Определение № 9877 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8506/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Х. С. С. срещу Определение № 7350/19.06.2026 г. на Административен съд (АС) - Пловдив, постановено по адм. дело № 284/2026 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от Х. С. С. жалба с която се оспорва частичен изричен отказ на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, обективиран в Уведомление изх. №511#1 от 15.01.2026г. да му предостави копие на носителите на информация за обработваните от него лични данни, по негово заявление вх. №0-511 от 15.12.2025 г., подадено на основание чл. 15, §3 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз и е прекратено производството по адм. дело №284/2026 година по описа на АС-Пловдив. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Оспорва се изводът на съда, че жалбата му е процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 1 АПК. Изрично уточнява, че жалбата му до съда е срещу отказа на администратора на лични данни да предостави пълни копия на документите – носителите на лични данни, поради което счита, че спорът има предмет и жалбата е допустима. Счита, че определението е вътрешно противоречиво и немотивирано, че съдът е подменил предмета на спора, че не е сравнил конкретното заявление с конкретно предоставените документи и че неправилно е тълкувал чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2016/679“. Излага съображения, че е нарушено правото на ефективна съдебна защита и че правата на трети лица не оправдават отказ. Моли обжалваното определение да се отмени. Претендира разноски за жалбоподателя за касационната инстанция, както и адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА) за предоставянето на безплатна адвокатска защита и съдействие на близък. Частният жалбоподател се представлява от адв. Паров. Ответникът по частната жалба – „Изи Асет Мениджмънт“ АД оспорва жалбата по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност. Не претендира разноски. Ответникът по касация се представлява от адв. Николовска. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да остави жалбата без разглеждане и прекрати производството по делото първоинстанционният съд от фактическа страна е установил, че Х. С. С. е отправил до ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като администратор на лични данни, искане, на основание чл.15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 да му се предостави информация относно обработването на личните му данни, както и информация за начина на обработването им, в която връзка да му бъдат предоставени копия от всички носители на лични данни, включително сключени договори между жалбоподателя и ответника, стандартни европейски формуляри, платежни нареждания, съдържащи личите му данни. В отговор ответникът е изпратил уведомление с изх. №0-511#1 от 15.01.2026 г., с което като администратор на лични данни представя на жалбоподателя цялата налична информация по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, която обработват съвместно с „Файненшънъл България“ ЕООД като съвместни администратори. Посочил е, че му предоставя достъп до всички лични данни, обработвани от дружеството във връзка с прекратени договорни отношение, в която връзка е приложил налични данни и документи, съхранявани от него за нуждите на съответните приключили договорни отношения. При така установеното от фактическа страна от правна страна съдът е приел, че жалбата е процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 1 АПК. В тази връзка е изложил съображения, че предмет на оспорване е липсата на изпълнение на цялото искане, а именно непредоставянето на копие от исканите от Х. С. копия на документи. Приел е, че правото по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 е упражнено, като в срок е предоставен достъп до личните данни, които „Изи Асет Мениджмънт“ АД обработва, като на електронната поща на заявителя исканата информация е предоставенасе уведомление с приложено удостоверение и съответните Приложение №1 с копие от всички документи по договор за паричен заем 5436974 от 05.05.2025 г. в електронна форма. Определението е правилно като резултат по следните съображения: Производството по адм. дело № 284/2026 г. по описа на АС – Пловдив е образувано по жалба на Х. С. С. срещу отказ на „Изи Асет Мениджмънт“ АД да му предостави пълни копия, екземпляри на документите, носители на личните му данни, вкл. договор за кредит и съпътстващи договорни, преддоговорни документи, обективиран в отговор изх. № 0-511#1/15.01.2026 г. Обжалваният отказ, наречен Уведомление от 15.01.2026 г. е издаден от П. П., с отбелязване че същата е пълномощник на „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД. В уведомлението е посочено, че се предоставя цялата налична информация по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, относно личните данни които се обработват. Посочени са основанията и целите на обработката, категориите лични данни. Предоставен е достъп до всички лични данни обработвани от дружеството, като е посочено, че копието съдържа извлечения от електронна база данни в кратка и разбираема форма. Предоставено е копие от всички налични лични данни и документи, съхранявани към момента, като изрично е посочено, че частите от документите, които не съдържат лични данни не попадат в обхвата на Регламент (ЕС) 2016/679. Жалбоподателят оспорва отказа, като твърди, че е следвало да му се предостави пълно копие на поисканите договори, стандартни европейски формуляри, платежни нареждания. Отказът, обективиран в уведомлението от 15.01.2026 г. се обжалва само в частта на непредоставените копия от документи. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните и следната информация: a) целите на обработването; б) съответните категории лични данни; в) получателите или категориите получатели, пред които са или ще бъдат разкрити личните данни, по-специално получателите в трети държави или международни организации; г) когато е възможно, предвидения срок, за който ще се съхраняват личните данни, а ако това е невъзможно, критериите, използвани за определянето на този срок; д) съществуването на право да се изиска от администратора коригиране или изтриване на лични данни или ограничаване на обработването на лични данни, свързани със субекта на данните, или да се направи възражение срещу такова обработване; е) правото на жалба до надзорен орган; ж) когато личните данни не се събират от субекта на данните, всякаква налична информация за техния източник; з) съществуването на автоматизирано вземане на решения, включително профилирането, посочено в член 22, параграфи 1 и 4, и поне в тези случаи съществена информация относно използваната логика, както и значението и предвидените последствия от това обработване за субекта на данните. В т. 32 от Решение от 04.05.2023 г. по дело С-487/21, на което решение се позовава и частният жалбоподател, е предвидено, че чл. 15 Регламент (ЕС) 2016/679 няма как да се тълкува в смисъл, че § 3, първо изречение от него предвижда право, отделно от залегналото в § 1 от него. Посочено е още и, че терминът „копие“ се отнася не до документа като такъв, а до личните данни, които той съдържа и които трябва да са пълни. В случая молбата започва с позоваване на чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679, но са поискани копия от всички сключени между Х. С. С. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД договори, вкл. стандартни европейски формуляри, платежни нареждания. Договорите и останалите документи не са индивидуализирани по никакъв начин. Не е посочен и период за който се иска информация за обработвани лични данни, съответно договори и другите съпътстващи документи. За да се определи дали е налице отказ за предоставяне на достъп до лични данни, т.е. дали е налице отказ на лице да упражни право по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 следва да се анализира молбата, с която е сезиран администратор на лични данни. В случая тя е за получаване на копия от неиндивидуализирани документи, а не на копие от обработвани лични данни, попадащи в материалния обхват на Регламент (ЕС) 2016/679 определен в чл. 2. По направеното искане за предоставяне на достъп до лични данни е налице произнасяне и достъп до тях е предоставен. При формулиране на искането за предоставяне на копия от договорите заявителят се е позовал на чл. 11, ал. 1, т. 12 от Закона за потребителския кредит. Отказът за предоставяне на копия от договорите не формира спор по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, защото тези копия са поискани по реда на специалния закон, който дава право на потребителите да поискат копия от договорите. Жалбоподателят не оспорва, че обжалва само непредоставянето на копия от сключените между него и дружеството договори и съпътстващи документи. Непредоставянето им не подлежи на обжалване по реда на АПК, поради което крайният извод на първоинстанционния съд, че жалбата е без предмет е правилен, поради което оспореното определение следва да бъде оставено в сила. Ответникът не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение