Определение № 5751 от 10.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2052/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба подадена от адв.В.З. – процесуален представител на Р. Г. С. против въззивно решение № 32/ 15.02.2024 г., постановено по в. гр. д. № 250/2023 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, в частта, в която е потвърдено решение № 260188/23.12.2020 г., постановено по гр.д. № 1685/2020 г. по описа на Районен съд – Дупница в останалата му обжалвана част, с която претенцията на С. Н. К. против Р. Г. С. до пълния й размер от 16784,00 лв. е отхвърлена като неоснователна,както и в частта, в която Р. Г. С. е осъдена да заплати деловодни разноски в размер на 1100,78 лв. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Окръжен съд Кюстендил се е произнесъл като втора инстанция, след връщане на делото от ВКС за ново разглеждане от друг състав, по подадените жалби, както следва: от С. Н. К. против решение № 260188/23.12.2020 г., постановено по гр.д. № 1685/2020 г. по описа на Районен съд – Дупница, в частта му, в която е отхвърлен предявеният й иск против Р. Г. С. с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за сумата над 5 851,07 лв. до пълния предявен размер от 16 784 лв., т.е. за сумата от 10 932,93 лв., като неоснователен; от Р. Г. С. против решение № 260188/23.12.2020 г., постановено по гр.д. № 1685/2020 г. по описа на Районен съд – Дупница, в частта му, в която е осъдена да заплати на С. Н. К. на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД сумата от 5 851,07 лв., ведно със законната лихва, считано от 26.09.2018 г. до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските. Съдът е разгледал иска на посоченото правно основание в отменителното решение на ВКС – чл.284,ал.2 ЗЗД и е формирал воля в мотивите на решението относно размера на сумата подлежаща на връщане, като получена, но не изразходвана при изпълнение на поръчката, а именно сумата от 5 770 лв., но в диспозитива на съдебния акт съдът не е потвърдил първоинстанционното решение в съответната осъдителна част. Освен това, в отменителната част на съдебния акт, е допуснал техническа грешка при изписване на реквизитите на първоинстанционното решение – разменил е имената на ищецът и ответникът. Изложеното представлява очевидна фактическа грешка, която следва да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК. Съобразно гореизложеното настоящият състав счита, че преди произнасянето по реда на чл. 288 ГПК делото следва да бъде върнато на постановилия въззивното решение състав на Окръжен съд Кюстендил за поправяне на тази очевидна фактическа грешка в решението му чрез произнасяне на диспозитив, с който потвърждава първоинстанционното решение по иска на С. Н. К. срещу Р. Г. С. в съответната осъдителна част от 5 770 лв. По изложените съображения Върховния касационен съд, състав на IV г.о.