Решение № 2138 от 24.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10405/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Казанлък, чрез адв. А. Станчева като процесуален представител, против решение № 2229 от 02.06.2025 г., постановено по адм. дело № 690/2024 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 АПК. Оспорват се решаващите изводи на съда относно категорията на строежа с твърдения, че същият е прилежаща инфраструктура, която е строеж от пета категория по см. на чл.137, ал.1, т.5, б.“б“ ЗУТ, изграден е без строителни книжа, поради което е незаконен и подлежи на премахване. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и да се постанови ново решение по същество, с което жалбата срещу заповедта на кмета на община Казанлък да бъде отхвърлена. Претендират се направените по делото разноски по приложен списък и се възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника. Ответникът – С. А. К., чрез пълномощника си адв. Б. Пасева, оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като се присъдят направените по делото разноски съгласно представен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от надлежна страна, за които обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното решение, съдът е обявил за нищожна заповед № 1237/03.07.2024г., издадена от кмета на Община Казанлък, с която на осн. чл.225а, ал.1 вр. с чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ е наредено на С. А. К., в качеството му на възложител, да премахне незаконен строеж: пътна връзка срещу ПИ с [идентификатор], разположена в ПИ с [идентификатор] и в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], изпълнена по път SZR 1061 Казанлък- Енина, на км. 1+890, приета от органа за строеж е от пета категория, който е изграден без разрешение за строеж. За да постанови горния резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от орган, който не притежава материална компетентност. Обосновава изводи, въз основа на събраните по делото доказателства, че процесният строеж - „пътна връзка“, не е такъв от пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ, а съобразно характеристиките и предназначението му като общински път е от трета категория по см. на чл.137, ал.1, т.3, б“а“ ЗУТ и чл.6, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, поради което компетентността за премахването му принадлежи на началника на ДНСК. Извън горното, съдът е формирал доводи и за допуснати процесуални нарушения по чл.35 и чл.36 АПК, както и за противоречие с материалния закон на обжалвания административен акт, поради липса на доказателства относно качеството на възложител на строежа на адресата на заповедта. Решението, предмет на настоящата касационна проверка, е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства, на които съответстват направените фактически констатации, а въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Неоснователни са наведените в жалбата оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Противно на твърденията на касатора, съдът е обсъдил поддържаните от страните доводи и възраженията, отговор на които се съдържа във формираните мотиви на съдебния акт. Последните се споделят от настоящата инстанция, която препраща към тях по реда на чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. Първоинстанционният съд правилно приема, че обжалваната заповед на кмета на община Казанлък е нищожна като издадена от некомпетентен, с оглед категорията на строежа, орган. По делото е установено, че описаният в заповедта строеж - „пътна връзка“, представлява частично асфалтирана ивица, предназначена за движение на превозни средства между ПИ с [идентификатор] - за местен път, представляващ общински път от IV клас 1061 Казанлък – Енина, собственост на община Казанлък, и ПИ с [идентификатор] – за селскостопански, горски, ведомствен път, собственост на община Казанлък, от една страна, и ПИ с [идентификатор] - собственост на С. А. К., от друга страна. При тези факти и съобразявайки се с характеристиките на наредения за премахване строеж и неговото предназначение, съставът на административния съд правилно приема, че описаната в заповедта „пътна връзка“ не представлява строеж от пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ. Анализът на понятието „пътна връзка“, дефинирано с разпоредбата на §1, т. 2 от ДР на ППЗП като платно за движение на пътни превозни средства между съществуващ път и търговски крайпътен обект, изцяло или частично разположено в обхвата на пътя, налага възприето и от административния съд заключение, че пътната връзка е част от съответния път, тъй като по смисъла на чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за пътищата, обхватът на пътя е основен елемент на пътя и включва площта, върху която са разположени земното платно и ограничителните ивици от двете му страни. Това разбиране е в съответствие и с разпоредбата на чл. 103, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-2/ 2018 г. за проектиране на пътища, според която техническите параметри на пътната връзка се определят в зависимост от вида и класа на пътя. В случая наредената за премахване пътна връзка попада в обхвата на общински път IV клас, поради което следва да се класифицира като строеж от трета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗУТ и чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/ 2003г. за номенклатурата на видовете строежи. Правилно съдът е отхвърлил като неоснователно възражението на органа, поддържано и в касационната жалба, че строежът обслужва само един имот, поради което представлява „прилежаща инфраструктура“ към производствена сграда и е такъв от пета категория съгласно чл. 137, ал.1, т. 5, б. „б“ ЗУТ. Пътната връзка попада в обхвата на пътя, в случая - на общински път, и следва неговата категория. С оглед на изложеното, крайният извод на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е нищожна, тъй като кметът на общината разпорежда премахване на строеж от трета категория, т.е. издава акт извън рамките на материалната си компетентност съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, е обоснован и законосъобразен. Като достига до заключение в този смисъл и обявява заповедта за нищожна съдът постановява правилно решение, което следва да се остави в сила. Предвид изхода по делото и заявеното искане от ответника, в негова полза се дължи присъждането на направените разходи, които следва да се заплатят от Община Казанлък. Претенцията за разноски е посочена в приложения по делото списък, но същата е основателна само в частта за заплатеното адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 1500,00лв., равняващо се на 766,94 евро. Останалите суми по списъка са присъдени с решението на първоинстанционния съд и повторното им плащане не е дължимо. По отношение на адвокатското възнаграждение, касаторът предявява възражение за прекомерност, което настоящият състав на ВАС счита за неоснователно. Платената от ответникът сума съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и на процесуалното поведение на пълномощника. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,