Определение № 669 от 08.09.2023 г. на ВКС по т. д. № 991/2023 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. В. В. срещу определение №362/22.05.2023г. по т.д.№324/2023 г. на ВКС I т.о., с което са оставени без разглеждане като процесуално недопустими на осн. чл.48 ал.1 ЗМТА предявените от него срещу „Профи Кредит България“ ЕООД искове за прогласяване за нищожно на основание чл.47 ал.2 ЗМТА на арбитражно решение № 146/19.02.2015 г. по арбитражно дело №146/2015 г. на арбитър Б. Г., евентуално за неговата отмяна на основание чл.47 ал.1 т.т.2, 4 и 6 ЗМТА. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на атакуваното определение, тъй като необосновано е прието, че е настъпила преклузия за предявяването на исковете към датата на подаването на исковата молба.Твърди се,че арбитражното решение не е било валидно връчвано на В., като със съдържанието му същият се е запознал едва при осъществена справка на 06.12.2022г.; че поканата за доброволно изпълнение не му е връчена редовно; че последната не съдържа данни относно арбитражното решение,а и връчването й не може да бъде приравнено на връчване на арбитражното решение; че приложената по делото разписка не удостоверява връчване на покана за доброволно изпълнение, изпълнителен лист или арбитражно решение, а цитира пратка с неустановено съдържание; налице е неяснота относно датата на връчване и лицето, на което е връчена, тъй като е посочено лице с фамилия В., а не В.; не е ясно на какъв адрес е осъществено връчването, а дори да е посочен такъв,той не е него нито постоянен, нито настоящ адрес. Поддържа се,че съдът е приложил разпоредбата на чл.48 ал.1 ЗМТА, като я е тълкувал разширително, приемайки,че срокът за подаване на исковата молба, с която се иска прогласяване нищожност на арбитражното решение е същият, който е предвиден за отмяната на такова, като счита,че искът за нищожност може да се предяви безсрочно. Оспорва се датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение, като се твърди,че същата е поправена. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на състава за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.275 ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Производството по т.д.№324/2023 г. на ВКС I т.о. е било образувано по искове по чл. 47 ал.2 и чл.47 ал.1 т.т.2, 4 и 6 ЗМТА. Съставът на ВКС е приел, че същите са процесуално недопустими, тъй като са предявени с искова молба от 09.02.2023г., след като е бил изтекъл предвиденият в чл.48 ал.1 ЗМТА преклузивен тримесечен срок. След съобразяване на материалите по приложеното изпълнително дело, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по арбитражното решение, съдът е констатирал,че тримесечният срок е започнал да тече от деня, в който на молителя е връчена от ЧСИ поканата за доброволно изпълнение - 20.09.2022г., при отказ на същия да я приеме. Доколкото няма данни В. да е получил арбитражното решение, съдът е приел,че същият е бил уведомен за това решение с връчването на поканата за доброволно изпълнение, тъй като в нея е посочено основанието за издаване на изпълнителния лист, а в последния е отразено,че е издаден въз основа на оспореното арбитражно решение; още на 20.09.2022г. В. е поискал да бъде снабден с копия от документите по изпълнителното дело и ги е получил на 05.10.22г. Съставът на ВКС се е позовал на многобройната практика на ВКС, приемаща,че с връчването на поканата за доброволно изпълнение страната узнава за постановеното срещу нея арбитражно решение, поради което датата на връчването й следва да се счита за дата на връчване на самото решение и поставя началото на теченето на тримесечния преклузивен срок по чл.48 ал.1 ЗМТА.Тъй като към момента на завеждането на исковата молба този срок е бил изтекъл, съставът е заключил,че молбата е недопустима, което и го е мотивирало да я остави без разглеждане. Така постановеното определение на предходния състав на ВКС е правилно. Оплакванията на частния жалбоподател срещу неговата законосъобразност не могат да бъдат споделени. Видно от данните по изпълнително дело №3391/22г., същото е образувано по описа на ЧСИ Д. К. въз основа на издаден от СГС по решение, постановено по арб.д.№146/15г. на арбитър Б. Г., изпълнителен лист за събиране от В. на посочената в решението сума, ведно със законната лихва; на 20.09.2022г. ЧСИ е отправил до В. В. В. на адреса му, посочен в справката от НБД като настоящ и постоянен адрес в [населено място] [улица] вх.А, покана за доброволно изпълнение, в която са посочени както изпълнителният лист и арбитражното дело, по което В. е осъден да плати, така и описаната в изпълнителния лист и диспозитива на арбитражното решение сума и период на олихвяване. Върху гърба на поканата служител на ЧСИ, обозначен с имена и подпис като връчител, е извършил отбелязване,че при посещение на адреса на същата дата – 20.09.2022г. намереният адресат /длъжник/ лично отказва да получи поканата. Датата 20-ти е ясно изписана и няма данни за извършена поправка върху същата, както твърди частният жалбоподател /че първо е написана дата 10-ти, поправена след това на 20-ти/, а фамилията на адресата е ясно посочена като В. /ръкописно/. Дори да е налице такава поправка, от установяването на този факт не би могъл да се направи благоприятен за страната извод, доколкото не се касае до по-късна дата на връчване. Че поканата е връчена при отказ на адресата на 20.09.2022г. се установява и от подадената от него собственоръчно написана молба с искане за издаване на преписи от документите по изпълнителното дело, която молба носи същата дата – 20.09.2022г. /автентичността на същата не е оспорена от него с частната жалба/. Освен това обективираното в поканата изявление на връчителя /действащ в качеството му на длъжностно лице и в кръга на функциите му/ относно връчването на книжата от него има удостоверителен характер и обвързваща съда материална доказателствена сила. В изпълнителния лист, с който молителят е имал практическа възможност да се запознае с подаването по изпълнителното дело на молбата от 20.09.2022г. за издаване на преписи, изрично са отбелязани идентифициращи арбитражното решение белези – номер, дата, страни, арбитражно дело и арбитър, като с него е възпроизведен и диспозитивът на това решение. От това следва правния извод, че с връчването на поканата за доброволно изпълнение на 20.09.2022г. частният жалбоподател е узнал за самото арбитражно решение. Константната практика на ВКС /не само цитираната от първия състав на ВКС, но и служебно известна по- нова такава – напр. опр. по ч.т.д.№1880/22г. на І т.о. на ВКС и др./ приема категорично,че в хипотезата, когато страната не е получила препис от решението, за начало на теченето на срока по чл.48 ал.1 ЗМТА се счита моментът, от който тя е уведомена за постановяването му, в случая – това е датата 20.09.2022г. Следователно подаването на 09.02.2023г. на молбата по чл. 47 ЗМТА се явява извън преклузивния срок по чл. 48 ал. 1 ЗМТА. Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател за разширително тълкуване и прилагане от състава на І т.о. на ВКС на разпоредбата на чл.48 ал.1 ЗМТА и към случаите на оспорване валидността на арбитражното решение. По този въпрос също е налице трайна и непротиворечива практика на касационната инстанция, приемаща,че тримесечният преклузивен срок се прилага и за исковете за прогласяване нищожност на арбитражно решение на основанието по чл.47 ал.2 ЗМТА, въведено със законодателното изменение от ДВ бр. 8/2017 г., тъй като в ЗМТА липсва разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.270 ал.2 ГПК, предвиждаща безсрочна защита по исков ред срещу нищожни съдебни решения. В този смисъл са постановените от ВКС определения по ч.т.д.№190/20г., ч.т.д.№863/21г. на ІІ т.о., ч.т.д.№235/21г. на ІІ т.о., ч.т.д. 1952/22г. на ІІ т.о.,ч.т.д.№1641/22г. на І т.о., ч.т.д.№747/22г. на ІІ т.о., ч.т.д.№237/22г. на І т.о. и др., с които атакуваното определение на предходния състав на ВКС също е съобразено. Предвид изложеното,обжалваното определение, като правилно, следва да се потвърди. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд Търговска колегия Второ отделение