Определение № 10675 от 30.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10638/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частната жалба на М. П. Д. против определение №25048/ 22.07.2025 г. по адм. д.№ 6745/ 2025 г. по описа на Административен съд София- град. Иска отмяна на определението и твърди, че обжалвания административен акт е нищожен поради липса на компетентност и неспазване на форма, но вместо да се произнесе по същество съдът неправилно е прекратил делото. Съдът не е съобразил чл. 84, ал. 2 от АПК. Ответната страна директорът на СДВР оспорва частната жалба като неоснователна, защото 14-дневният срок за обжалване на отказ е изтекъл на 23.05.2025 г., а частната жалба е подадена на 3.06.2025 г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С определение №25048/ 22.07.2025 г. по адм.д.№ 6745/ 2025 г. по описа на Административен съд София- град е прекратено съдебното производство по жалбата на М. П. Д. против мълчалив отказ на директора на СДВР за възобновяване на административното производство по издаване на заповед № 513з-3050/ 20.03.2025 г. и нейната отмяна. За да постанови този резултат съдът приема, че производството за възобновяване е специфично, приложима е разпоредбата на чл. 103, ал. 3 от АПК, отказът подлежи на оспорване по реда на глава десета, раздел IV АПК, а 14 -дневният срок по чл.197 от АПК е пропуснат. Определението е правилно и следва да се остави в сила. Установено е по делото, че жалбоподателят е инициирал административно производство по чл. 99 от АПК с искане от 25.04.2025 г. за възобновяване на производство по издаване на заповед № 513з-3050/ 20.03.2025 г. на директора на СДВР. Предвид препращащата разпоредба на чл.103, ал.3 от АПК производството се разглежда по реда на глава десета, раздел IV АПК, който в чл.97, ал.1 от АПК урежда двуседмичен срок срок за произнасяне от получаване на преписката, когато е едноличен орган. По делото няма спор за прилагането на чл. 97, ал.1 от АПК. Съгласно чл. 97, ал. 5 от АПК когато компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в срока по ал. 1, законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред. Следователно на оспорване пред съда подлежат както изричния, така и мълчаливия отказ за произнасяне по чл. 99 от АПК. Със специалната разпоредба на чл.103, ал. 3 от АПК отказът да се допусне възобновяване може да се оспорва по реда на глава десета, раздел IV, т.е. по реда на чл.197 и сл. от АПК пред съд, като законът не прави разлика между изричен или мълчалив отказ. Срокът, който е уреден, е 14-дневен от получаване на съобщението. При липса произнасяне безспорно няма съобщаване, но срокът трябва да се чете, съгласно общото правило на чл.149, ал. 2 от АПК от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Настоящият съдебен състав споделя съдебната практика, че предвид препращането към глава десета, раздел IV от АПК, общото правило за съдебно оспорване на мълчалив отказ в двумесечния преклузивен срок е неприложим (в този смисъл определение № 15 от 6.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12128/2024 г., VII отд., определение № 4884 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2581/2019 г., 5-членен с-в, Определение № 8576 от 13.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8043/2014 г., III отд.). Като е изчислил, че 14- дневният срок, в който органът е следвало да се произнесе, е изтекъл на 9.05.2025 г., а 14-дневният срок за оспорване пред съд е изтекъл на 23.05.2025 г., съдът правилно е приел, че жалбата до съда от 3.06.2025 г. е просрочена. Доводите на процесуалния представител за принципно безсрочна възможност да се иска прогласяване на нищожност на мълчалив отказ поради некомпетентност на сезирания орган са неоснователни. В случай, че не е сезиран компетентен орган, непроизнасянето не представлява мълчалив отказ. Предвид изхода на спора е основателно искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което предвид чл. 143, ал. 3 от АПК вр. с чл. 37 от ЗПП вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ е в размер на 200 лв (двеста лева). Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение