Определение № 10275 от 23.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8637/2025 г.

Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба, подадена от Г. С. С. от гр. София чрез упълномощения адвокат Е. Георева, против Постановление на Министерски съвет № 145 от 30 юли 2025г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерството на околната среда и водите, приет с Постановление на Министерски съвет № 208 от 2017г с искане за отмяна на §6 от постановлението. Ответникът – Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител В. Ангелов оспорва жалбата по съображения за недопустимостта й. Върховният административен, състав на Шесто отделение, при извършената проверка за редовност и допустимост на жалбата намира следното: С определение от 17.09.2025г. по адм.д. № 8637/2025 по описа на ВАС, е оставена без движение жалбата на Г. С. С. от гр. София против §6 от Постановление на Министерски съвет № 145 от 30 юли 2025г. Указано е в 7-дневен срок от съобщението да уточни предмета на оспорване, като посочи кой акт обжалва и в коя част, да изложи конкретни съображения за всяка обжалвана част, както и доводи за правен интерес от оспорването, ако има допълнителни такива извън посочените в първоначалната жалба. Посочено е, че при неизпълнение на дадените указания изцяло и в срок жалбата ще бъде оставена без разглеждане и производството по делото ще бъде прекратено. С уточнение към жалбата от 15.10.2025г е конкретизирано, че се оспорва Постановление на Министерски съвет № 145 от 30 юли 2025г. в цялост. По отношение на §6 от постановлението се обосновава правен интерес. При извършената проверка за допустимост на оспорването съдът намира следното: Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3/25.07.2023г. по тълкувателно дело № 5/2022г. на Върховен административен съд, в производството по раздел III на АПК „Оспорване на подзаконови нормативни актове“, предмет на делото пред компетентния съд е не актът, който Министерския съвет приема за изменение на подзаконовия нормативен акт, а измененият подзаконов нормативен акт. В случая това е Устройствения правилник на Министерството на околната среда и водите, приет с Постановление на Министерски съвет № 208 от 2017г. С оглед на това подадената жалба от Г. С., уточнена с молба вх. № 21101/15.10.2025г., срещу Постановление на Министерски съвет № 145 от 30 юли 2025г, се явява недопустима за разглеждане на основание чл. 159, т. 1 от АПК във връзка с чл. 196 от АПК и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното съдебно производство – прекратено. От друга страна, Устройственият правилник на Министерството на околната среда и водите представлява вътрешнослужебен акт, доколкото с него се урежда организацията, редът на дейност, функциите и числеността на персонала на министерството, т.е. с него се създават права и задължения за органи и организации, подчинени на органа, издал акта по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК, изключваща този род актове от приложението на АПК. Не е налице и изключението по чл. 2, ал. 2, т. 3, предл. последно от АПК – от твърденията в жалбата не може да се направи извод, че която и да било разпоредба от обжалвания Устройствен правилник засяга права, свободи или законни интереси на жалбоподателката. Дори да се приеме, че атакуваният Устройствен правилник е подзаконов нормативен акт, имайки предвид предмета му, очертан в чл. 1, то за жалбоподателката липсва пряк и непосредствен правен интерес от обжалването му. Такъв интерес следва да бъде установен и при оспорване на подзаконови нормативни актове съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК. В този смисъл е и Решение на Конституционния съд № 5/ 2007 г. по к. дело № 11/ 2006 г. Интересът е правен, когато засяга правната сфера на оспорващия, пряк – когато правата или законните интереси се засягат или могат да бъдат засегнати непосредствено от акта и когато с отмяната му непосредствено се премахват неблагоприятните последици или се постигат благоприятни такива, и на последно място, той е личен, когато отрицателната рефлексия е именно в сферата на конкретното лице, упражнило правото си на жалба – когато то, а не някой друг, защитава съответните права, свободи и законни интереси. Нещо повече - правният интерес е налице само тогава, когато без обжалването оспорващият не би могъл да защити своите права или законни интереси, т.е. ако сезирането на съда е абсолютно необходим и единствен път за правна защита, чието неизползване би довело до неблагоприятни за адресата правни последици. Жалбоподателката обосновава правния си интерес само по отношение на §6 от Постановление на Министерски съвет № 145 от 30 юли 2025г, който гласи: В чл.33, ал.1 думите „двама заместник главни директори“ се заменят с „един заместник главен директор“. Мотивира се с обстоятелството, че заповед № 262 от 14.04.2025г на министъра на околната среда и водите, с която служебното й правоотношение като заместник главен директор в Главна дирекция ОПОС е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител, е отменена с решение № 22512 от 30.06.2025г по адм.д. № 4374 по описа за 2025г на Административен съд София град. Счита, че би била пряко засегната от премахването на едната длъжностна позиция „заместник главен директор в Главна дирекция ОПОС“ при положителен изход от производството по оспорване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Настоящият съдебен състав намира, че тези обстоятелства не обосновават правен интерес от оспорване на §6 от Постановление на Министерски съвет № 145 от 30 юли 2025г, нито на целия подзаконов нормативен акт. Изменените норми на Устройствения правилник не засягат пряко правата и законните интереси на Г. С. С. в изискуемия от закона смисъл. На първо място следва да се отбележи, че към момента на подаване на жалбата решение № 22512 от 30.06.2025г по адм.д. № 4374 по описа за 2025г на Административен съд София град не е влязло в сила. От друга страна, съгласно нормата на чл.122, ал.1 от Закона за държавния служител, при отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. Целта на разпоредбата на чл. 122 от Закона за държавния служител е уволненият служител да бъде възстановен на държавна служба, която по възможност трябва да е идентична със заеманата от него преди незаконното уволнение. Липсата на такава длъжност в действащата структура на съответната администрация поради различни причини (между които и промяна в структурата по време на съдебен спор по обжалване заповедта за уволнение) не освобождава административния орган от задължението му да осигури изпълнението на държавна служба на служителя, подал заявление по реда на чл. 122, ал. 1 от Закона за държавния служител. В този смисъл произтичащите от изменението на Устройствения правилник на Министерството на околната среда и водите структурни промени по време на висящ процес по оспорване на заповед за уволнение са ирелевантни относно задължението на органа по чл. 122, ал. 1 от Закона за държавния служител. Органът по назначаване дължи изрично произнасяне по отправено към него искане за възстановяване на служителя и волеизявлението му, ако е свързано с промените в устройствения правилник, е юридически факт, който прави непряка (опосредена) твърдяната заинтересуваност на Г. С. от обжалване на процесната разпоредба. Негативният ефект за оспорващата не би бил пряко следствие от приетите изменения на устройствения правилник, а ще бъде опосреден от издаден конкретен индивидуален административен акт, касаещ служебното й правоотношение. По изложените съображения жалбата на Г. С. С. против Постановление на Министерски съвет № 145 от 30 юли 2025г се явява недопустима поради липса на необходимата абсолютна положителна процесуална предпоставка по възникване правото на съдебно оспорване и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по адм. д. № 8637/2025 г. по описа на ВАС - прекратено. Водим от изложеното и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 във връзка с чл. 196 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,