Определение № 202 от 23.04.2025 г. на ВКС по н. д. № 354/2025 г.

Производството е по реда на чл. 44, ал. 1, вр. чл. 42, ал. 2, предл. 1. НПК. С Разпореждане № 82 от 7 април 2025 г. съдията-докладчик от Районен съд – Попово е прекратил производството по възложеното му за разглеждане н.о.х.д. № 68/25 г. и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС, излагайки аргументи в подкрепа на застъпеното становище, че компетентен да разгледа делото по внесения обвинителен акт срещу Р. А. Р. е Районен съд - Русе. Като съобрази изложеното в разпореждането и останалите материали в делото настоящият съдебен състав прие следното: В Районен съд - Русе е бил внесен обвинителен акт и е било образувано н.о.х.д. № 523/25 г. С Разпореждане № 849 от 28 март 2025 г. съдията-докладчик приел, че делото не е местно подсъдно на този съд и следва да бъде разгледано от Районен съд - Попово, тъй като по-тежко наказуемото от двете престъпления, за които е предаден на съд Р. Р. било осъществено на територията на последния съд. В подкрепа на извода си се позовал на разясненията в т. 1, б. “а“ от ТР № 42/84 г. на ОСНК относно довършеността на престъплението по чл. 346, ал. 2, т. 1, предл. 1. и предл. 2. НК С разпореждането, с което е повдигнат спорът за подсъдност, съдията -докладчик от Районен съд - Попово на свой ред се позовал на същия тълкувателен акт, но на т. 1, б. „б“ от него, за да мотивира становището си, че престъплението е довършено именно на територията на област Русе, както и било посочено в диспозитива и в обстоятелствената част на обвинителния акт. ВКС намира, че местно компетентният съд за разглеждането на делото е Районен съд – Русе, тъй като съобразно изнесеното от държавното обвинение в акта му и двете престъпления, съответно по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК и по чл. 346, ал. 2, т. 1, предл. 1. и предл. 2. НК, са извършени в област Русе. Съображенията, изложени в разпореждането, с което е повдигнат спорът за подсъдност, съответстват изцяло на утвърдените в теорията и в съдебната практика положения. Както изрично е отбелязано в ТР № 42/84 г. на ОСНК, изпълнителните деяния по чл. 346, ал. 1 и 2 НК не са еднакви. А в т. 1, б. „б“ е пояснено, че изпълнителното деяние по ал. 2, б. "а" на чл. 346 НК изисква освен отнемането на моторното превозно средство с намерение за ползване да е последвала повреда на превозното средство или то да е изоставено без надзор. Следователно престъплението е довършено едва когато е реализирана една от двете хипотези или както е в случая - и двете в логичната им последователност. Видно от твърденията в обвинителния акт, изоставянето на превозното средство без надзор се е случило в землището на община Иваново, област Русе. Именно с факта на реализирането на този признак от обективната страна и осъществяването на субективните съставомерни елементи престъпният състав се явява довършен. Затова местно компетентен да разгледа делото се явява именно съдът в гр. Русе. Така мотивиран, ВКС, второ наказателно отделение