Определение № 58 от 03.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 1957/2018 г.

Производството е по реда на чл. 250 ГПК /във вр. чл. 248 и чл. 78, ал. 5 ГПК/. Образувано е по молбата с вх. № 2288/8.ІІІ.2019 г. на частния касатор К. Г. Г. от [населено място], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК с предмет допълване на постановеното по настоящето дело определение № 104/26.ІІ.2019 г., при твърдение за установен от него пропуск на ВКС да се произнесе по цялото му искане - „това по т. 5 in fine от молбата: „или при условията на евентуалност да намалите присъденото възнаграждение на 200 (двеста) лева”. С предходна молба вх. № 2174 от датата 5.ІІІ.2019 г., съдържаща позоваването му на разпоредбата на чл. 127, ал. 4 ГПК, същият молител е заявил, че щял доброволно да изпълни първоначалното определение № 539/31.ХІІ.2018 г. по настоящето дело за заплащане на дължимо възнаграждение в полза на процесуалния представител на насрещната по спора страна в размер на 34 062.75 лв., стига последният да бъдел задължен от ВКС в определен срок да посочи банкова сметка за превеждане на присъдената му сума. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че молбата на Г. по чл. 250 ГПК е неоснователна. Очевидно е от финалния израз на втория абзац от диспозитива на постановеното по настоящето дело определение № 104/26.ІІ.2019 г., че подадената от Г. молба с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК /във вр. чл. 78, ал. 5 ГПК/ е била оставена без уважение, т е. отхвърлена, и в частта по евентуалния й петитум – за намаляване на присъденото в негова тежест адвокатско възнаграждение до размер на 200 лв. (двеста лева). Така, както е било отхвърлено и главното искане на Г. за „намаляване” на това възнаграждение до нулева стойност. Делото следва да бъде върнато на същия състав на СГС за по-нататъшни процесуални действия. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение