Решение № 10348 от 24.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13300/2013 г.

Решение № 10348 от 24.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13300/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП против решение № 2099/26.07.2013 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 3799/2012 г., с което е отменена обжалваната част от Ревизионен акт /РА/ № 181201323/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 607/20.09.2012 г. на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът е направил незаконосъобразен извод за недоказана реалност на доставките по фактури, издадени от двадесет и пет доставчика, неотразени в счетоводството на ревизираното лице, мотивирайки се единствено с липсата на подпис за получател без да съобрази останалите представени от доставчиците документи - справки-декларации за ДДС, отчетни регистри за ДДС и счетоводни регистри. Претендира се отмяна на обжалваното решение, в т. ч. в частта му за разноските с оглед тяхната прекомерност, и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу РА и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Цветанка Пейчева Стоилова, осъществяваща търговска дейност като ЕТ "Цветанка Стоилова" със седалище и адрес на управление: с. Николово, община Русе, ул. "Липник" № 82 /съдебен адрес: гр. Варна, ул. "Евлоги Георгиев" № 32, ет. 4, ап. 13/ оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Минчев. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество - частично основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил РА № 181201323/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 607/20.09.2012 г. на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП. След извършена проверка в програмен продукт VAT, резултатите от която са обективирани в протокол № 1113891/31.05.2011 г., е установено несъответствие между закупените от ЕТ "Цветанка Стоилова" стоки, отчетените в счетоводството й фактури, издадени от двадесет и пет доставчика, наличностите на стоки и отчетените приходи. Ревизиращият екип е приел, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК /данни за укрити приходи и водено счетоводство, което не дава възможност за установяване основата за облагане с данъци/. По реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК е определена основа за облагане с данък върху доходите за всяка една година от периода 2007 г. - 2010 г. /вкл./ и задължения по чл. 48 ЗДДФЛ както следва: за 2007 г. - главница 1236.73 лв. и лихва 592.96 лв.; за 2008 г. - главница 920.87 лв. и лихва 302.63 лв.; за 2009 г. - главница 102.45 лв. и лихва 22.09 лв.; за 2010 г. - главница 90.48 лв. и лихва 10.16 лв. /общо главница 2 350.53 лв. и лихва 927.84 лв./. Прието е, че към 30.06.2007 г. ревизираният търговец е достигнал облагаем оборот, реализиран за 12 последователни месеца, в размер на 51 204.20 лв. и на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС е бил длъжен в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, в който е реализиран оборот над 50 000 лв., да подаде заявление за регистрация по ЗДДС, което не е направено. На основание чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС вр. чл. 122, ал. 2 ДОПК за периода 15.07.2007 г. - 31.07.2010 г. на ЕТ е определено задължение за ДДС, начислен върху продажбите, в размер 52 667.98 лв. и лихва 20 592.55 лв. За да отмени РА, първоинстанционният съд е приел следното: Налице са издадени фактури от следните доставчици: "Метро кеш енд кери България" ЕООД, "Кавен Орбико" ООД, "Паме" ООД, "Кауфланд България енд ко" ЕООД, ЕТ "Дъб-Ниязи Карабаш", "Гресткомерс" ЕООД, "Вела-М" ЕООД, "Деливъри Русе-2" АД, "Раданс" ООД, ЕТ "Николай Илиев 95", ЕТ "Промнат - 6 - Наташа Христова", "Дани" ООД, "Богери" ООД, ЕТ "Драгомир Рачев-Вежен", "Русе Табак" ЕООД, "Сади 93" ЕООД, "Росмари Трейд" ООД, ЕТ "Ани-21-Анка Атанасова", ЕТ "Йовис-СМ-Станимир Върбев", ЕТ "Мариса-ММ-Веселинка Петрова", "Джентли" ООД, ЕТ "Румен Рангелов", ЕТ "Теодоро Бабаров-Клио Комерс", ЕТ "Георги Попов-Денекс", "Мила Маркет" ЕООД. Тези фактури са осчетоводени в счетоводствата на доставчиците, видно от представените от тях при извършените им насрещни проверки счетоводни документи. Търговците са дали и писмени обяснения, с които потвърждават извършени продажби на ЕТ "Цветанка Стоилова". Към фактурите обаче не са представени каквито и да било други документи - приемо-предавателни протоколи, товарителници, пътни листове с конкретно посочване в тях на населеното място, където се намира търговският обект на жалбоподателката - с. Николово, ул. "Липник" № 82, от които да се установява предаване и приемане на стоките на и от ЕТ и прехвърляне на правото на собственост върху тях. Някои от фактурите, представени в хода на ревизионното производство от техните издатели, са с гриф оригинал, което означава, че те не са били представени заедно със стоките на получателя. Това обяснява защо тези фактури не са подписани от получателя и защо не са осчетоводени в неговото счетоводство. Съдът е кредитирал също така основното и допълнително заключения на ССЕ, които установяват, че част от фактурите, издадени от изброените доставчици, и описани в приложения с номера 37, 38, 39 и 40 към РД /съответно за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г./, са осчетоводени и по тях са отчетни приходи от продажбите им. Кредитирано е и заключението на съдебно-графологичната експертиза, според което трите процесни фактури, издадени от "Росмари Трейд" ООД, не са подписани за "получил стоката" от Цветанка Стоилова и наетите лица по трудов договор. Изводите на съда, че по отношение на част от фактурите, включени в приложенията към РД /№ 37, 38, 39 и 40/, чрез ССЕ се установява, че са осчетоводени и че са отчетени приходи от продажби, като по този начин са опровергани констатациите в РА по реда на чл. 124, ал. 2 ДОПК, са правилни и законосъобразни. Правилно е приел също така съдът, че след като фактурите не съдържат подпис на получател и към тях не са представени други документи, установяващи предаването и приемането на стоките, не е доказано в хода на ревизионното производство и в хода на съдебното производство, че са осъществени реално доставки на стоки, които след това да са продадени от ревизираното данъчно задължено лице и са реализирани приходи, подлежащи на облагане с данък върху доходите, както и е формиран облагаем оборот, относим към облагането с ДДС. Представените от "Паме" ООД складови разписки и приходни ордери също не съдържат подписи на получател на стоките и на изплатил сумите. В представените от същото дружество пътни листове е вписана информация само относно начални километри, изминати километри и количество заредено гориво, но не са посочени населените места, от които е тръгнал автомобилът, в които е доставял стока, и в които е пристигнал. В представените от "Раданс" ООД два пътни листа и в представените от "Русе Табак" ЕООД пътни листове не фигурира населеното място, в което се намира търговският обект на жалбоподателката. От издадените от "Сади 93" ЕООД фактури ревизиращите органи са установили, че не са отразени в счетоводството на ревизирания ЕТ само две. В представените пътни листи фигурира с. Николово, но датите на същите не могат да се обвържат с датите на процесните две фактури. Неоснователен е доводът на касатора, че счетоводното отразяване на фактурите при доставчиците в справките декларации и регистрите по ЗДДС, както и по други счетоводни сметки, е достатъчно, за да се направи извод, че стоките са получени от ЕТ "Цветанка Стоилова". Както по отношение на фактурите, по които ревизираните лица претендират, че са получили стоките, така и в случаите, когато те отричат да са получили стоките, само счетоводното отразяване на същите фактури при доставчиците и наличието на данни за извършени плащания, без да са налице други доказателства, установяващи фактическото им предаване и получаване, не може да се направи обоснован извод за реално осъществени доставки. Съдът е посочил в мотивите на своето решение, че кредитира основното и допълнително заключения на ССЕ. В допълнителното заключение вещото лице е определило задължения за данък върху доходите за една от ревизираните години, след като е изключило фактурите, описани подробно в приложенията към него, по отношение на които е констатирало, че са отразени в счетоводството и че са отчетени приходи, както и подробно описаните фактури, които не съдържат подпис на получател на стоката, и не са намерили отражение в счетоводството на ЕТ /фактури, издадени от "Кавен Орбико" ООД, "Паме" ООД, "Гресткомерс" ЕООД, "Вела М" ООД, "Деливъри Русе" ООД, "Раданс" ООД, ЕТ "Николай Илиев 95", "Дени" ООД, "Богери" ООД, ЕТ "Драгомир Рачев - Вежен", "Русе Табак" ЕООД, "Сади-93" ЕООД, ЕТ "Румен Рангелов". Определило е дължим данък за довнасяне за 2007 г. в размер на 338.64 лв.; за 2008 г. - 0; за 2009 г. - 0; за 2010 г. - 0. Следователно, не са взети предвид от вещото лице фактури, които не са подписани от получателя, и по които жалбоподателката оспорва да е получавала стоки. Правилно и законосъобразно според настоящия съдебен състав вещото лице не е изключило фактурите, издадени от "Метро кеш енд кери България" ЕООД през 2007 г., независимо че същите не са подписани, тъй като пазаруването в магазините "Метро" се осъществява чрез клиентски карти, издадени на съответния търговец. Както е прието в решението, потвърждаващо РА, в самия РА и РД, със ЗВР е определен ревизиран период за задължения по ЗДДС - 15.07.2007 г. - 31.07.2010 г. Вещото лице е установило в своето допълнително заключение дължим ДДС за периода 15.10.07 г. - 31.12.07 г. в размер на 2 311.64 лв.; за периода 1.01.08 г. - 31.12.08 г. - 8 015.28 лв.; за периода 1.01.09 г. - 31.12.09 г. - 6 233.32 лв. и за периода 1.01.2010 г. - 31.07.2010 г. - 3 187.11 лв. /общо 19 747.35 лв./. При така установеното от допълнителната ССЕ, според настоящия касационен състав, незаконосъобразно съдът е отменил РА изцяло, а не частично. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се установяват съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, а такива не се и твърдят от касатора, обжалваното решение на Варненския административен съд следва да се отмени в частта му, в която е отменен РА относно установеното задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 338.64 лв. и съответните лихви, както и относно установеното задължение за ДДС в размер на 19 747.35 лв. и съответните лихви и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против посочените части на РА. В останалата му част решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника в първоинстанционното производство следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, съответно на отхвърлената част от жалбата и определено по реда на чл. 8 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 851.70 лв. По компенсация дължимите на жалбоподателката разноски за първата инстанция се определят в размер на 7 013.30 лв. Като се има предвид правния интерес на спора и това, че адвокатското възнаграждение е заплатено от жалбоподателката за две съдебни инстанции, същото не е прекомерно по размер и несъответстващо на фактическата и правна сложност на делото, каквито са твърденията на касатора. Последният не е представляван от юрисконсулт в съдебното заседание и за касационната инстанция на него, както и на ответника по касация, разноски не следва да се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение