Определение № 17 от 11.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 757/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изречение второ ГПК. Образувано е по частна жалба от Е. Х. Л. от град П., чрез адв. Ч, против определение №161/29.9.2009 г. по гр.д. №786/2009 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. В частната жалба се поддържа оплакване, че посоченото по-горе определение на тричленен състав на ВКС, ІІІ г.о., не е разгледал молбата за отмяна по същество, като твърди, че налице основанията по чл.303, ал.1, т.-т.1 и 5 ГПК. Моли се за отмяна на обжалваното определение. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложеното в частната жалба намира, че обжалваното определение е правилно. Законосъобразно и обосновано тричленният състав на ВКС, ІІІ г.о., е приел, че атакуваното по реда на отмяната инстанционно решение е влязло в законна сила на 08.11.2004 г., поради което подадената на 15.7.2008 г. молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.т.1 и 5 ГПК е подадена след изтичане на преклузивните срокове още при действието на ГПК/отм./. Без разглеждане следва да се оставят наведените в частната жалба оплаквания за това, че молбата за отмяна не е разгледана по същество, тъй като това съдът може да направи само при наличие на допустимост на молбата. След като същата е процесуално недопустима по-нататъшни действия на съда по отмяната, включително и разглеждането на молбата по същество са процесуално недопустими. Поради това обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено. Водим от изложените съображения и на основание чл.278 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,