Решение № 3816 от 06.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10287/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Бургас (ТП на НОИ – Бургас) против Решение № 7017/07.08.2025 г., постановено по адм. д. № 1146/2025 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменено изцяло Решение с изх. № 1012-02-105#1 от 23.05.2025г. на Директора на ТП на НОИ - Бургас, с което е потвърдено Разпореждане № 2113-02-719#1 от 16.04.2025г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на С. И. Ф., и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне, при спазване на дадените със съдебния акт задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, като на основание чл.174 от АПК е определен едномесечен срок за произнасяне, считано от влизане на съдебното решение в законна сила. В жалбата се излагат доводи за неправилност на постановеното решение поради наличие на касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК - нарушение на материалния закон, относно тълкуването и прилагането на разпоредбите на чл. 68, ал. 3 и на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Претендира се обжалваното съдебно решение да бъде отменено и спорът да бъде разрешен по същество като първоинстанционната жалба бъде оставена без уважение. Ответникът – С. И. Ф. излага становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението на административния съд, поради което моли то да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Производството по издаване на оспорения пред Административен съд - Бургас акт е започнало с подаване на заявление с вх. № 2113-02-719 от 01.04.2025 г., с което С. И. Ф. е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по чл. 68, ал. 3 КСО. Към заявлението са приложени необходимите документи, удостоверяващи претендираното от лицето право. Липсва спор относно обстоятелството, че към датата на подаденото искане заявителката е навършила [възраст] и е изчислен осигурителен стаж от трета категория: 14 години, 9 месеца и 22 дни. Видно от Разпореждане № 2113-02-719#1 от 16.04.2025г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ - Бургас на С. Ф. е отказано отпускане на поисканата ЛПОСВ. Длъжностното лице се е мотивирало с обстоятелството, че не са налице условията за придобиване на право на пенсия по чл. 68, ал.1-2 от КСО, поради това, че няма необходимия за 2023 г. осигурителен стаж от 36 години и 08 месеца, а 14 години, 9 месеца и 22 дни, нито тези по чл. 68, ал. 3 от КСО, доколкото заявителката не отговаря на условието за действителен осигурителен стаж в размер на 15 години, тъй като в случая действителният осигурителен стаж на лицето е в размер на 8 години, 8 месеца и 29 дни. В разпореждането е посочено, че стажа преди 19.04.2001г. не се изяснява, тъй като не оказва влияние при преценка правото на пенсия. Разпореждането е обжалвано по административен ред пред по-горестоящия административен орган - директора на ТП на НОИ – Бургас. С Решение изх. № 1012-02-105#1/23.05.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Бургас разпореждането е оставено в сила. В мотивите на оспореното пред първоинстанционния съд решение е прието, че съгласно §1, ал. 1, т.12 от ДР на КСО „действителният стаж“ не включва времето за отглеждане на дете на неработещите майки, времето, за което е изплащано обезщетение за безработица; времето след 01.01.1996г. през което родител е полагал постоянни грижи за дете-инвалид, до навършване на 16-годишна възраст (чл.43 от НПОС); времето след 01.01.2001г. през което родител не е бил осигурен и не е получавал пенсия, тъй като е полагал грижа за инвалиди със загубена работоспособност над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ (чл.43а от НПОС). Изложени са съображения, че е недопустимо разширително тълкуване на императивна норма и приемането на стаж за действителен, след като законът не позволява това, с оглед дефиницията по §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Посочено е, че увреждането на детето налагащо постоянни грижи се установява с решение на ТЕЛК(НЕЛК), като лицата полагали грижите следва да не са били осигурени и да не са получавали лична пенсия. Обсъдени са приложените от заявителката два броя решения на РЕЛКК/ТЕЛК, съответно от 19.04.2001г., с което на третият син на жалбоподателката М. Ф. е определена 98.50 % инвалидност и срок на инвалидността до 01.04.2003 г., както и второто - от 01.10.2002г., с което същият е преосвидетелстван и му е определена 100% инвалидност, със срок- пожизнен. Директорът на ТП на НОИ - Бургас е посочил, че е зачетен периодът след 19.04.2001г., тъй като това е датата на постановеното експертно решение на РЕЛКК, но за времето преди 19.04.2001г. стаж по чл.43 от НПОС може да се зачете само при представяне решение на ЛКК при детско отделение при съответната обединена районна болница или на специализирана болница, или на профила на заболяването, каквото е изискването на чл.95, ал.3 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите. В решението се констатира, че пенсионният орган не е изяснил дали г-жа Ф. разполага или не с такъв документ, но се изтъква, че дори да й бъде зачетен осигурителен стаж в периода от 01.01.1996г. до 18.04.2001г. вкл., този стаж не е действителен по смисъла на §1, ал. 1, т.12 от ДР на КСО. Горестоящият административен орган е достигнал до извод, че заявителката Ф. не отговаря на изискванията на чл.68, ал.3 от КСО, а именно наличието на минимум 15 години действителен осигурителен стаж, тъй като осигурителният стаж, който не е зачетен за действителен, е 2 години, 1 месец и 18 дни /от майчинствата на родените от жалбоподателя деца/, 11 месеца и 8 дни обезщетение за безработица и 2 години, 11 месеца и 27 дни стаж по чл.43а от НПОС или общият стаж, който не е действителен по силата на закона, възлиза на 6 години и 23 дни, а действителният осигурителен стаж на лицето е 8 години, 8 месеца и 29 дни. По тези съображения жалбата против разпореждането е била отхвърлена. При проведения съдебен контрол по реда на чл. 168 АПК и на основания по чл. 146 АПК, решаващият съд е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона писмена форма, като принципно съдържа изискуемите от закона реквизити, но при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, на материалния закон и неговата цел, поради което актът е незаконосъобразен. Правният спор по делото е бил съсредоточен относно приложението на материалния закон и обхвата на нормата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО и дали посоченият осигурителен стаж следва да се приеме за действителен или не. Първостепенният съд е приел, че е нарушено изискването на чл. 35 от АПК, като в тази връзка е взел предвид посоченото в мотивите на решението на горестоящият административен, че пенсионният орган не е изяснил дали заявителката Ф. разполага или не с документ по чл. 95, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.), както и в мотивите на разпореждането на ръководителя „ПО“, че стажа преди 19.04.2001 г. по чл. 43 от КСО не се изяснява, тъй като не оказва влияние върху правото на пенсия. Според съда необоснован е формираният извод за липсата на „действителен стаж“ в размер на 15 години, изискуем по чл. 68, ал. 3 от КСО. Решаващият съд не споделя извода, че не следва да зачитат за действителен стаж периодите на майчинство на жалбоподателката (от 01.09.1979г. до 16.08.1980г., от 01.08.1982г. до 23.05.1983г., от 03.07.1984г. до 14.11.1984г.) и за отглеждане на дете с увреждане (98.5% и 100%), което се нуждае от непрекъснати грижи. След анализ на разпоредбите на чл. 9, ал. 2, т. 1 от КСО, § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, ПМС № 61 от 1967 г. първоинстанционният съд е приел, че и при двата пенсионни режима по отменения ЗП и по сега действащия КСО отпускът по майчинство (или майчинството) се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка е била работеща или неработеща, напротив – такова право е признато към процесния период и на неработещата майка, поради което липсва правно основание за приложение на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Незачитането на времето на майчинството, респективно на времето, през което са полагани постоянни грижи за дете с трайно увреждане (98.5% от датата на раждане), като действителен осигурителен стаж, противоречи и на чл.17 и чл.47 от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права. Относно незачетения период 01.01.1996 г. - 19.04.2001г., органът не е указал представянето на необходимите писмени доказателства, които обаче са приложени към жалбата и от които официални удостоверителни документи се установява състоянието (диагнозата) на детето М. Ф., роден на [дата]., починал на 17.07.2004г. Съдът е приел, че от безпротиворечивите гласни и писмени доказателства по делото се установява, че от раждането си детето е с 98.5 % инвалидност, съгласно първото решение на ТЕЛК, което е представено пред пенсионния орган. В това експертно решение ясно е посочено, че поставената диагноза „ДЦП“ обосновава необходимостта от придружител, а датата на инвалидността е датата на раждане - [дата], при което за нуждите на производството са надлежно доказани релевантните факти относно диагнозата на детето и неговото състояние още от раждането му на [дата], въпреки, че самото решение е изготвено на 19.04.2001г. Останалите приложени медицински протоколи, както и свидетелските показания на свидетеля Д. само потвърждават тези констатации и няма никакво противоречие по отношение на факта за степента на увреждане и необходимостта от чужда помощ и придружител, както и относно факта, че същите са оказвани именно от неговата майка - жалбоподателката Ф.. Съдът намира за материално незаконосъобразен изводът за незачитане на стажа от 01.01.1996г. до 19.04.2001г., възлизащ на период от 5 години, 3 месеца и 18 дни, с позоваването на нормата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, като е счел, че подобно тълкуване противоречи на съдържанието на чл. 9, ал. 6 от КСО. Съдът е приел, че с оглед представените в хода на съдебното производство писмени доказателства - протоколи от лекарски комисии, които са еднопосочни по своето съдържание и напълно кореспондират на експертните решения на ТЕЛК, относно началния момент на увреждането - датата на раждане на детето ([дата]), и предвид факта, че периодът от 19.04.2001г. е зачетен, следва да бъде добавено и времето от от 01.01.1996г. до 19.04.2001г. Съдът е взел предвид, че в този период жалбоподателката Ф. не е работила по трудово правоотношение и не е осигурявана и детето не е настанявано в специализирана институция. Решението е валидно, допустимо и правилно. При вярно установяване на правнорелевантните факти и след съвкупна преценка на приетите като относими доказателства по делото, първоинстанционният съд е достигнал до обоснован извод за незаконосъобразност на обжалваното пред него решение на директора на ТП на НОИ - Бургас и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Бургас. В хипотезата на чл. 68, ал. 3 КСО, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Релевираните в касационната жалба доводи за незачитане на процесния осигурителен стаж като "действителен" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО (нова - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., доп. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) са неоснователни. Разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО в актуалната ѝ редакция дефинира понятието "действителен стаж" като действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. В настоящия случай осигурителният стаж за периодите на майчинство, който не е признат за действителен за целите на осигурителното правоотношение, е за времето от 01.09.1979г. до 16.08.1980г.; от 01.08.1982г. до 23.05.1983г. и от 03.07.1984г. до 14.11.1984г., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност следва да се прецени съобразно действалите до 31.12.1999 г. разпоредби. Според разпоредбата на чл. 80 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.). за трудов стаж се зачита времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. През посочените периоди е била в сила Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж в сила от 29.12.1967 г. (отм.), според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по отменения Закон за пенсиите (ЗП). С Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта (обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г.) и Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи, при бременност, раждане и за отглеждане на деца е предвидено, че времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени - майки или осиновителки, се признава за трудов стаж, като размерът му се определя в зависимост от броя и поредността на родените деца. Съгласно разпоредбата на чл. 3ж, ал. 2 от Указа за насърчаване на раждаемостта (обн. ДВ, бр. 51 от 1984 г.) времето, през което майките и осиновителките, които не работят по трудово правоотношение, отглеждат дете до навършване на 3-годишна възраст, се зачита за трудов стаж. Понастоящем в чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 КСО е посочено, че за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, в какъвто смисъл е и чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Върховният административен съд е последователен в практиката си и приема, че и при двата пенсионни режима по отменения ЗП, и по сега действащия КСО отпускът по майчинство (или майчинството) се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка е била работеща или неработеща, като такова право през посочените периоди е признато и на неработещата майка. Както правилно е приел първоинстанционият съд, незачитането на периода на майчинство като действителен осигурителен стаж противоречи и на чл. 17 и чл. 47 от Конституцията (в този смисъл е и константната практика на ВАС, обективирана в Решение № 2477/17.02.2020 г. по адм. д. № 5956/2019 г., VI о., Решение № 3450/16.03.2021 г. по адм. д. 13464/2020 г., VI о., Решение № 7587 от 19.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7701/2023 г., VI о., Решение № 8637 от 10.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4330/2024 г., VI о. и др.). Правилно съдът е тълкувал и приложил и разпоредбите на чл. 95 от ППЗП (отм.) и чл. 9, ал. 6 от КСО, относими към съответните части на спорния период 01.01.1996 г. – 01.04.2001 г. От събраните по делото медицински документи – протоколи на ЛКК, медицински удостоверения и епикризи, се установява, че третото дете на жалбоподателката М. Ф. е със заболяване [заличен текст] от датата на раждане - [дата], неподвижно е и се нуждае от непрекъснати грижи и придружител. В представените пред административния орган експертни решения на РЕЛКК и ТЕЛК също е посочена като дата на инвалидизирането [дата] Именно от посочената дата е възникнала необходимостта от чужда помощ. Съгласно разпоредбата на чл. 95, ал. 3 от ППЗП (отм.) обстоятелството, че увреждането на детето налага постоянни грижи, се установява с решение на лекарска консултативна комисия (ЛКК) при детско отделение на съответната обединена районна болница или на специализирана болница, или на отделение по профила на заболяването. По делото е представено заверено копие от Протокол на педиатрична ЛКК при Обединена районна болница – Бургас № 149/26.06.1992 г., с което е установено обстоятелството, че състоянието на детето изисква непрекъснати грижи и придружител. Обстоятелството, че увреждането на детето налага постоянни грижи, е установено и с представените заверени копия от експертни решения на РЕЛКК/ТЕЛК, съответно от 19.04.2001 г. и от 01.10.2002 г., в съответствие с изискванията на чл. 43, ал. 3 и чл. 43а, ал. 3 от НПОС. С посочените ЕР съставите на РЕЛКК/ТЕЛК са се произнесли по отношение оценката на работоспособността, необходимостта от чужда помощ, причините за инвалидността, датата на инвалидизиране и срока на инвалидността. С обсъдените ЕР се удостоверява, че заболяването и необходимостта от постоянни грижи за детето са възникнали от неговото раждане. По делото липсват данни през посочения период Ф. да е работила и да е била осигурявана и детето да е било настанено в здравно или социално заведение. Неизяснявайки факта дали Ф. разполага или не с документи, касаещи периода от 01.01.1996г. до 18.04.2001г. и неуказвайки й да представи такива документи, пенсионният орган и Директорът на ТП на НОИ- Бургас са постановили актовете си, без да изяснят всички обстоятелства от значение за конкретния случай, в нарушение на изискването по чл. 35 от АПК. С оглед посоченото, не се подкрепя тезата на административния орган за ограничително тълкуване на чл. 68, ал. 3 от КСО, при преценка дали обсъдения стаж е действителен осигурителен стаж и следва да се включи при определяне правото на пенсия на заявителката. Разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, визира понятието "действителен стаж", но не прави изчерпателно изброяване на хипотезите, в които такъв е наличен. Изложеното налага нова преценка от пенсионния орган по въпроса придобила ли е С. Ф. към датата на заявлението й от 01.04.2025 г. право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, съобразявайки и представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства, както и отразената в експертни решения на РЕЛКК/ТЕЛК, съответно от 19.04.2001 г. и от 01.10.2002 г., начална дата на инвалидизация. С оглед изтъкнатите съображения касационният съдебен състав намира, че като е уважил подадената до него жалба и е отменил оспореният индивидуален административен акт, Административен съд - Бургас е постановил правилно решение, което при отсъствието на пороци, обуславящи наличието на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение