Определение № 44 от 21.01.2026 г. на ВКС по н. д. № 60/2026 г.

Производството е по чл. 43, т. 1 от НПК и е образувано по искане за промяна на местната подсъдност по н.о.х.д. №102/2026 г. на РС-Варна. Върховният касационен съд, след като обсъди материалите по делото, намира следното: Производството по н.о.х.д. №2/2026 г. на РС-Разлог е било образувано по обвинителен акт, внесен срещу В. Ж. Д., за престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК. С разпореждане от 07.01.2026 г. съдията – докладчик, след като е констатирал, че деянието е довършено в с. Любен Каравелово, [община], е изпратил делото по подсъдност на Районен съд – Варна. В този съд е било образувано н.о.х.д. №102/2026 г. Съдията – докладчик е приел, че делото му е местно подсъдно, но е поискал промяна на подсъдността, като се е обосновал с посоченото в приложението към обвинителния акт местоживеене на свидетелите, само двама от които са живеели в района на РС-Варна. Искането за промяна на местната подсъдност е основателно. Върховният касационен съд може да промени местната подсъдност по делото, ако броят на обвиняемите и свидетелите с местоживеене в района на друг, еднакъв по степен съд, е значителен. В конкретния случай в приложението към обвинителния акт са изброени 31 свидетели. 5 от тях са с местоживеене в района на РС-Панагюрище, а преобладаваща част от останалите са с местоживеене в гр. Пловдив, Пазарджик, Казанлък, Велинград и пр. и териториално се намират много по-близко до същия този съд, отколкото до района на РС-Варна, комуто в принципен план делото е местно подсъдно и където живеят само двама от свидетелите. При това положение претендираната от съдията-докладчик от последния съд промяна на подсъдността се явява оправдана, защото ще способства за минимизиране затрудненията на страните и другите участници в процеса и ще доведе до значително занижаване на деловодните разходи и до ускоряване на наказателния процес. Така мотивиран Върховният касационен съд, първо наказателно отделение