Решение № 4677 от 28.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 966/2026 г.

Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Комекс МК“ ЕООД, чрез процесуален представител М. И. Кюлджиева, против Решение № 12494 от 13.11.2025 г., постановено по адм. дело № 1268/2025 г. по описа на Административен съд – Варна. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира разноски. Ответникът - изпълнителен директор на Агенция за качеството на социалните услуги (АКСУ), чрез процесуален представител С. М. Делииванова, дава отговор на касационната жалба като счита същата за неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, както и намаляване на размера на адвокатското възнаграждение на касационния жалбоподател, поради прекомерност, при наличие на законовите основания. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Варна е Заповед № РД-01-107/20.05.2025 г., издадена от изпълнителния директор на Агенция за качество на социалните услуги, с която на основание чл. 158, ал. 3 вр. ал. 2 и ал. 1, т.3 от ЗСУ е отнет издадения на дружеството Лиценз № Л-3129-1325/7.11.2022 г. за предоставяне на социална услуга „Резидентна грижа“ с целева група „Възрастни хора в надтрудоспособна възраст“. От фактическа страна по делото е установено следното: Жалбоподателят е доставчик на социалната услуга „Резидентна грижа“ за възрастни хора в надтрудоспособна възраст с Лиценз № Л-3129-1325/07.11.2022 г. Със Заповед № РД-18-267/19.03.2024 г. на изпълнителния директор на АКСУ, в рамките на правомощията му по административен контрол, е извършена извънредна комплексна проверка на дружеството, при която са установени общо 11 несъответствия със стандартите за качество на социалните услуги. В тази връзка са издадени Задължителни предписания № ЗП-19/10.04.2024 г. със срок от 30 дни за отстраняване, придружени с методически указания. Предписанията не са обжалвани. При последваща проверка, възложена със Заповед № РД-18-686/26.08.2024 г., е констатирано частично изпълнение – неизпълнение по 6 от общо 11 точки, поради което със Заповед № РД-01-125/10.09.2024 г. е даден допълнителен тримесечен срок за привеждане на дейността в съответствие. След изтичане на този срок, със Заповед № РД-18-317/02.05.2025 г. е извършена нова тематична проверка, обективирана в Констативен протокол № КП-310/19.05.2025 г., при която е установено неизпълнение на предписанията по т. 2, 7, 9 и 10. Нарушенията се отнасят до съществени елементи на качеството на услугата – организация на настаняването (настаняване на повече от допустимия брой лица в помещение), липса на ефективно осигуряване на лично пространство (формално поставени, но неизползвани паравани), наличие на потребители извън целевата група, както и пропуски в кадровото обезпечаване и квалификацията на персонала. Установено е също, че не са предприети адекватни действия за извеждане на лица извън целевата група, включително липсва писмена комуникация с близките им. Комисията е предложила стартиране на процедура по чл. 158, ал. 3 ЗСУ, въз основа на което със Заповед № РД-01-107/20.05.2025 г. е отнет лицензът на дружеството. Административният акт е оспорен по съдебен ред. Административен съд – Варна извършва проверка за законосъобразност на оспорената заповед по чл. 146 АПК и приема, че същата е издадена от компетентен орган по чл. 158, ал. 1 ЗСУ, в надлежна писмена форма и с необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Не се установяват съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 146, т. 3 АПК, доколкото всички задължителни предписания са надлежно връчени и е осигурена възможност за тяхното изпълнение в предоставените и удължени срокове. По същество съдът приема, че правилно е приложен материалният закон, тъй като жалбоподателят не е изпълнил изцяло дадените задължителни предписания, включително след удължения срок. Намира, че са доказани и установени съществени и системни нарушения на стандартите за социалната услуга „Резидентна грижа“ – настаняване на лица извън целевата група, включително лица с психични разстройства или поставени под запрещение, пренаселеност в стаите над допустимия брой потребители, недостиг на персонал спрямо нормативните изисквания и липса на ефективна система за обучение и професионално развитие на служителите. Тези нарушения са доказани с писмени доказателства, констативни протоколи и свидетелски показания. Поради това съдът приема, че са налице предпоставките по чл. 158, ал. 1 и ал. 3 ЗСУ за отнемане на лиценза, като актът е издаден и в съответствие с целта на закона по чл. 146, т. 5 АПК, поради което намира жалбата е неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил в пълнота релевантните за спора факти и е формирал законосъобразни правни изводи, които настоящият състав споделя изцяло. Не са налице сочените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като първоинстанционния съд е обсъдил всички относими доводи на страните, включително тези, касаещи компетентността на административния орган, валидността на електронния подпис, спазването на административнопроизводствените правила при връчване на актовете и възможността за защита. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган по чл. 158, ал. 1 ЗСУ и подписан по надлежния ред с квалифициран електронен подпис. По делото е безспорно установено, че електронният подпис е бил валиден към момента на подписване, което е удостоверено от представените доказателства, поради което актът се ползва с правната сила на саморъчно подписан документ съгласно ЗЕДЕУУ. Неоснователни са възраженията за липса на подпис или неяснота относно издателя, тъй като заповедта съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, включително ясно индивидуализиран орган и изразена воля, поради което не са налице пороци по чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК. Не се констатира и неправилно приложение на материалния закон, доколкото първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че са налице всички кумулативни предпоставки по чл. 158, ал. 1 и ал. 3 ЗСУ за отнемане на лиценза, а именно – системно и съществено неизпълнение на дадените задължителни предписания, установени нарушения на стандартите за качество на социалната услуга и продължаващо несъответствие с нормативните изисквания, въпреки предоставените допълнителни срокове за отстраняване. Административен съд - Варна е извършил цялостна проверка по чл. 168, ал. 1 и ал. 2 АПК във връзка с чл. 146 АПК, като е приел, че са налице предпоставките на чл. 158, ал. 1 и ал. 3 от ЗСУ за отнемане на лиценза за предоставяне на социални услуги, доколкото по безспорен начин е установено неизпълнение на задължителни предписания, издадени от компетентния орган в рамките на контролните му правомощия по закона. Правилно е прието, че тези предписания представляват индивидуални административни актове, подлежащи на изпълнение, като неизпълнението им в определения и удължен срок обуславя възникването на санкционната мярка – отнемане на лиценза. В съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на ЗСУ и подзаконовата Наредба за качеството на социалните услуги, първоинстанционният съд е обсъдил и правилно е кредитирал събраните доказателства относно системни и съществени нарушения на стандартите за качество. Установено е несъответствие с изискванията на чл. 31, ал. 2 ЗСУ относно обхвата на лицензирана дейност и недопустимостта на предоставяне на услуги извън целевата група, както и нарушение на чл. 134, ал. 3 ЗСУ, забраняващ смесване на различни категории потребители в една резидентна среда. Наред с това са доказани и нарушения на задължителните стандарти по приложение № 13 към чл. 11 от Наредбата, включително критериите за битови условия (ограничение за настаняване до двама потребители в стая), за минимална кадрова обезпеченост съгласно установените коефициенти и за организация на човешките ресурси по чл. 105 ЗСУ и съответните стандарти за професионално развитие. Тези нарушения са преценени в тяхната съвкупност като продължителни и неизпълнени, въпреки предоставените срокове и последващи проверки, което обосновава приложението на чл. 158, ал. 3 ЗСУ. Правилно е изведено, че административният орган е действал в рамките на предоставената му от закона оперативна самостоятелност, като е приложил най-тежката предвидена в закона мярка след като предходните коригиращи и предупредителни мерки не са постигнали целения резултат. Съобразено е и изискването за съразмерност по чл. 6 АПК, като е прието, че отнемането на лиценза е необходима и справедлива мярка с оглед установеното трайно несъответствие с нормативните стандарти и риска за потребителите на социалната услуга. По тези съображения касационната инстанция изцяло споделя правните изводи на първоинстанционния съд и намира, че оспореното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. С оглед изхода на спора в тежест на касатора и съгласно чл. 25а, ал 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да се присъдят 50 евро (петдесет евро) разноски за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение: