Определение № 6487 от 12.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5549/2026 г.

Производството е по реда на чл. 176а, ал. 3, изр. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на адв. И. Игнатова от Адвокатска колегия – Разград против Определение № 730/24.04.2026 год., постановено по административно дело № 40/2026 год. по описа на Административен съд – Разград. Заявено е несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че правото на адвокатско възнаграждение за оказано безплатно правно съдействие и защита възниква само в случаите по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), а в процесния случай, в приложения договор за правна защита и съдействие не е посочена някоя от предвидените хипотези, поради което и предвид липсата на конкретно правно основание, съдът не може да присъди поисканото адвокатско възнаграждение. В подкрепа на оспорването се твърди, че по делото е направено искане за присъждане на възнаграждение за осъществена безплатна защита, за което е представен договор за правна помощ. Противно на възприетото от съда, оспорващият твърди, че наличието на основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски, в подкрепа на което твърдение са позовава на практика на Върховен касационен съд (ВКС). В съответствие с тези аргументи заявява искане за отмяна на оспореното определение на първоинстанционния административен съд, като вместо него се постанови друго, с което да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, като при определяне на неговия размер следва да се съобрази разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа. В срока по чл. 176а, ал. 2 от АПК по делото е постъпил отговор от ответника – младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Разград, чрез представител по пълномощие – главен юрисконсулт С. Маринова, в която се твърди, че частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Заявено е, че съдебният акт е мотивиран, поради което е заявено искане за отхвърляне на частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на Седмо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема, че оспорването е процесуално недопустимо. Мотивите в подкрепа на този извод са следните: Производството пред Административен съд – Разград е образувано по повод жалба от А. Б. С. от [населено място], обл. Разград, чрез представител по пълномощие – адв. И. Игнатова от Адвокатска колегия - Разград против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-1292690/26.01.2026 год., издадена от младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Разград. С оспорения административен акт, в тежест на оспорващия е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС (СУМПС) на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. С акта са отнети и СУМПС – [номер] и регистрационни табели [рег. номер]. Към иницииралата първоинстанционното производство жалба е приложено пълномощно за процесуално представителство и договор за правна защита и съдействие, в който е вписано договорено възнаграждение – безплатно. В хода на делото по същество, процесуалният представител на жалбоподателя е заявил искане за отмяна на оспорения административен акт по подробно изложени доводи и аргументи. Заявено е искане за присъждане на разноски, като изрично е уточнено, че защитата е безплатна, поради което е формулирано искане за определяне на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. С Решение № 559/07.04.2026 год., постановено по административно дело № 40/2026 год., състав на Административен съд – Разград е отменил ЗППАМ № GPAM-1292690/26.01.2026 год., издадена от младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Разград и в полза на оспорващия – А. Б. С. е присъдил разноски в размер на 5,11 евро за платената държавна такса. В мотивите на съдебния акт, в частта касаеща претендираните разноски, съдът е приел, че претенцията за определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв е неоснователна, тъй като видно от приложения договор за правна защита и съдействие не е посочена конкретна хипотеза от тези по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв, за да може съда да прецени дали е налице основание за прилагане на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. В диспозитива на съдебния акт изрично е вписано, че решението не подлежи на обжалване. След постановяване на съдебното решение, по делото е постъпила молба от адв. И. Игнатова от Адвокатска колегия – Разград с правно основание чл. 176а от АПК със заявено искане, решението в частта за разноските да бъде изменено, като същите бъдат присъдени, както са поискани. Заявено е твърдение, че оспорващия е близък на адв. Игнатова и попада в кръга на лицата, посочени в чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв, но доколкото близостта е субективно усещане, няма как да се докаже това твърдение. С оглед на това са представени копия от договори за правна защита и съдействие, по силата на които, адв. Игнатова е осъществявала безплатно процесуално представителство на същото лице по други съдебни спорове. Във връзка с така постъпилото искане, първоинстанционният административен съд е постановил Определение № 730/24.04.2026 год. по административно дело № 40/2026 год., с което е отхвърлил искането на адв. И. Игнатова от Адвокатска колегия – Разград за изменение на Решение № 559/07.04.2026 год. по адм. дело № 40/2026 год. в частта за разноските. В мотивите на този съдебен акт е прието, че правото на адвокатско възнаграждение за оказано безплатно правно съдействие и защита възниква само в случаите по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв, а в договора за правна помощ между адв. Игнатова и жалбоподателя А. Б. С. не е посочена никоя от предвидените хипотези. С иницииралата настоящото производство частна жалба се оспорва Определение № 730/24.04.2026 год. по административно дело № 40/2026 год. на Административен съд – Разград. След анализ на относимата нормативна регламентация, настоящият касационен състав намира оспорването за недопустимо. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП указва, че обжалването на заповедите по ал. 1 (каквато е ЗППАМ № GPAM-1292690/26.01.2026 год.) се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като решението на административния съд не подлежи на обжалване. Съобразявайки тази правна разпоредба, първоинстанционният административен съд изрично е вписал в диспозитива на съдебния акт, че решението не подлежи на обжалване. От друга страна, чл. 176а, ал. 3 от АПК указва, че определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Анализът на тази нормативна разпоредба формира извод, че доколкото Решение № 559/07.04.2026 год. по адм. дело № 40/2026 год. на Административен съд – Разград не подлежи на обжалване, то и постановеното в производство по чл. 176а, ал. 3 от АПК Определение № 730/24.04.2026 год. също не подлежи на касационно оспорване. Този извод не се променя от факта, че в диспозитива на оспореното определение е записано, че същото подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му. Предвид горното и доколкото по силата на чл. 176а, ал. 3, изр. 2 от АПК, Определение № 730/24.04.2026 год. по административно дело № 40/2026 год. на Административен съд – Разград не подлежи на обжалване, иницииралата настоящото производство частна жалба се явява процесуално недопустима и като такава, в съответствие с чл. 236, във вр. с чл. 215, т. 4 от АПК следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното касационно производство следва да се прекрати. Мотивиран от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 215, т. 4 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,