Определение № 61 от 17.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2853/2013 г.

Производството е по чл.247, 250 и 251 ГПК. С решение № 211 от 14.11.2013 г. по гр.д.№ 2853/2013 г. ВКС, състав на І г.о. е отменил по жалба на К. В. К. и Д. Б. К. решение № 2499/ 12.12.2012 г. по гр.д.№ 537/2012 г. на Варненски окръжен съд и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. На 29.11.2013г. от А. В. В.- ответник по касационната жалба и по делото, е постъпила молба вх.№ 35631 / както и молби вх.№ 11445/ 3.12. 2013 г., вх.№ 11521/ 4.12.2013 г. и вх.№ 171/ 9.01.2014 г. с идентично съдържание/, квалифицирани от подателя като молба за поправка на очевидна фактическа грешка, за допълване и за тълкуване на решението на ВКС. За да се произнесе по молбите настоящият състав на ВКС, І г.о. съобрази следното: С обжалваното въззивно решение са били отхвърлени исковете на К. К. и Д. К. за признаването им за собственици и предаване владението на ½ ид.ч. от жилище на І ет. в [населено място], [улица] 1/6 ид.ч. от дворното място, от едно вилно място и сграда в [населено място], м.”В.” и от жилищна сграда в [населено място], [улица], № 4. Спорът по делото е бил за собствеността на горните имоти, които са останали в наследство от В. В., като ищците черпят права от един от наследниците му- Н. Д. И., а ответници са другият наследник И. К. и нейния частен правоприемник Т. П. Д.. Въззивният съд е разрешил спора, като се е позовал на универсално завещание, оставено от В. В. в полза на неговата майка И. К.. Това решение е отменено от касационната инстанция и делото е върнато за ново разглеждане, за да се даде възможност на страните да изложат становището си относно това завещание и евентуално за събиране на нови доказателства във връзка с направените доводи и възражения. С оглед на тези данни настоящият състав намира следното: 1.По искането за поправка на явна фактическа грешка. Молителят участва в производството като наследник на майка си И. К., която е била първоначален ответник по предявените искове- вж. опр.от 10.04.2007г. за конституирането му като страна по делото на мястото на починалата И. К.. В молбата по чл.247 ГПК се иска да се поправи допусната в решението очевидна фактическа грешка на стр.2, р.31 отгоре надолу, като се посочи, че собственик на имотите е Т. П. Д.. Това било необходимо, за да се внесе яснота относно собствеността на имотите и да могат Т. Д./ която също е ответник/ и молителят да подготвят защитата си за новото разглеждане на делото. Очевидна фактическа грешка е налице когато има противоречие или несъответствие между истинската волята на съда, формирана по даден въпрос в мотивите към решението и начина на изразяването й в диспозитива. От данните по решението не може да се направи извод за такова несъответствие както въобще, така и на посоченото от молителя място /ред 31 на стр.2 /, където изобщо не се споменава името на Т. П. Д., нито се взема отношение по въпроса кой е собственик на имотите. Този въпрос е част от предмета на спора и ще се разреши от въззивния съд при новото разглеждане на делото. По тези съображения молбата за поправка на очевидна грешка е неоснователна и следва да се остави без уважение. 2.По молбата за допълване на решението се иска в него да се отрази, че имотът в [населено място], [улица] не може да бъде предмет на обсъждане при новото разглеждане на делото, тъй като по отношение на него искът е отхвърлен и решението е влязло в сила Съгласно чл. 250 ГПК непълно е решението, когато съдът не се е произнесъл по целия спорен предмет. Предметът на касационното решение се определя от касационната жалба, в която се посочва дали се обжалва цялото въззивно решение или част от него. В случая относно имота на [улица] искът на К. К. и Д. К. е бил отхвърлен от първоинстанционния съд, а решението му е потвърдено от въззивния съд. С решението на последния са отхвърлени и исковете по отношение на другите имоти, поради което в касационната жалба на ищците напълно в съответствие с техния интерес е посочено, че решението на въззивния съд се обжалва изцяло. В тези рамки се е произнесъл и касационният съд, поради което не е налице непълнота на решението и молбата по чл.250 ГПК също следва да се остави без уважение. 3.По молбата за тълкуване на решението се твърди, че има нужда от такова тълкуване по въпроса дали касационните оплаквания на касаторите са относими към цитираните в решението съдебни актове, на базата на което е направен извод, че е налице противоречие със съдебната практика и това е дало основание за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Тълкуването на едно решение съгласно чл.251 ГПК се налага, когато то е неясно, двусмислено или поражда съмнение относно действителната воля на съда. В разглеждания случай няма такова неяснота, тъй като диспозитива на решението съответства на очертания с жалбата предмет на касационното обжалване, като е посочено, че решението на въззивния съд се отменя и делото се връща за ново разглеждане. Няма част или части от въззивното решение, които да се потвърждават, поради което е ясно, че предмет на отмяна е цялото решение на въззивния съд. В този смисъл са както мотивите, така и диспозитива на решението и затова не се нуждаят от тълкуване. Също така в мотивите към решението ясно е изразено становището на касационния съд в какво се изразява допуснатото от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила и намереното в тази връзка противоречие със съдебната практика. По изложените съображения и искането за тълкуване на решението следва да се отхвърли като неоснователно. В подадените молби се излагат и доводи по съществото на спора, обсъждат се доказателствата по делото и процесуалното поведение на страните, като всички тези обстоятелства са неотносими към предмета на настоящото производство и не следва да се обсъждат. Водим от горното настоящия състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение