Определение № 662 от 03.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5998/2014 г.

Производство по чл.279 вр. чл.274,ал.2,пр.1 ГПК. Делото е образувано по частна жалба на К. И. Б. с вх. № 3526 /24.03.2014 г. по гр.д. № 1172 /2012 г. на Софийски апелативен съд, г.о., срещу разпореждане от 29.01.2014 г. (вярната дата е 06.03.2014 г.) за връщане на частна жалба с вх. № 830 /24.01.2014 г. поради неотстраняване на нередовности. С определение № 320 / 29.09. 2014 г. по ч. гр.д. № 4438 /2014 г. на ВКС, ІІ г.о. К. И. Б. е освободен от внасяне на държавна такса в размер на 15 лева по частна жалба № 8605 / 14.07. 2014 г.; отменено е разпореждането от 16.06.2014 г. (по гр.д. № 1172 /2012 г. на САС) за връщане на частна жалба вх. № 3526 /24.03.2014 г. и делото е върнато на САС за произнасяне по искането на К. Б. по молбата (му) от 24.04.2014 г. за освобождаване от държавна такса по частна жалба вх. № 3526 /24.03.2014 г. и предприемане на следващите се действия по движение на частната жалба. (Съставът на ВКС не се е произнасял по искане за освобождаване от държавна такса по цялото производство по делото ( гр.д. № 1172 /2012 г. на САС). Съставът на ВКС е приел в мотивите на определението си, че са налице нови доказателства към молбата му от 24.04.2014 г. за освобождаване от държавна такса в размер на 15 лева и че указанията на САС за приподписване на частна жалба от адвокат и представяне на доказателства за упълномощаването му са неправилни, т.к. това изискване не се отнася до частни жалби по чл.274,ал.2 ГПК. С разпореждане от 07.10.2014 г. (ръкописно, без мотиви, написано на гърба на последния лист по ч. гр.д. № 4438 /2014 г. на ВКС, ІІ г.о., на който е оформено прономероването на делото на ВКС), САС е освободил К. Б. от задължението да внася държавна такса в размер на 15 лева по ч.ж. вх.№ 3526 /24.03.2014 г. С това са отстранени пречките за разглеждане на частна жалба на К. И. Б. с вх. № 3526 /24.03.2014 г. срещу разпореждане за връщане на частна касационна жалба с вх. № 830 /24.01.2014 г., То не е от 29.01.2014 г., а от 06.03.2014 г., (намира се на л.58 по гр.д. № 1172 /2012 г. на САС), ръкописно е, върху документ с наименование „Изискване”, подаден от К. Б. с вх. № 2473 /28.02.2014 г. Връщането е постановено поради неизпълнение на указанията в срок. Частна жалба с вх. № 830 /24.01.2014 г. (л.53 по гр.д. № 1172 /2012 г. на САС) е срещу определение от 14.12.2013 г. на САС по делото за връщане на касационна частна жалба № 5712 /08.06.2012 г. тя е с правно основание чл.274,ал.2 ГПК, не е касационна. С разпореждане от закрито заседание от 28.01.2014 г. (ръкописно, върху частна жалба с вх. № 830 /24.01.2014 г.) съдия от САС е указал на К. Б. да отстрани нередовностите по частната жалба като представи доказателства за платена държавна такса в размер на 15 лева, да се приподпише жалбата от адвокат и да се приложи пълномощно за това. Т.к. частна жалба е с правно основание чл.274,ал.2 ГПК, то указанията за приподписване на частна жалба от адвокат и представяне на доказателства за упълномощаването му са незаконосъобразни (както е прието и в посоченото определение № 320 /29.09.2014 г. по ч. гр.д. № 4438 /2014 г. на ВКС, ІІ г.о. за друга частна жалба по чл.274,ал.2 ГПК). Законосъобразни са само указанията за представяне на доказателства за заплатена държавна такса в размер на 15 лева. С „Изискване”, подадено от К. Б. с вх. № 2473 /28.02.2014 г. К. Б. е поискал освобождаване от задължението за внасяне на дължимата държавна такса от 15 лева, като се е позовал на подадена вече декларация и е посочил, че ВКС се е произнесъл в противоречие с ТР 6 /2012 г. (К. Б. визира определение № 497 /23.10.2013 г., по ч.гр.д. № 6143 /2013 г. на ВКС, І г.о., с което е оставено в сила определение № 1678 /24.07.2013 г. по гр.д. № 1172 /2012 г. на САС, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от държавна такса в размер на 15 лева по сметка на ВКС по ч.ж. и за предоставяне на правна помощ за приподписване на частната жалба). Тази молба от /28.02.2014 г. не е подкрепена с доказателства за основателността на искането за освобождаване от държавна такса. Едва след постановяване на обжалваното разпореждане на 06.03. 2014 г. е подадена нова декларация с дата 24.04. 2014 г. и амбулаторен лист с дата 24.03. 2014 г. (л.79 – 81, които са взети предвид от друг състав на ВКС в посоченото по-горе определение № 320 /29.09.2014 г. по ч. гр.д. № 4438 /2014 г. на ВКС, ІІ г.о. ). За пълнота следва да се отбележи, че законосъобразността на обжалваното разпореждане на САС не може да бъде обсъждана въз основа на тези документи, поради правилото на чл.64,ал.1 ГПК, което гласи, че процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. Поради изложеното настоящият състав намира, че към момента на постановяване на обжалваното разпореждане на 06.03.2014 г. не са били налице основания за освобождаване на частния жалбоподател от държавна такса в размер на 15 лева, поради което държавна такса е била дължима, указанията за заплащането и са съобщени на К. Б. лично на 24.02.2014 г. (разписката е на л.52 по делото). Неплащането на дължимата държавна такса в определения едноседмичен срок от съобщаването на указанията, който е изтекъл в края на присъствения ден 04.03.2014 г., вторник, е нередовност на частната жалба с вх. № 830 /24.01.2014 г., която не е била отстранена в срок, поради което и е било осъществено основание по чл.275,ал.2 вр. чл.262,ал.2,т2 ГПК за връщане на частната жалба. Като е върнал частната жалба, САС е изпълнил свое процесуално задължение. От изложеното следва, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Не са направени искания за разноски, а и с оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски. Воден от изложеното настоящият състав