Определение № 8277 от 03.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6300/2024 г.

Образувано е по частни жалби на В. М. и Е. – В. М. от гр. София против разпореждане № 4510 / 29.04.2024 г., постановено по адм. дело № 10719 / 2023 г. по описа на Административен съд – София град. В частните жалби имплицитно се навеждат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради противоречие с материалния закон и необоснованост – чл.209, т.3 АПК. Ответникът – Кмета на Столична община район Красно село изразява становище за неоснователност на частните жалби. Върховният административен съд, шесто отделение, намира частни жалби на В. М. и Е. – В. М. от гр. София за процесуално допустими като подадени в срока по чл.230 АПК и от надлежна страна. Разгледани по същество са основателни ,но не по изложените в тях съображения. С определение № 747/ 22.01.2024 г., постановено по адм. дело № 10719 / 2023 г., Административен съд – София град (АССГ) е оставил без разглеждане жалбата на Е. – В. М. и В. Б. М. срещу изричен отказ на Кмет на район Красно село, за продължаване на процедурата за включване в механизъм Лична помощ,тъй като не е налице конкретен постоянен или настоящ адрес,обективиран в писмо рег.№ РКС23-ГР94-1480-1/28.09.2023г и е прекратил производството по адм. дело № 10719 / 2023 г. по описа на АССГ. Съдът е оставил жалбата без движение, и е указал на жалбоподателките да да посочат конкрето в какво се състои незаконосъобразността на акта. Те не са били изпълнени. Разпореждането за оставяне на производството без движение е връчено редовно на двете жалбоподателки на 24.11.2024г.Съдът е приел, че жалбата е недопустима, тъй като дадените указания досежно отстраняване на нередовностите по жалбата не са били изпълнени. Двете жалби с вх.№ 6479/16.02.2024г и 6464/16.02.2024г/ и двете с пощенски клейма от 14.02.2024г/ са оставени без движение с разпореждане от 21.02.2024г по адм. дело № 10719/2023г на АССГ до представяне на доказателства за внесена ДТ в размер на 30 лв за касационното производство.При дадени указания,връчени на 30.03.2024г на двете касаторки и останали неизпълнени е постановено и обжалваното понастоящем разпореждане № 4510/29.04.2024г по адм. дело № 10719/2023г за връщането на частните касационни жалби. Разпореждането е неправилно. Още в първоначалната жалба,макар и лаконично в края й жалбоподателките са поискали от съда освобождаване от ДТ.В последствие идентично искане има в “жалбата” от 05.12.2023г и в “жалбата” от 11.01.2024г.По тези искания съдът не се е произнесъл с изричен акт,нито пък е дал указание на жалбоподателките да представят декларация по чл.83 ал.2 от ГПК вр. чл.144 АПК,ако е счел,че искането не е мотивирано и не е подкрепено с достатъчно доказателства. Принципно подобен подход на съда с оглед предмета на спора,обусловен от приложимия Закон за хората с увреждания/ ЗХУ/ е допустим.В последствие обаче при обжалваемостта на определение № 747/22.01.2024г на същия съд по посоченото по горе дело,с което са оставени без разглеждане жалбите на частните касаторки понастоящем и производството по делото е прекратено,подобен подход е недопустим. Двете частни жалби с вх.№ 6479/16.02.2024г и 6464/16.02.2024г/ и двете с пощенски клейма от 14.02.2024г/ съдържат отново искане за освобождаване от държавна такса.По същото искане липсва произнасяне,а с разпореждане от 21.02.2024г по адм. дело № 10719/2023г на АССГ частните жалби са оставени без движение до представяне на доказателства за внесена ДТ в размер на 30 лв за касационното производство.При дадени указания,връчени на 30.03.2024г на двете касаторки и останали неизпълнени е постановено и обжалваното понастоящем разпореждане № 4510/29.04.2024г по адм. дело № 10719/2023г за връщането на частните касационни жалби. Принципно при направено искане за освобождаване от ДТ,независимо дали е бланкетно или не ,съдът пред който е направено това искане дължи произнасяне по същото.След стабилизирането на акта на съда по това искане,възниква задължението на съда да уведоми повторно страна,който го е направила за отстраняване на нередовностите по частната й жалба,а именно да представи доказателства за дължимостта на държавна такса или не.Постановяването на акт- в конкретния случай разпореждане по чл.213а и сл. от АПК за връщане на частната жалба преди да се е стабилизирал акта на съда по повод искането за освобождаване от държавна такса,е преждевременно.Ето защо и постановеното разпореждане,предмет на контрол понастоящем е незаконосъобразно. Същото следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по искането за освобожване от ДТ,като се съобразят доводите на частните касатори,че същите имат увреждания/ за които не сочат доказателства/,както и че делото е с предмет ЗХУ/ § 1 т.7 от ДР на АПК/ и след стабилизиране на определението за освобождаване от държавна такса следва да се извърши преценка за допустимостта и редовността на частната жалба срещу прекратителното определение. С оглед изложеното разпореждането като неправилно следва да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия при спазване на дадените в настоящето определение указания. С оглед изхода на спора и възстановяване висящността на същия пред първата инстанция,по искането на ответника по касация за присъждане на разноски ще следва да се произнесе отново първоинстанционния съд при постановяването на своя акт по същество. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,