Определение № 388 от 04.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2303/2019 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Касаторът В. Б. П. иска Върховният касационен съд да измени своето определение № 602/ 23.07.2019 г. по настоящото дело в частта по разноските поради прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е осъден да възстанови на ответника по касация. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК от ответника по касация Т. М. И. не е постъпил отговор. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира молбата за подадена в срока по чл. 248, ал. 1, пр. 1 ГПК, при надлежна процесуална легитимация, но неоснователна. Съображенията са следните: Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът по касация има право на разноски и при прекратяване на делото. Това е основанието с определението, с което касационното производство е прекратено, Върховният касационен съд да постави в тежест на касатора адвокатското възнаграждение от 750.00 лв. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Процесуалният представител на ответника по касация адв. Д. Ч. е изготвил писмен отговор на касационната жалба срещу въззивното решение, с което е уважена молбата по чл. 51, ал. 4 СК на Т. И. срещу В. П.. В отговора са обхванати шестте пункта на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с които касаторът е обосновал искането за допусне на касационния контрол при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Развита е и защита по същество на въведените касационни оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. За да бъде намалено заплатеното от ответника възнаграждение на адв. Ч. от 750.00 лв., чл. 78, ал. 5 ГПК изисква да е прекомерно. Особеностите на писмения отговор на касационната жалба изключва извода, че ответникът по касация е надценил и то съществено труда на своя адвокат. За извода е без значение минималният размер на адвокатските възнаграждения по делата по чл. 51, ал. 4 СК, определен в чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет (обратно становището на касатора). Минималните размери в Наредбата, приета в делегацията от чл. 36 ЗА, са от значение, единствено когато възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно. До минималните размери в Наредбата законът фингира причинно-следствената връзка между фактическата и правна сложност на делото и еквивалента (равностойността) на положения от адвоката труд. Неоснователността на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК извежда неоснователността и на молбата по чл. 248 ГПК. При тези мотиви, съдът