Определение № 51 от 11.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3758/2021 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 68267 от 01.11.2021 г. на Държавата, представлявана от Министъра на финансите, с искане за допълване на постановеното по делото определение № 60370 от 26.10.2021 г., с присъждане на юрискосултско възнаграждение за производствата пред СРС и СГС. Постъпил е отговор от насрещната страна по молбата Н. Я. Я., подаден чрез адв. Н. И., в който се поддържа, че молбата е неоснователна, тъй като страната е следвало да поиска допълване с присъждане на разноски на постановените пред съответните инстанции актове. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: С определението, чието допълване е поискано не е допуснато касационно обжалване на определение № 522 от 15.06.2021 г. по в. ч. гр. д. № 7419/2021 г. по описа на Софийски градски съд и Н. Я. Я. е осъдена да заплати на Държавата юрисконсултско възнаграждение за подаване на отговор на частната касационна жалба. Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима – по същността си тя е за изменение на касационното определение в частта за разноските. Като е присъдил дължимите пред касационната инстанция разноски по частната жалба настоящият състав се е произнесъл по цялото искане. Пред ВКС Държавата е поискала присъждане на "разноските по делото", но не е направено конкретно искане за присъждане на разноските пред първата и въззивната инстанция, нито е представен обобщен списък на разноските. Такова искане е заявено за пръв път с молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК. Съгласно приетото в т. 9 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС липсата на списък не е пречка за присъждане на разноските, но предпоставя правото на страната да иска изменение на съдебния акт относно размера им. Представянето на списъка по чл. 80 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за развитие на производство по изменение на съдебния акт в частта му за разноските. В случая молителят не е представил списък на разноските, поради което искането е недопустимо. По основателността на молбата съдът се произнася само, ако е сезиран с допустимо искане. Предвид изложеното молбата следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение