Решение № 477 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6225/2025 г.

Производството e по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Кюстендил срещу решение № 7014 от 27.02.2025 г., постановено по адм. дело № 102/2025 г. по описа на Административен съд – София-град. С доводи за неговата недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК се иска обезсилването му и прекратяване на производството по делото или отмяната му, и постановяване на друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата против оспорения пред съда отказ. Иска присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Б. Н. Л., чрез адвокат Малинов взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е допустима. Производството пред административния съд се е развило по оспорването от Б. Н. Л. на отказ на кмета на община Кюстендил за удовлетворяване на искането му за предоставяне на информация за постановеното съдебно решение, с което е допуснато пълното му осиновяване и издаденият след това акт за раждане. С обжалваното решение съдът е приел, че обжалваният отказ е постановен от компетентен орган, в изискуемата се форма но в нарушение на административнопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на относимите материално правни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. Установено е по делото, че на 25.10.2024 г. Б. Л. е подал искане до Столична община за предоставяне на информация за съдебното решение, постановено през 1993 г., с което е допуснато пълното му осиновяване, както и информация относно създадения по този повод нов акт за раждане и присвоен нов единен граждански номер. С писмо от 03.12.2024 г. административната преписка е изпратена по компетентност на кмета на община Кюстендил, където Л. е роден. С оспорения пред съда отказ, обективиран в писмо от 12.12.2024 г. кметът на община Кюстендил, основавайки се на разпоредбата на чл. 105, ал. 4 от Семейния кодекс (СК) отказва да предостави търсената информация, тъй като не е представено решение на съд, с което да е допуснато разкриване на данни за осиновяването на подалия искането. Неоснователни са доводите в касационната жалба за недопустимост на обжалваното решение, като постановено против неподлежащ на обжалване акт, при твърдяното, че оспореното писмо представлява кореспонденция между административни органи и има уведомителен характер. Налице е изрично формирана воля да не се предостави информация по подаденото искане от Л., след препращането му по компетентност на кмета на община Кюстендил. Отказът има фактическо основание – непредставяне на решение на съд и правно такова, разпоредбата на чл. 105, ал. 4 СК. Правилно е прието от първоинстанционния съд допуснато от административния орган нарушение на административнопроизводствените правила, довело до неправилно приложение на материалноправните разпоредби, основаващи връщането на преписката на административния орган за произнасяне по отправеното до него искане съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Разпоредбата на чл. 105, ал. 4 СК задължава държавните органи и органите на местно самоуправление, които съхраняват информацията за дата, номер на дело и съд, постановил осиновяването, да я предоставят на поискалия информацията, за да упражни правото по ал. 1, каквато информация се търси от Б. Л.. В този обем, както правилно е прието от първоинстанционния съд, се дължи предоставяне на търсената информация, защото тя е предпоставка за упражняване на правото по чл. 105, ал. 1 СК, в което производство съдът ще извърши преценка дали да допусне предоставяне на информация за произхода на осиновения и в какъв обем. Второто искане на Л. е да получи информация за изготвения след извършеното осиновяване акт за раждане, съответно такава относно новосъздадения ЕГН. Съгласно разпоредбата на чл. 88, ал. 1, т. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), въз основа на актовете за гражданско състояние длъжностните лица по гражданското състояние в общинските администрации по местосъхранението им издават следните документи по утвърден образец, от акта за раждане - удостоверение за раждане (оригинал - първото издадено удостоверение, и дубликат - всяко следващо), а съгласно ал. 3 въз основа на регистрите на актовете за гражданско състояние може да се издават и препис-извлечения, пълни преписи или заверени копия на актове. Кръгът на лицата, на които се издават документите по чл. 88 е определен в чл. 88а ЗГР. Правилно съдът в обжалваното решение е приел приложимост на посочените разпоредби, тъй като искането до административния орган е за предоставяне на данни от съставения след осиновяването нов акт за раждане, поради което не се разкрива информация, свързана с произхода на осиновения. С оглед гореизложените съображения обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по делото за присъждане на направените по делото разноски е основателно, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК. Следва да му бъдат присъдени такива в размер на 600 евро, заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,