Определение № 9087 от 24.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8493/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от В. Б. чрез пълномощник адв. Борисова против Определение № 17322 от 07.05.2026 г. по а. д. № 3137/2026 г. по описа на АССГ, с което съдът е оставил без разглеждане и е прекратил производството по образуваното адм.дело. Частният жалбоподател В. М. твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи, че в процесния случай по подаденото от нея искан на 07.01.2026 г. ,чийто срок за отговор е изтекъл на 07.02.2026 г., без да е получила какъвто и да е отговор, произнасяне или предоставяне на поисканите документи. Постъпилият на 09.02.2026 г., след изтичане на законово установения срок отговор от дружеството, не представлява надлежно произнасяне по подаденото заявление,като има частично произнасяне от страна на „АКСЕС ФАЙНАНС“АД, като не са представени изисканите в цялост документи и информация в законоопределения срок, поради което е налице формиран мълчалив отказ. Излага аргументи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че администраторът на лични данни е предоставил изисканата му информация под формата на електронен файл. Твърди в жалбата,че неправилно съдът е приел и че жалбата е следвало да бъде насочена срещу изричен акт в 14-дневен срок. Към момента на подаване на жалбата е бил налице именно мълчалив отказ, тъй като в рамките на законоустановения едномесечен срок липсва произнасяне по подаденото заявление. Последвалият след срока отговор не санира вече формирания мълчалив отказ, още повече че не удовлетворява направеното искане. Наред с това, дори да се приеме, че е налице последващ изричен отказ, то съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 3 АПК и ППВС № 4/1967 г., подадената жалба срещу мълчалив отказ следва да се счита и за жалба срещу последвалия изричен отказ. В настоящия случай дори и да се приеме, че е налице произнасяне, същото не кореспондира с отправеното искане, тъй като не са предоставени поисканите документи – Договор за потребителски кредит № 558728/18.10.2018 г., ведно с всички приложения към него. Моли съда да отмени обжалваното определение. Ответникът по частната жалба „АКСЕС ФАЙНАНС“АД представя писмен отговор, в които изразява становище, че не са налице основания за отмяна на обжалваните определения и моли да бъдат оставени в сила. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащи на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата срещу Определение № 17322 от 07.05.2026 г. по а. д. № 3137/2026 г. по описа на АССГ, е неоснователна по следните съображения: Правилно първоинстанционният съд е приел, че администраторът на лични данни е отговорил в рамките на срока по чл. 12, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 с изпращане на отговор на 09.02.2026 г. на посочения имейл адрес на адв. Борисова,който факт не се оспорва, видно от молбата на адв. Борисова от 22.04.2026 г. Поради което не е налице формиран мълчалив отказ.Не се спори,че заявлението е депозирано по имейл до администратора на лични данни на 07.01.2026г. Отговорът е изпратен 09.02.2026г на електронния адрес на адвокат Борисова, така, както е посочено в заявлението за упражняване на права по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679. В акта е посочено, че се предоставя достъп до лични данни посредством приложен формуляр, който съдържа извлечение от регистъра с лични данни на финансовата институция. Видно от данните по делото,адв.Борисова е депозирала на 22.04.2026 г. молба, по указание на съда,като е уточнила, че поддържа жалбата си против отказа на ответното дружество да представи пълен достъп до личните на данни на оспорващата. Посочила е, че в отговор, получен на 09.02.2026 г., дружеството е предоставило единствено откъси с лични данни, без пълните документи, в които те се съдържат, включително договори за кредит и съпътстващите ги приложения. При тези фактически обстоятелства съдът е достигнал до обоснован извод, че не е налице формиран мълчалив отказ по депозираното заявление. Неоснователни са възраженията в частната жалба, че отговорът не е изпратен в законния срок, както и че със същия не се предоставя исканата информация и носителите на лични данни и по същество представлява отказ от предоставяне на исканата информация. В разглеждания случай се касае за оспорен по реда на чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД мълчалив отказ на дружеството, в качеството му на администратор на лични данни, по молба, основана на чл. 15 и чл. 20 от Регламента. Поради това следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от Регламента, според която е предвиден специален срок за произнасяне, а именно: в срок от един месец от получаване на искането. Несподелими са доводите на частния жалбоподател за това,че срокът за произнасяне от администратора на лични данни е изтекъл на 07.02.2026г.Съгласно чл.60 ал.3 от ГПК срокът ,който се брои на месеци,изтича на съответното число на последния месец.А съгласно ал.6 от същата разпоредба,когато последният ден от срока е неприсъствен,срокът изтича в първия следващ присъствен ден. В конкретния казус едномесечният срок за отговор е изтичал на 07.02.2026г,но предвид неприсъствеността на този ден/ събота,неработен ден/ то едномесечният срок изтича на 09.02.2026г.На която дата,т.е. в срок ответникът е изпратил своя отговор до заявителя. В изпратеният отговор изрично е била указана възможността за неговото обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му, т.е. в срок до 23.02.2026г вкл.Жалбата срещу процесния отговор е била депозирана в АССГ на 06.03.2026г.,поради което правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел,че жалбата е подадена след изтичане на срока по чл.149 ал.1 от АПК. С оглед изложеното, доводите на частния жалбоподател за незаконосъобразност на Определение № 17322 от 07.05.2026 г. по а. д. № 3137/2026 г. по описа на АССГ, са неоснователни. Определението е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и направеното своевременно искане от процесуалния представител на „АКСЕС ФАЙНАНС“АД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, частният жалбоподател В. М. следва да заплати направените разноски на дружеството в размер на 76.69 евро за касационната инстанция. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, състав на пето отделение,