Определение № 213 от 03.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 539/2012 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу решение №79 /5.03.2012г., постановено по т.дело №1232/2012г. на Пловдивския апелативен съд, с молба да бъде отменено и върнато делото за ново разглеждане от друг състав на съда, алтернативно да бъдат отхвърлени предявените от [фирма] искове и уважен насрещния иск на дружеството и подадени от [фирма] жалби срещу решения №70/24.03.2011г. и № 89/22.08.2011г., постановени по т.д. № 60/2009г. на Старозагорския окръжен съд. Развива оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Достъпа до касация обосновава с критериите по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. В писмен отговор на касационната жалба [фирма] счита, че нито един от въпросите на касатора не обосновават допустимост на касационното обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от надлежна страна в процеса, срещу валидно решение на въззивен съд. Съдът се е произнесъл по обективно съединени искове, предявени от [фирма] срещу [фирма] обективно съединени искове по чл. 327 и чл.86 ЗЗД за неизпълнени от страна на ответника задължения по договори за продажба за заплащане на цената на закупени стоки по описаните в исковата молба фактури.. Главният иск е уважен за сумата от 51 007.82 лв. след извършено прихващане с вземане на ответника на осн. лл.104 ЗЗД със сумата от 34 500.85 лв. Искът по чл.327 ТЗ е отхвърлен за сумата от 10 028.75 лв. по фактура №319 от 29.09.2008г., Акцесорният иск по чл.86, ал.1 З. е уважен за сумата от 2359.86 лв. и отхвърлен за сумата от 487.02 лв. за вземането по фактура №319/29.09.2008г. Съдът се е произнесъл по иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на платена цена по договори за продажба по пет бр. фактури, поради направено изявления за разваляне на договорите поради виновно неизпълнение на задължения от продавача, уважен за сумата от 207 360 лв. с ДДС. Съдът се е произнесъл по възражения на ответника за нищожност на сключените договори за продажба на основание чл.38 ЗЗД, а след това и по твърдението на ищеца за разваляне на договора. Ответникът е бил уведомен за разваляне на договора с покана от 4.06.2009г. и обратна разписка за връчването й, представени във въззивното производство. Въззивният съд е приел, че за ищеца правото за представяне на доказателства по чл.266, ал.2 ЗЗД не е преклудирано, поради неизпълнение на задължение на първоинстанционния съд по чл.146, ал.2 ГПК да посочи, че за това обстоятелство не се сачат доказателства. Насрещният иск на [фирма] по чл.57, ал.2 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен за сумата от 72 908.62 лв. за заплащане на пазарната цена на получени без основание вещи. В Изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът формулира следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1.приложима ли е разпоредбата на чл.38 ЗЗД при органното представителство на търговското дружество. 2.могат ли да се събират доказателства пред въззивния съд за факти за които първата инстанция в нарушение на чл.146 ГПК не е указала в доклада си, че страната не сочи годни доказателства. Във Върховен касационен съд е образувано тълк. дело №3/2013г. по материално правния въпрос приложима ли е разпоредбата на чл. 38, ал.1 ЗЗД към органното представителство на търговските дружества при сключване на търговска сделка от едно и също лице, като органен представител и тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК по множество процесуалноправни въпроси, по които е постановена противоречива съдебна практика, решаването по част от които ще има значение за преценката за наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и правилното решаване на спора, а именно: какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад съгласно чл. 146 ГПК, респ. когато докладът му е непълен или неточен. Образуваните тълкувателни дела са основание производството по касационната жалба да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК до приключване на производството по тълк. дело №3/2013 и № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Водим от горното ВКС, ТК