Определение № 13870 от 19.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10703/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от „Терра България Индъстри“ ЕООД, чрез адв. Е. Исмаил, срещу определение № 16376/10.09.2024 г. постановено по адм. дело № 3395/2024 г. по описа на Административен съд – София-град/АССГ/, с което е отхвърлена молбата на дружеството за изменение на определение № 10334/01.07.2024 г. по делото в частта за разноските. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, иска се отмяната му и присъждане на направените разноски по делото. Ответникът – Началник на 06 РУ при СДВР не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Според данните по делото се установяват следните фактически обстоятелства: На 13.07.2023 г. служител в 06 РУ – СДВР е извършил дейност по регистриране за издирване и залагане за издирване на лек автомобил м. „БМВ“, рег. № [рег. номер] в НШИС с посочена причина за издирването „предмет на престъпление“ и основание – чл. 206 НК, обсебване, като заявители на издирването са вписани НСИ/НАП. Автомобилът е с регистриран собственик „Мак Партс България“ ЕООД. На 13.07.2023 г. „Терра България Индъстри“ ЕООД и „Мак Партс България“ ЕООД са подали в СДВР искане за поправка на допусната техническа грешка в СРМПС като вместо вписания като купувач „Мак Партс България“ ЕООД, който всъщност е продавач, съгласно документите за покупко-продажба на автомобила, да се впише действителния купувач и собственик „Терра България Индъстри“ ЕООД. На 01.09.2023 г. автомобилът е предаден от служител на „Терра България Индъстри“ ЕООД с протокол за доброволно предаване 07 сектор ОПКП – СДВР. На 13.11.2023 г. с постановление по прокурорска преписка № 52491/2023 г. по описа на СРП наблюдаващият прокурор е отказал да образува досъдебно производство поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер и е върнал СРМПС и заявление за връщане на автомобила от собственика за надлежно администриране. На 22.02.2024 г. с телеграма за снемане на общодържавно издирване (ОДИ) с адресат до всички заинтересовани служби на МВР и адресант Главна дирекция“Национална полиция“ е прекратено издирването на процесния лек автомобил. На 26.02.2024 г. „Терра България Индъстри“ ЕООД и „Мак Партс България“ ЕООД са подали заявление вх. № 3490/26.02.2024 г. до 06 РУ – СДВР, в което са изразили становище, че автомобилът е незаконно задържани и с оглед постановлението за отказ да се образува досъдебно производство от наблюдаващия прокурор е поискано да се предприемат незабавни мерки за снемане на автомобила от издирване в НШИС/ШИС и връщане на автомобила на собственика. На 27.03.2024 г. „Терра България Индъстри“ ЕООД и „Мак Партс България“ ЕООД са подали жалба с вх. № 12292/27.03.2024 г. до Административен съд – София-град срещу мълчалив отказ на началника на 06 РУ – СДВР да бъде снет от издирване и върнат на собственика лек автомобил м. „БМВ“, рег. № [рег. номер] ведно със СРМПС част I и II. На 16.04.2024 г. с писмо изх. № 6642/16.04.2024 г. зам. началникът на 06 РУ – СДВР е уведомил „Терра България Индъстри“ ЕООД и „Мак Партс България“ ЕООД във връзка с подаденото от тях заявление вх. № 3490/26.02.2024 г., че посоченият автомобил е снет от издирване, като на 20.02.2024 г. е оказано съдействие на РС – София за извършване на опис и оценка на лекия автомобил от ДСИ Ж. П.. В писмото е посочено, че по данни на държавния съдебен изпълнител представители на дружествата също са били поканени в сградата на 06 РУ – СДВР при опис и оценка на автомобила. Автомобилът е предаден на 22.02.2024 г. на служител на НАП в присъствието на държавния съдебен изпълнител. На 11.06.2024 г., след запознаване с материалите по административната преписка, „Терра България Индъстри“ ЕООД и „Мак Партс България“ ЕООД, чрез пълномощника си, са заявили, че правният интерес от водене на делото е отпаднал, поради което са поискали делото да се прекрати, както и да им се заплатят направените разноски. С определение № 10334 от 01.07.2024 г. по адм. дело № 3395/2024 г. АССГ е приел, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 4 АПК – за оспорващите дружества не е налице правен интерес от оспорване на мълчаливия отказ, предвид обстоятелството, че обсъжданият автомобил е снет от издирване. По отношение на „Мак Партс България“ ЕООД съдът е приел, че не е изпълнил указанията за отстраняване на нередовността на жалбата като внесе следващата се държавна такса, което е самостоятелно основание за прекратяване на производство. По отношение на претендираните разноски съдът, след като е обсъдил разпоредбата на чл. 143, ал. 1 и 2 АПК, е приел, че в случая не е налице хипотеза на оттегляне на административния акт, за да имат дружествата право на разноски, а е налице отпаднал правен интерес от оспорване на мълчаливия отказ, поради което искането за присъждане на разноски е неоснователно. За „Мак Партс България“ ЕООД е посочил, че жалбата е нередовна и не се дължат разноски и на това основание. По отношение на „Мак Партс България“ определението в частта за разноските не е предмет на настоящото производство. С молба от 11.07.2024 г. „Терра България Индъстри“ ЕООД, чрез пълномощника си, е поискало да се измени определение № 10334 от 01.07.2024 г. по адм. дело № 3395/2024 г. на АССГ в частта за разноските. С обжалваното определение № 16376/10.09.2024 г. по адм. дело № 3395/2024 г. АССГ отново е обсъдил разпоредбата на чл. 143 АПК и уредените в нея различни хипотези. Съдът се е позовал на чл. 143, ал. 2 АПК и е потвърдил изводите си, че подателят на жалбата има право на разноски при уважаване на жалбата и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, съответно - при прекратяване на производството по делото поради оттегляне на жалбата не е налице основание за присъждане на разноски на жалбоподателя. В случая дружеството жалбоподател с молба от 11.06.2024 г. е оттеглило жалбата си срещу мълчалив отказ на началник на 06 РУ при СДВР да бъде снет от издирване и върнат на собственика лек автомобил, марка БМВ, поради което съдът е приел, че не са налице предпоставки за изменение на определението и е отхвърлил молбата като неоснователна. Определението е правилно като краен резултат, но по различни съображения от изложените от първоинстанционния съд. Действително, в разпоредбата на чл. 143, ал. 2 АПК, на която се е позовал съдът, не е уредена изрично хипотезата за дължимостта на разноските при прекратяване на производството поради отпаднал правен интерес от търсената съдебна защита, но липсата на уредба в Административнопроцесуалния кодекс не е достатъчно основание да се отхвърли искането за разноски, без оглед предмета на спора, изхода на делото и процесуалното поведение на страните. При липса на изрична уредба, по силата на препращащата разпоредба намира приложение общото правило на чл. 78, ал. 1 ГПК, според което страната, дала повод за завеждане на делото, дължи направените разноски на изправната страна, а съгласно чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото. По аргумент на противното от общото правило на чл. 78, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК и чл. 143, ал. 3 АПК, следва, че в случаите когато ответната страна с поведението си е дала основание на жалбоподателя да сезира съда с оспорването, същата следва да понесе отговорността за разноските по производството и при прекратяването му поради отпаднал впоследствие правен интерес от търсената съдебна защита. Ето защо съображенията на съда да откаже присъждане на разноски на жалбоподателя, т. к. в чл. 143, ал. 2 АПК не е уредено изрично възлагането на разноски при оттегляне на жалбата поради отпаднал правен интерес от търсената защита, са неправилни. В случая обаче съдът е следвало да прецени на първо място дали е бил налице годен административен акт, който може да бъде предмет на съдебно производство, към момента на сезиране на съда с жалбата срещу мълчалив отказ на началника на 06 РУ – СДВР. Видно от данните по административната преписка е, че автомобилът, обект на развилото се административно производство, е бил снет от издирване в информационните системи НШСИ/ШИС на 22.02.2024 г. Заявлението от собственика за снемане на автомобила от издирване е подадено на 26.02.2024 г., след като това вече е сторено от компетентния орган. Следователно към 27.03.2024 г., когато е подадена жалбата от „Терра България Индъстри“ ЕООД в съда, липсва формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. След като към датата на сезиране на съда не е бил налице мълчалив отказ, по делото няма годен административен акт, по чиято законосъобразност съдът дължи произнасяне. При отсъствие на административен акт, предмет на съдебното производство, за жалбоподателя не е бил налице правен интерес от търсената съдебна защита още към момента на оспорването. Обстоятелството, че дружеството не е било уведомено за предприетите действия от административния орган за снемане на автомобила от издирване в НШИС/ШИС не води до друг извод относно липсата на годен административен акт, който може да бъде предмет на съдебното производство и съответно – за изначално отсъствие на правен интерес от търсената съдебна защита. Тук трябва да се посочи, че всички обстоятелства и спорове относно законосъобразността на действията и/или бездействията на административните органи във връзка с обявяването за издирване в НШИС/ШИС на процесния автомобил и произтеклите неблагоприятни последици за собственика, в т. ч. направените разноски, биха могли да бъдат заявени по съответния исков ред, но не и в настоящото производство. Предвид изложеното, не са налице сочените основания за отмяна на обжалваното определение, поради което същото следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение