Решение № 4719 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3022/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби: Първата касационна жалба е депозирана от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/"ОДОП"/ - Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Великова, срещу Решение № 13802/10.12.2025г., постановено по адм. № 347/2024г. по описа на Административен съд-Варна, в частта, в която е отменен по жалба на С. С. Х., Ревизионен акт № Р-03000323001932-091-001/01.11.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 302/22.01.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, в частта, в която на С. С. Х., [ЕГН], от гр. Варна, [адрес], са установени допълнителни задължения за данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за д.п.2019 г. в размер на 2 113,26 лева – главница, и 789,20 лева – лихва, и за д.п.2020 г. в размер на 1 321,27 лева – главница, и 357,63 лева – лихва. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението в оспорената част и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата против РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – С. С. Х., чрез адв. Киряков, в писмен отговор, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава подробно заключение неоснователност на касационната жалба. Втората касационна жалба е депозирана от С. С. Х., чрез адв. Киряков, против Решение № 13802/10.12.2025г., постановено по адм. № 347/2024г. по описа на Административен съд-Варна, в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № Р-03000323001932-091-001/01.11.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 302/22.01.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, в частта, в която на С. С. Х., [ЕГН], от гр. Варна, [адрес], са установени допълнителни задължения за данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за д.п.2021 г. в размер на 2 212,72 лева – главница, и 375,78 лева – лихва, и за д.п.2022 г. в размер на 679,42 лева – главница, и 43,20 лева – лихва. Kaсаторът твърди, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон и процесуалния закон, необоснованост- съставляващи отменителни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Моли съдът да отмени решението в обжалваната му част и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба- директора на Дикреция „ОДОП“, чрез процесуалния си представител юрк. Великова, в открито писмено становище, оспорва основателността на жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. С писмена молба от 12.12.2025г., депозирана пред Административен съд-Варна от Директор на дирекция „ОДОП“, чрез пълномощника си юрк. Великова, е сторено искане за допълване на първоинстанционното решение, в частта му за разноските, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото. Идентично искане за допълване на първоинстанционното решение, в частта му за разноските, с което претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1050, 52 лева за осъществено процесуално представителство по делото, е отправено от С. С. Х., чрез адв. Киряков, с писмена молба от 11.12.2025г. В срока по чл. 176, ал. 2 от АПК страните не изразяват становище по депозираните искания за допълване на решението, в частта му за разноските. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Всяка една от касационните жалби е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу частта от решението, която я засяга неблагоприятно и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което са процесуално допустими, а по същество съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд-Варна е била законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № Р-03000323001932-091-001/01.11.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 302/22.01.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите /ЦУ на НАП/, който в тежест на С. С. Х. са установени допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за данъчен период /д.п./ 2019 г. в размер на 2 113,26 лева – главница, и 789,20 лева – лихва, за д.п.2020 г. в размер на 1 321,27 лева – главница, и 357,63 лева – лихва, за д.п.2021 г. в размер на 2 212,72 лева – главница, и 375,78 лева – лихва, и за д.п.2022 г. в размер на 679,42 лева – главница, и 43,20 лева – лихва. Според фактическите констатации на органите по приходите, за ревизираните периоди С. С. Х. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, като същият е неженен и е едноличен собственик на капитала и управител на „Сентерето“ ЕООД. За ревизирания период 01.01.2018 г. – 31.12.2022 г., РЛ не е подавало годишни данъчни декларации /ГДД/ по чл. 50 от ЗДДФЛ. Въз основа на събраните доказателства и удостоверените с тях факти и обстоятелства органите по приходите са достигнали до извод, че през 2021–2022 г. ревизираното лице е получило парични средства чрез „Еконт Експрес“ ООД, „Изипей“ АД и MoneyGram, както и е извършвало парични преводи към физически лица и плащания чрез „Изипей“ АД. Представени са доказателства за възстановени през 2017–2018 г. суми от „Сентерето“ ЕООД (допълнителни вноски по чл. 134 от ТЗ), както и е установено изплащане на дивиденти през 2021–2022 г., надлежно декларирани. Данъчните органи за счели за недоказани твърденията на РЛ, че е получило заеми от близки (16 000 лв.), тъй като последното не е представило доказателства за произхода на тези средства, за разходите за издръжка, нито за внесените по банкови сметки суми (общо 116 698,79 лв.). Органите по приходите са приели определени начални и крайни наличности в брой и са извършили съпоставка между приходи и разходи. За 2019 г. и 2020 г. е установен недостиг на парични средства, съответно 20 615,18 лв. и 13 212,65 лв., квалифицирани като облагаеми доходи по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Получените суми през 2021–2022 г. също са третирани като облагаем доход. Констатирано е и превишение на разходите над доходите за 2019 г. Прието е наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 от ДОПК, поради което на основание чл. 122, ал. 4 от ДОПК са определени основата за облагане и дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за съответните данъчни периоди. За да отмени частично оспорения РА съдът е приел, че през 2017г.–2018 г. на РЛ са възстановени значителни суми от „Сентерето“ ЕООД (84 000 лв. и 68 000 лв.), които неправилно не са отчетени от данъчната администрация като начално салдо към 01.01.2018 г. Според решаващия състав, включвайки посочените суми като такива, получени в брой, се установява липса на превишение на извършените парични разплащания над разполагаемия паричен ресурс. Относно 2021–2022 г. съдът приема, че получените парични средства от различни физически лица чрез „Еконт Експрес“ ООД и системите за бързи разплащания „Изипей“ АД и MoneyGram International LTD, England, представляват облагаеми доходи от друг източник по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, тъй като получаването им е доказано, а основанието – не. Отречена е тезата на РЛ, че същите представляват преведени от клиенти на „Сентерето“ ЕООД депозити във връзка с наемане на търговски площи в отдаваната под наем сграда на [улица] гр. Варна, които впоследствие са се отказали и сумите са им върнати в брой, за което не са съставяни документи. Възражението за недължимост на лихви поради извънредното положение през 2020 г. е отхвърлено като неоснователно, тъй като в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ не се съдържа правна норма, изключваща начисляването на лихви върху незаплатени в срок публични задължения, вкл. такива за данъци и осигурителни вноски, и в частност за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, съответно отписването на лихвите като недължими. При тези съображения, съдът е достигнал до извод, че в частта, с която в тежест на Х. са определени допълнителни задължения за данък върху доходите на физическите лица по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за д.п.2019 г. в размер на 2 113,26 лева – главница, и 789,20 лева – лихва, и за д.п.2020 г. в размер на 1 321,27 лева – главница, и 357,63 лева – лихва, ревизионният акт е незаконосъобразен и следва да се отмени, а в останалата част, с която на жалбоподателя са определени допълнителни задължения за данък върху доходите на физическите лица по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за д.п.2021 г. в размер на 2 212,72 лева – главница, и 375,78 лева – лихва, и за д.п.2022 г. в размер на 679,42 лева – главница, и 43,20 лева – лихва, ревизионният акт е правилен и законосъобразен. По касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/"ОДОП"/ - Варна при ЦУ на НАП: Основателна е тезата на приходната администрация, че не е следвало да се вземат предвид възстановените на РЛ средства от „Серенто“ ЕООД през 2017г. в размер на 84 000 лева. Х. не е ангажирал доказателства за първоначалното извършване на тези допълителни парични вноски. На следващо място не са представени доказателства за съхранени и разполагаеми пари в брой към 01.01. 2018г., като отделно от това от лицето е налична в брой към тази дата сумата от 2 500 лева. Установено е, че през 2021г. и през 2022г. от „Сентерето“ ЕООД са изплатени дивиденти в размери съответно 49 500 лв. и 390 000лв. Размерът на изплатените дивиденти и на удържания върху тях данък са декларирани от „Сентерето“ ЕООД с подадени декларации по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО. В хода на ревизията лицето е посочило разполагаеми парични средства в брой, както следва: към 01.01.2018г. - 2500 лева; към 31.12.2018г. - 4000 лв.; към 01.01.2019г. - 2500 лв.; към 31.12.2019г. - 5000 лв.; към 01.01.2020г. - 3000 лв.; към 31.12.2020г. - 5000 лв.; към 01.01.2021г. - 3000 лв.; към 31.12.2021г. - 5000 лв.; към 01.01.2022г. - 2000 лв. и към 31.12.2022г.-5000 лв. Предвид липсата на съответствие на посочените от Х. начални и крайни салда към 31.12. на предходната година и съответно към 01.01. на следващата, е прието, че лицето е разполагало с паричен ресурс в размер на 5000.00 лв. към 31.12.2018г./01.01.2019г.; 31.12.2019г./01.01.2020г.; 31.12.2021г./01.01.2022г. и 31.12.2022г. и в размер на 3000.00 лв., декларирани от лицето към 31.12.2020г./01.01.2021г., като са изложени подробни мотиви на стр. 21-22 от РД. При определяне на имущественото състояние за 2018 г., органите по приходите вярно са приели, че в началото на годината ревизираното лице е разполагало с налични в брой 2500.00 лв., така, както е декларирало. За 2018г. възстановените суми в размер на 68000.00 лв. са намерили отражение в таблицата за съпоставка на имущественото състояние и не е установено превишение на разходите над доходите. Въпреки това съдът е приел, че след съпоставка на доходите и разходите за 2018 г. е налице положителен остатък от 154 300,73 лв., който без доказателства е третиран като налични парични средства в брой към 01.01.2019 г. По аналогичен начин, след съпоставка за 2019 г., съдът невярно е приел превишение на доходите над разходите в размер на 143 929,52 лв., което също е квалифицирано като наличност в брой към 01.01.2020 г., без да са налице доказателства за реалното съществуване и съхранение на тези средства. Съдът е обсъдил частично установената данъчна основа за 2019 г., като е изложил мотиви единствено относно липсата на превишение от 517,37 лв. на разходите над наличните средства, но не е разгледал съществената част – сумата от 20 615,18 лв., представляваща превишение на разходваните парични средства в брой над наличните, квалифицирана като облагаем доход. Не са взети предвид от съдебния състав, нито представената от приходната администрация методика за извършване на съпоставка между стойността на имуществото на задължените лица и направените от тях разходи и/или получени от тях доходи, нито дадените устни и писмени разяснения относно формирането на данъчната основа и касовите наличности. Освен това, при приемането, че не е налице облагаем доход в размер на 20 615,18 лв., съдът не е изключил тази сума от приходната част на съпоставката, което е довело до неправилно изчисляване на крайния резултат. По отношение на 2020 г. съдът също не е изложил конкретни мотиви за отмяна на задължението, като не е обсъдил установеното превишение на разходваните средства в брой над наличните (13 212,65 лв.), което е било предмет на облагане.Съдът е приел наличие на значителни парични средства в брой към началото на следващите периоди (вкл. 01.01.2020 г.), без доказателства за това, като по същество е смесил метода на имуществената съпоставка с метода на паричния поток. Не е отчетено, че положителният резултат от съпоставката не представлява реална касова наличност, а само показва съотношението между доходи и разходи. При използваната от органите по приходи методика, положителният резултат от съпоставката на имущественото състояние за определена година не материализира наличности на парични средства, а отразява намаляването или нарастването на имуществото на лицето и възможността нарасналото имуществено състояние да се покрие от източниците на доходи. С оглед на това, сумата на превишението на доходите над разходите не представлява парични средства в брой, поради което не следва да се включва като начално салдо за следващия данъчен период. По изложените съображения решението в обжалваната част, в която е отменен РА, като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли жалбата срещу РА. По касационната жалба на С. С. Х.: Касационната жалба е неоснователна. Решението е правилно и обосновано в тази част. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Облагаемите данъчни основи за данъчни периоди 2021 г. и 2022 г. са формирани въз основа на установени от органите по приходите доходи от други източници с неустановен произход по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, представляващи парични средства, получени чрез куриерско дружество и системи за бързи разплащания- „Изипей“ АД и MoneyGram International LTD, England, съответно в размер на 22 127,22 лв. за 2021 г. и 6 794,15 лв. за 2022 г. По делото липсват доказателства относно правното основание за извършените преводи, като същевременно получаването им от РЛ е безспорно установено чрез писмени доказателства- електронно изявление за наложен платеж, разписки и формуляри за получаване на суми. С оглед проведената ревизия по реда на чл. 122–124а от ДОПК, доказателствената тежест за установяване на основанието за получените суми лежи върху ревизираното лице, съгласно презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Непредставянето на такива доказателства обуславя квалифицирането на средствата като укрити доходи по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК и като облагаеми по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Противно на оплакванията на жалбоподателя, че сумите представляват депозити от клиенти на търговско дружество, липсват данни за съществуване на договорни отношения, за извършвана търговска дейност от посочения характер, както и за последващо възстановяване на сумите. Следва да се държи сметка и за обстоятелството, че е търговско необосновано насрещните парични престации във връзка с осъществяваната от дружеството независима икономическа дейност да се превеждат на името на физическото лице – негов едноличен собственик и управител. В тази връзка решението на Административен съд-Варна, в частта, в която жалбата срещу оспорения РА е отхвърлена, като правилно следва да бъде оставено в сила. По въпроса с разноските и молбата от 12.12.2025г. от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/"ОДОП"/ - Варна при ЦУ на НАП, и молбата от 11.12.2025г. от С. С. Х., с правно основание чл. 176а, ал. 1 и ал. 4 АПК: Предвид изхода на спора основателна и своевременна е претенцията на НАП за присъждане на разноски в общ размер на сумата от 1 132, 58 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции- 1113, 84 евро и 18, 74 евро- държавна такса. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,