Определение № 411 от 08.09.2026 г. на ВКС по н. д. № 706/2026 г.

Производството е по реда на чл. 43, т. 1 от НПК и е образувано по повод определение на състав на Районен съд-Хасково от 24.07.2026 г., постановено по АНД № 574/2026 г. по описа на съда и обективирано в протокол рег. № 794/29.07.2026 г., с което е прекратено съдебното производство по делото и същото е изпратено на ВКС за произнасяне по реда на чл. 43 т.1 от НПК по искането за промяна на местната подсъдност и изпращане на делото за разглеждане от Софийски районен съд. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди данните по делото, намира, че не са налице условията и предпоставките на чл.43 т.1 от НПК за промяна на местната подсъдност. С цитираното определение от 24.07.2026 г. по протокол рег. № 794/29.07.2026 г., постановено в хода на проведено открито съдебно заседание по АНД № 574/2026 г., съдебен състав на Районен съд-Хасково е прекратил съдебното производство по делото и го е изпратил на ВКС за произнасяне по реда на чл. 43, т. 1 от НПК и определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. Мотивирал е това свое процесуално действие с аргументи, че както обвиняемият, така и всички разпитани по досъдебното производство осем свидетели са с адресна регистрация в [населено място]; че две от вещите лица също са с адреси в [населено място]; че единствените обстоятелства, които свързват това производство с Районен съд – Хасково, са, че част от изпълнителното деяние – подаване на декларация пред ОДМВР – Хасково и едно от вещите лица, изготвило съответната експертиза, е с адрес в [населено място]. Изложил е и доводи за бързина, ефективност и намаляване на необходимите разходи за разглеждане на настоящото дело. Воден от тези съображения, съдебният състав на РС-Хасково е приел, че следва да се поиска промяна на подсъдността на основание чл.43, т.1 от НПК и делото да бъде изпратено на ВКС с искане за определяне на Софийски районен съд като съд, който да разгледа настоящото производство. Съдебното производството пред РС – Хасково е образувано по реда на глава 28 от НПК с внесено от прокурор от Районна прокуратура – Хасково постановление, с което предлага на съда да освободи от наказателна отговорност обвиняемото лице и да му наложи административно наказание. Съобразно нормата на чл. 378, ал. 1 от НПК в това производство първоинстанционният съд „разглежда делото еднолично в открито съдебно заседание, за което се призовават прокурорът и обвиняемият. Неявяването на страните, които са редовно призовани, не е пречка за разглеждане на делото“. Следователно за откритото съдебно заседание пред първоинстанционния съд (в случая Районен съд-Хасково) следва да бъдат призовани единствено прокурорът от съответната прокуратура и обвиняемото лице, чиито присъствие в съдебното заседание при разглеждане на делото не е задължително, а е предоставено на тяхната воля. С оглед на това се налага извод, че за да се разгледа и реши делото от районния съд е достатъчно редовното призоваване на страните (прокурорът и обвиняемият), но не и тяхното лично явяване. При това положение дори и обвиняемият да желае лично да присъства в съдебното заседание пред първостепенния съд, за да се допусне промяна на подсъдността е необходимо да са налице реални затруднения за развитието на процеса и за участниците в него по отношение на много лица, а не само по отношения на един обвиняем (какъвто е броят на обвиняемите лица в случая), доколкото при наличието на един обвиняем не се покрива заложения в закона количествен критерий („много обвиняеми“). В тази връзка следва да се отбележи, че в коментираната особена съдебна процедура без значение е адресната регистрация на свидетелите, тъй като те не се призовават за разглеждането на делото, а събраните в хода на досъдебното производство доказателства се ползват непосредствено от съда. Иначе казано, в производството по глава 28 от НПК призоваване на свидетели и/или вещи лица е изключение, а не правило (по арг. от чл. 378 ал.1 вр. ал.2 от НПК). По тази причина правно ирелевантен е доводът, че адресът на две от вещите лица е в [населено място], доколкото това обстоятелство (местоживеенето на вещите лица) не е въздигнато от законодателя като критерий за промяна на подсъдността. Предвид гореизложеното не е налице предпоставката на чл. 43, т. 1 от НПК, изискваща по-голямата част от лицата за призоваване-обвиняеми и свидетели - да живеят на адреси на територията на друг съдебен район (в случая на територията на съдебния район на Софийски районен съд). Освен това, преценявайки целия комплекс от различни релевантни фактори, пряко или косвено рефлектиращи върху ефективното провеждане на съдебното наказателно производство и правата на страните и участниците в него, ВКС счита, че в конкретния случай евентуалната промяна на местната подсъдност (с изпращане на делото за разглеждане от Софийски районен съд) въобще не би допринесла за постигането на преследваните от нормата на чл. 43 т.1 от НПК легитимни цели - за осигуряване на бързина и ефективност на наказателното производство и за неговото приключване в разумни срокове, за процесуална икономия при разглеждане на делото, както и за минимализиране на затрудненията и неудобствата за страните и участниците в процеса. По тези съображения ВКС намира, че в случая не са налице визираните в разпоредбата на чл. 43, т. 1 от НПК основания за промяна на местната подсъдност, поради което счита, че делото следва да бъде върнато за разглеждане на Районен съд – Хасково. Водим от горното и на основание чл.43 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение