, действащ като УО на програмата за сътрудничество „Интеррег V-A Гърция – България“ 2014-2020 г. и Търговско-промишлена камара на Родопи е сключен договор за субсидия №В6.3а.28/26.04.2021 година, от който е видно, че Търговско-промишлена камара на Родопи участва в проекта като „водещ партньор“. Предметът на договора е предоставяне на субсидия за изпълнение на проект „Овластяване на предприятия, търсещ растеж.“ Между Търговско-промишлена камара на Родопи, в качеството на водещ бенефициер и Македонски университет – катедра „Бизнес администрация“, Агенция за икономическо развитие – Банско и Местна агенция за икономическо развитие – Разлог, в качеството на бенефициери по проекта е сключено Споразумение за партньорство по Програма за сътрудничество „Интеррег V-А Гърция-България“ 2014-2020 за изпълнението на проект „Овластяване на предприятия, търсещ растеж“. Предметът на Споразумението за партньорство, съгласно чл. 2 от същият, е определянето на процедурни правила за проекта, който трябва да бъде изпълнен, и правилата, които уреждат техните отношения в рамките на създаденото партньорство, за да се изпълни и завърши процесния проект.

При изпълнение на договора, Сдружение „Агенция за икономическо развитие – Банско“ е сключило общо три договора: два в резултат на директно възлагане - договор № SeeG/01.06.2021г., със Сдружение "Жаргон", и договор № SeeG/14.06.2021 г., с "Пеликан-18" ООД, и един - договор № SeeG/25.03.2022 г., с "Т енд ЕАМ Кетъринг" ООД, след провеждане на процедура по избор по реда на ПМС № 160/2016 г. - с публична покана, предмет: "Организиране и изпълнение на събития, тематични семинари и обучения, насочени към организация и управление на МСП, повишаване на бизнес умения и разработване на модел за подкрепа на предприемачеството, включително предоставяне на консултантски услуги на ниво бизнес или цялостна група, персонализирани консултантски услуги и бизнес коучинг за съществуващи, стартиращи и бъдещи предприемачи в рамките на проект "Empowering businesses Seeking Growth" с акроним SeeG, финансиран по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ В6.3a.28 /26.04.2021 г. в рамките на Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A Гърция - България 2014 - 2020", обявата за което е публикувана на 04.03.2022 г. На 25.03.2022 г. е сключен Анекс № 1 към договора с „Т Енд Еам Кетъринг“ ООД за определяне размера на помощта de minimis за всеки бенефициент по дейности 1, 2, 3 и 4.

При извършена проверка от страна на РНО на Програма Интеррег V-A Гърция – България 2014-2020 са установени нередности при сключване на двата договора и възлагане на обществената поръчка - по т. 2, б. „а“ от Приложение № 1 и по т. 1 от Приложение № 2 към чл. 2, алинеи 1 и 3 от Наредбата за посочване на нередности, изразяващи се в незаконосъобразен избор на процедура за възлагане на дейностите и наличието на конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент 2018/1046 във вр. с чл. 2, ал. 2 от ЗУСЕФСУ.

3. Поставеният пред касационната инстанция спор се състои в това: Осъществени ли са твърдяните от органа нарушения? Ако са осъществени, съставляват ли те нередност по чл. 70, ал. 1, т. 1 и т. 9 от ЗУСЕФСУ? Правилно ли е определена финансовата корекция на основание т. 2, б. „а“ от Приложение № 1 и по т. 1 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 1 и 3 от Наредбата за посочване на нередности? Законосъобразно ли е определен процентът финансова корекция?

По така поставените въпроси от правна страна, касационната инстанция приема следното:

Досежно нарушението на чл. 2, ал. 5 от ПМС № 160/01.07.2016 г., във вр. с чл. 50, ал. 1 от ЗУСЕФСУ – незаконосъобразен избор на процедура за възлагане:

За да изведе тези твърдения, след посочване на дейностите по договорите РНО е приел, че дейностите по договор Nє SeeG/14.06.2021 г., сключен с "Пеликан - 18" ООД, и тези по договор Nє SeeG/25.03.2022 г. сключен с "Т енд Еам кетъринг" ООД, са идентични, а Дейност 2 по сключения договор Nє SeeG/01.06.2021 г. съставлява част от дейностите по другите два договора, поради което и доколкото към момента на сключване на първия по време договор бенефициерът е бил наясно, че трябва да възложи и другите аналогични по своя характер дейности, е следвало всички те да бъдат възложени заедно в рамките на една процедура. Административният орган е приел, че е налице нарушение на чл. 2, ал. 5 ПМС № 160/2016 г., във връзка с чл. 50, ал. 1 ЗУСЕФСУ, квалифицирано като нередност по т. 2, б. "а" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата, за което е предложено определянето на финансова корекция в размер на 100% върху допустимите разходи по договор Nє SeeG/14.06.2021 г., сключен с "Пеликан - 18" ООД.

Съгласно чл. 50, ал. 1 и 2, т. 2 ЗУСЕФСУ бенефициерите, които не са възложители по смисъла на Закона за обществените поръчки, определят изпълнител след провеждане на процедура за избор с публична покана при спазване принципите на свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация. Процедурата за избор с публична покана се провежда, когато размерът на предоставената безвъзмездна финансова помощ е по-голям от 50 на сто от общата сума на одобрения проект и прогнозната стойност за доставки или услуги, в т. ч. съфинансирането от страна на бенефициера, без данък върху добавената стойност, е равна или по-висока от 30 000,00 лв. Съгласно чл. 54 ЗУСЕФСУ правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана се определят с нормативен акт на Министерския съвет - ПМС № 160/01.07.2016 г.

Съгласно чл. 2, ал. 5 от ПМС № 160 не се допуска разделяне на предмета на възлагане с цел заобикаляне на прилагането на процедурата за избор на изпълнител с публична покана. „Разделяне на предмета на възлагане“ е налице, когато с цел използване на по-благоприятен режим за избор на изпълнител бенефициентът е възложил отделно изпълнението на идентични или сходни дейности, включително чрез разделяне изпълнението на конкретна дейност на части (§ 1, т. 5 ПМС № 160). „Обособена позиция“ е такава част от предмета на процедурата, която, въпреки че може да бъде самостоятелен предмет на възлагане, е систематично свързана с другите позиции от предмета на процедурата (§ 1, т. 6 от ДР на ПМС № 160)

В случая от страна на РНО се твърди нарушение на чл. 2, ал. 5 ПМС № 160, поради факта, че дейностите по Договор № SeeG/14.06.2021 г. с „Пеликан-18“ ООД и тези по Договор № SeeG/25.03.2022 г. с “Т енд Еам кетъринг“ ООД са идентични, а Дейност 2 по сключения договор № SeeG/01.06.2021 г. съставлява част от дейностите по другите два договора – задълженията на изпълнителя са по-ограничени, но в основата си те са сходни и са възложени в рамките на период по-кратък от дванадесет месеца. В тази връзка административният орган е приел, че за трите дейности е налице незаконосъобразно разделяне на поръчки и разгледано кумулативно с прогнозната стойност е приел, че са възложени неоснователно директно на конкретен изпълнител, при нарушение на чл. 50, ал. 1 от ЗУСЕФСУ.

Този извод е необоснован.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая органът не е изследвал предмета на договорите, като не е изложил мотиви за направения от него извод за наличие на сходни дейности, а единствено е цитирал предмета на всеки един от тях. Органът не е обосновал защо счита, че е налице систематична свързаност между посочените дейности. В тежест на административния орган е да обоснове наличието на сходство по отношение на двете дейности, както и твърдяната систематичната свързаност между тях, за да може съдът да извърши проверка нарушена ли е разпоредбата на чл. 2, ал. 5 ПМС № 160, предвид отделното им възлагане и непровеждането на процедура за избор с публична покана. В случая е налице само общо изброяване на изискванията към кандидатите, но не и преценка за спецификата в дейностите, които следва да се изпълнят на база техническите спецификации към всяка от поръчките. Органът единствено твърди, че е установено сходство на предмета на възлагане. С това се изчерпват мотивите на органа. Той не е обосновал и извода си за припокриване на кръга от заинтересовани лица като не е изследвал нито кои са били участниците във всяка една от обществените поръчки, нито налице ли е и в какво се изразява връзката между тях.

На следващо място не е извършен анализ и не е формиран правен извод относно това налице ли са всички елементи от фактическия състав на нарушаването на забраната по чл. 2, ал. 5 ПМС № 160 за разделяне на предмета на възлагане. Цитираната разпоредба въвежда забрана за разделяне на предмета на възлагане, когато разделянето се осъществява с цел заобикаляне на прилагането на процедурата за избор на изпълнител с публична покана. Въз основа на това се налага извод, че с посочената разпоредба законодателят е забранил не всички случаи на разделяне на предмета на възлагане, а само тези, при които се установява съзнателно поведение на възложителя, насочено към заобикаляне на закона чрез прилагане на облекчен ред за всяка от поръчките вместо да се приложи редът за избор на изпълнител с публична покана. Органът не е изследвал въпроса дали е налице специфичната цел за заобикаляне на закона, която представлява същностен елемент от нарушаването на забраната на чл. 2, ал. 5 ПМС № 160.

Съдът не може вместо органа да мотивира акта, като посочи за първи път фактическите основания обосноваващи извод за наличие на елементите от фактическия състав на твърдяното нарушение. За да е законосъобразен актът, органът е този, който трябва надлежно да посочи и да докаже, че употребените от него понятия са изпълнени със съдържание - конкретно, ясно и съответно на смисъла, който законодателят е вложил в тях. Без посочването и доказването на тези релевантни факти и обстоятелства, съдът не би могъл да изпълни задължението си да извърши проверка за законосъобразност на обжалваното решение, защото това би значело да замести волята на органа, с каквото правомощие той не разполага, а засегнатите от акта лица не биха могли да упражнят ефективно правото си на защита.

Предвид изложеното не се установява наличие на нарушение на чл. 2, ал. 5 от ПМС № 160/01.07.2016 г., във вр. с чл. 50, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. Липсата на нарушение, обосновава извод за липса на нередност, за която да бъде определена финансова корекция, съответно за незаконосъобразност на административния акт в тази част.

Досежно нарушението на чл. 2, ал. 2 от ЗУСЕФСУ и чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 – конфликт на интереси:

За да обоснове твърдения предполагаем „конфликт на интереси“ РНО е установил свързаност както следва:

При извършена проверка от страна на РНО на Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A Гърция-България 2014-2020 год. в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е установена връзка между управляващия, председател на бенефициера и ръководител на проекта Г. Цветков и Л. Лазаров – управител на "Пеликан-18" ООД, изпълнител по директно възложения договор № SeeG/14.06.2021 г.

На 08.04.2021 г. председателят на УС на Сдружение "Агенция за икономическо развитие Банско" – Г. Цветков е прехвърлил на Сдружение "Жаргон", представлявано от управителя и съдружник в "Пеликан-18" ООД – Лазар Петков Лазаров, дяловете на "Брайт Инвестмънтс" АД в "Хай Стандарт" ЕООД, като към момента на сделката той е бил управител и законен представител и на двете дружества.

Г. Цветков, управител на възложителя, не е присъствал на заседанието на 24.05.2021 г., когато са взети решенията за разпределение на тръжните процедури за директно възлагане към определени от УС субекти, а съгласно чл.49 от Правила за работа на УС на Сдружението, решенията, които водят до поемане на договорни задължения, респ. получаване на права към други физически или юридически лица (вкл. договори за услуги, доставки, строителство и т.н.) се вземат колективно от Управителния съвет на сдружението.

С оглед изложеното и доколкото малко след това е сключен и договорът за субсидия, и директно е възложено изпълнението по договор № SeeG/14.06.2021 г. на "Пеликан-18" ООД, чийто законен представител е именно Л. Лазаров, според РНО е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗУСЕФСУ и чл. 61 Регламент № 2018/1046.

Съгласно разпоредбата на чл. 61, § 3 от Регламент 2018/1046, за целите на параграф 1, конфликт на интереси съществува, когато безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник или друго лице, посочено в параграф 1, е опорочено по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес.

В конкретната хипотеза РНО твърди предполагаем конфликт на интереси, при обективни обстоятелства на свързаност между търговски дружества с икономически интерес, засягащ доверието в безпристрастността при вземане на решение от Сдружение „Агенция за икономическо развитие - Банско“ за избор на изпълнител по договора.

Доколкото става дума за „конфликт на интереси“ по отношение на "бенефициер", а именно Сдружение „Агенция за икономическо развитие - Банско“, конфликтът е възможен именно във връзка с разходването на получените от бенефициера европейски средства по проекта. С оглед на член 6 от Регламент 1303/2013 година, бенефициерът, Сдружение „Агенция за икономическо развитие - Банско“, трябва да разходва получените средства от съответните фондове законосъобразно, като в случая това значи средствата, платени по договора, да бъдат в съответствие с приложимото право и в частност с чл. 61 от Регламент 2018/1046.

Така установените по делото факти относими към физически лица, членове на управителен орган или общо събрание на юридически лица са обективни обстоятелства, които принципно като такива биха могли да субсумират съдържанието на понятието „предполагаем конфликт на интереси“ в хипотеза на „икономически интерес“ по смисъла на член 61, параграф 3 от Регламент 2018/1046. Това е така, тъй като в действителност „свързаност“ между две дружества чрез физически лица, членове на техен управителен орган или общо събрание, в хипотеза на директно възлагане, е обективно обстоятелство, което би могло да създаде принципно съмнение в безпристрастния избор на изпълнител на услугата. Подобна свързаност чрез управители/собственици на дружества безспорно принципно би могла да доведе до несправедливо предимство за изпълнителя. Икономическа свързаност може да възникне на етапа на подготовка на проекта или на етапа на неговото изпълнение при възлагане на обществената поръчка/ нейното изпълнение.

В конкретната хипотеза конфликтът се твърди да е на етапа на сключването на договора за възлагане на обществената поръчка между Сдружение „Агенция за икономическо развитие - Банско“ и изпълнителя "Пеликан-18" ООД.

Касационният състав приема извода на първоинстанционния съд за липса на конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент 2018/1046 в хипотеза на свързаност между юридически лица при общ икономически интерес на етапа на възлагане на обществената поръчка, при следните съображения:

РНО сочи свързаност между възложителя и изпълнителя чрез конкретни физически лица:

Г. Цветков – председател на УС на възложителя Сдружение „Агенция за икономическо развитие - Банско“;

Л. Лазаров – управител на "Пеликан-18" ООД.

Свързаността, която се претендира е посредством:

-структурна свързаност чрез физически лица, които към 08.04.2021 г. в качеството си на управители на други дружества са осъществили търговка сделка помежду си, която не засяга процесната обществена поръчка и не касае разходване на европейски средства;

Безспорно е установено, че в действителност, на 08.04.2021 г. е осъществена сделка между председателят на УС на Сдружение "Агенция за икономическо развитие Банско" – Георги Митев Цветков и Сдружение "Жаргон", представлявано от управителя и съдружник в "Пеликан-18" ООД – Л. Лазаров, като са прехвърлени дяловете на "Брайт Инвестмънтс" АД в "Хай Стандарт" ЕООД, като към момента на сделката той е бил управител и законен представител и на двете дружества. Тази сделка не касае разходване на европейски средства и може да бъде относимо обстоятелство към спора за конфликт на интереси само доколкото двете юридически лица, страни по договора, са с управители Г. Цветков – председател на УС на възложителя Сдружение „Агенция за икономическо развитие - Банско“ и Л. Лазаров – управител на "Пеликан-18" ООД.

Твърдяната свързаност чрез физическите лица Цветков и Георгиев посредством тази търговска сделка има претенция да се установява и да налична към 2021 година.

Тоест, в конкретната хипотеза твърдяната свързаност като фактически установявания би могла да се търси единствено назад във времето, отпреди 2021 година, при такава отдалеченост, че не може да обоснове извод за обективно обстоятелство на реална свързаност относимо към релевантния период, а именно: когато е сключен договорът между Сдружение „Агенция за икономическо развитие - Банско“ и "Пеликан-18" ООД. Сочената свързаност чрез физически лица, управители и собственик може да се търси (чрез изкуствено създадено темпорално наслагване) отпреди 2021 година, като според касационната инстанция се явява неотносимо отдалечено във времето спрямо релеватния период, за да може да се направи извод за необосновано предимство на избрания за изпълнител.

Обективният факт на свързаност чрез твърдян „икономически интерес“, за да бъде установен дори и „предполагаем конфликт на интереси“ следва да е относим към периода на разходване на средствата по съответния проект по начин, че в действителност да е възможно да възникне съмнение в безпристрастността на избора на изпълнител. Връзките чрез конкретни физически лица (членове на управителни органи/общо събрание на възложител/изпълнител) безспорно са релевантен факт за оценка на факта на свързаност, но в конкретната хипотеза твърдяната свързаност е отдалечена във времето до степен да не е възможно да се поставя такова съмнение, като темпоралното наслагване води до извод за опит да се ограничи като цяло възможността за свободен търговски пазар. Приемането на обратното означава неоснователно и необосновано да се ограничи икономическия живот и свободната стопанска инициатива.

Безспорно посочените от органа факти не обосновават приложението на цитираните по-горе норми от Регламент (ЕС) 2018/1046. Изложената фактология относно физическите лица Г. Цветков и Л. Лазаров не обосновава сама по себе си извод за опорочаване на безпристрастното и обективно упражняване на функциите на бенефициера (ЮЛ) по разходване на европейски средства по причини, свързани с икономически интерес или някакъв друг пряк или косвен личен интерес, в какъвто смисъл са разпоредбите на Регламента. В този смисъл следва да се има предвид, че съюзната разпоредба предполага наличието на опорочена безпристрастност и то при наличието на конкретни фактически обстоятелства и причини. В настоящия случай, от страна на административния орган такива конкретни обстоятелства и причини за връзки между функциите и интереса не са обосновани. Покупко-продажбата на дружествени дялове в други дружества не обосновава извод за общ икономически интерес по отношение на процесната поръчка, нито за предполагаем конфликт на интереси. Фактът, че Лазаров е управител на дружеството - изпълнител, не обосновава извод за икономическа свързаност с възложителя, тъй като той няма пряка връзка нито чрез физическото лице Цветков, член на УС на възложителя, нито чрез общи икономически интереси/сделки с възложителя.

Предвид гореизложеното,, като е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода на спора, на Сдружение „Агенция за икономическо развитие - Банско“ се дължат разноски за касационна инстанция в размер на 1000 евро съставляващи заплатеното в брой адвокатско възнаграждение, доказано с представения Договор за правна защита и съдействие № 0002986/16.01.2026 год. и списък на разноските по чл. 80 от ГПК. По отношение на заявеното от касатора възражение за прекомерност на претендираните разноски, настоящият състав намира същото за неоснователно. Размерът на възнаграждението е съобразен с фактическата и правна сложност на спора, материалния интерес по същия и други факти и обстоятелства, като активност на адвоката, брой съдебни заседания и прочие, които обосновават справедливия размер на това възнаграждение.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АППК съставът на Върховния административен съд