Определение № 1753 от 20.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1164/2025 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 7, във вр. с ал. 8, във вр. с ал. 2, във вр. с чл. 215, т. 4, във вр. с чл. 231 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Д. Д. от гр. Варна против Разпореждане по входящ № 17418/02.12.2024 год. от 16.01.2025 год. на председателя на Пето отделение на Върховния административен съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба с вх. № 17418/02.12.2024 год. по описа на ВАС, против Определение № 12013/07.11.2024 год., постановено по административно дело № 10229/2024 год. по описа на Върховния административен съд, Пето отделение. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, намира частната жалба за допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред ВАС, Пето отделение е образувано по частна жалба от В. Д. против Определение № 8595/29.08.2024 год., постановено по административно дело № 1907/2024 год. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата на В. Д. срещу Изричен отказ, обективиран в писмо изх. № 20-03-200/30.07.2024 год. на Управителя на НЗОК, а в условията на евентуалност срещу мълчалив отказ на Управителя на НЗОК по искането му в заявление вх. № 19-01-125/30.03.2021 год. на НЗОК да бъде издаден акт за назначаването му на длъжност „контрольор“ в отдел „Договаряне и контрол на болничната помощ“ в РЗОК – Варна. С Определение № 12013/07.11.2024 год., постановено по адм. дело № 10229/2024 год., съдебният състав на Пето отделение на ВАС е приел частната жалба за неоснователна, поради което е оставил в сила Определение № 8595/29.08.2024 год. по адм. дело № 1907/2024 год. на Административен съд – Варна. Така постановения от ВАС, Пето отделение съдебен акт е бил оспорен с частна жалба пред петчленен състав на ВАС. С Разпореждане по входящ № 17418/02.12.2024 год. от 16.01.2025 год., председателят на Пето отделение на Върховния административен съд е оставил без разглеждане частната жалба против Определение № 12013/07.11.2024 год., постановено по адм. дело № 10229/2024 год. по описа на Върховния административен съд, Пето отделение. За да постанови този правен резултат, председателят на Пето отделение на Върховния административен съд е приел, че са налице основанията на чл. 213а, ал. 8, вр. с чл. 215, т. 4 вр. с чл. 231 от АПК и оспорването е недопустимо, доколкото оспорения съдебен акт - Определение № 12013/07.11.2024 год., постановено по адм. дело № 10229/2024 год. по описа на Върховния административен съд, Пето отделение е окончателен и не подлежи на обжалване. Така формулираният правен резултат е законосъобразен и се споделя от настоящата инстанция. Правилна е преценката, че определението на тричленния състав на Върховния административен съд не подлежи на инстанционен съдебен контрол. В подкрепа на този правен извод следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 131 от АПК, съдебно-административното производство е двуинстанционно. От друга страна, чл. 208 от АПК, субсидиарно приложим по силата на препращащата норма на чл. 236 от АПК указва, че на касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Анализът на така цитираната нормативна регламентация обосновава извод, съгласно който, актовете на съдилищата в административния процес подлежат само на двуинстанционно разглеждане. В настоящият случай, по повод подадената от В. Д. Д. жалба против Изричен отказ, обективиран в писмо изх. № 20-03-200/30.07.2024 год. на Управителя на НЗОК, а в условията на евентуалност срещу мълчалив отказ на Управителя на НЗОК по искането му в заявление вх. № 19-01-125/30.03.2021 год. на НЗОК да бъде издаден акт за назначаването му на длъжност „контрольор“ в отдел „Договаряне и контрол на болничната помощ“ в РЗОК – Варна, се е произнесъл Административен съд – Варна, постановявайки Определение № 8595/29.08.2024 год. по адм. дело № 1907/2024 год. по описа на съда. След проведено касационно оспорване, този съдебен акт е оставен в сила с Определение № 12013/07.11.2024 год., постановено по адм. дело № 10229/2024 год. на тричленен състав на Върховния административен съд, Пето отделение. Така постановеното от Върховния административен съд определение е окончателно и не подлежи на инстанционен контрол, какъвто текст има изрично вписан в съдебния акт. Предвид обстоятелството, че спорът е приключил с окончателен съдебен акт, повторната му преценка въз основа на оплакванията в жалбата е недопустима, а чл. 229 от АПК се явява неприложим. С постановяването на акта на касационната инстанция – тричленният състав на Върховния административен съд, са изчерпани регламентираните в АПК процесуални способи за проверка на съдебното произнасяне. С оглед стабилитета на правния оборот и при липса на процесуален ред, по който да се оспорват, решенията на тричленните състави на Върховния административен съд, постановени в касационно производство, не могат да бъдат обжалвани, (Виж: чл. 236 във връзка с чл. 223 от АПК) и не могат да бъдат преразглеждани от постановилия ги съдебен състав. С оглед на това, в конкретния случай е налице процесуална пречка от категорията на абсолютните за разглеждане на изложените доводи на жалбоподателя по същество. При липса на процесуална възможност за оспорване и на основание чл. 215, т. 4 от АПК, частната жалба на В. Д. правилно е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима. По изложените съображения разпореждането на председателя на Пето отделение на Върховния административен съд, се явява правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 213а, ал. 7, във вр. с ал. 8, във вр. с ал. 2, във вр. с чл. 215, т. 4, във вр. с чл. 231 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,