Определение № 14 от 14.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 863/2019 г.

Производството е по чл.247 ал.1 ГПК. Образувано е по молба на адв.Я. А.,процесуален представител на касатора Т. Г. М. за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 205 от 6.11.19г., постановено по гр.дело № 863/19г.на ВКС,ІІІ г.о. в частта за разноските. Ответникът по молбата Прокуратура на РБ не заявява становище. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, констатира, че при постановяване на решение № 205 от 6.11.19г.по гр.дело № 863/19г. в диспозитива на същото е допусната очевидна фактическа грешка, във връзка с поискани и присъдени на адв.Я. А. разноски по делото. Видно от мотивите на решението, на л.4 от същото,е посочено,че в полза на адв.Я. Симова – А. следва да се присъди сумата 1579.29 лв адвокатско възнаграждение за трите инстанции, определено съобразно уважената част от исковете,при условията на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата вр.с чл.7 от Наредба № 1/2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но съдът е пропуснал да се произнесе в диспозитива.Следователно, налице е несъответствие между действително формираната воля на съда в мотивите и нейното неотразяване в диспозитива на постановеното решение. Ето защо,следва да се допусне поправка на допуснатата очевидна фактическа грешка. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.