Решение № 9720 от 30.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 106/2011 г.

Решение № 9720 от 30.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 106/2011 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Петър Спасов Атмаджов, гр. Велико Търново, срещу решение № 478/16.11.2010 г. по адм. дело № 516/2010 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 1000139/6.04.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 270/17.06.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново. Касаторът поддържа в приподписаната от него касационна жалба и в съдебно заседание, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно и постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отмяна на РА и присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че с РА на жалбоподателя законосъобразно е определена данъчната основа за целите на облагане по ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и ЗДДФЛ за 2007 г. по особения ред по чл. 122 ДОПК. Налице са основанията за облагане по аналог по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и 7 ДОПК - лицето не е подало данъчна декларация по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ за съответните години, като е било длъжно да го направи, налице са данни за укрити приходи или доходи и има несъответствие между получени доходи/приходи и имуществено и финансово състояние на лицето за ревизирания период. Данъчната основа е определена при спазване разпоредбата на чл. 122, ал. 2 ДОПК. През 2007 г. жалбоподателят е придобил вземане по изпълнителен лист и в същата година го е отчуждил. За 2007 г. в данъчната основа в съответствие с чл. 11, ал. 2 ЗДДФЛ е включен реализиран приход от 861 123 лв., представляващ 24,60 % от продажната цена на прехвърленото от Атмаджов вземане на американското дружество "Поликорн" от 3 505 000 лв., съгласно т. 2.1 от договора . Така получената сума от разпореждане с вземане - финансов актив по смисъла на чл. 33, ал. 3 ЗДДФЛ е намалена с цената на придобиване на актива - изплатената от жалбоподателя сума от 23 557,43 лв., като е получена данъчна основа за облагане на получения доход в размер на 837 565, 57 лв. Към тази данъчна основа правилно е приложена ставката на чл. 48 ЗДДФЛ в редакцията към 2007 г. и е получено данъчно задължение в размер на 200 331,74 лв. Решението е правилно като краен резултат. Безспорно са налице две от посочените основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК - а именно неподаване на данъчна декларация при задължение за това, поради наличие на приходи, които не са от трудово правоотношение и данни за укрити приходи или доходи. Всяко от тези основания и самостоятелно е достатъчно за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Неоснователни са доводите, че съдът е смесил качеството на едноличен търговец с различното от него качеството на физическо лице за целите на облагането по ЗДДФЛ. Съгласно чл. 56 ТЗ всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната може да се регистрира като едноличен търговец. Признаването на търговското качество разширява правоспособността на физическото лице, но не възниква нов правен субект. Годишната данъчна основа за определяне на данък върху доходите на физическите лица включва освен доходи, за придобиването на които физическото лице не се нуждае от качество на търговец, така и получени доходи от стопанската дейност на едноличния търговец - чл. 10 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и чл. 10, ал. 1 ЗДДФЛ за 2007 г. Неоснователно е оплакването за неправилно прилагане на материалния закон по отношение на дохода от цесия за 2007 г. В чл. 33, ал. 3 и 4 ЗДДФЛ е посочено, че облагаемият доход от продажба на финансови активи се определя като продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив. На основание чл. 11, ал. 2 ЗДДФЛ в случаите на продажба на вземане по чл. 33, ал. 3 ЗДДФЛ (каквато е настоящата хипотеза) доходът се смята за придобит към датата на прехвърлянето. Тази законова фикция е специална норма по отношение на общото правило на чл. 11, ал. 1 ЗДДФЛ и специалната норма е приложимото право при преценка дали има придобит облагаем доход от прехвърляне на вземане през 2007 г. Доколкото не е налице хипотезата на § 50, ал. 1 от ПЗР на ЗДДФЛ (а именно доходът е придобит след 1.01.2007 г.) няма основание за прилагане и на това правило, препращащо към нормата на чл. 11, ал. 1 ЗДДФЛ. С оглед изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото не могат да бъдат присъдени претендираните от касатора разноски. Ответникът по касационното производство не е бил представляван от юрисконсулт в производството пред ВАС и няма основание за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение,