Решение № 5227 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11021/2013 г.

Решение № 5227 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11021/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 1687/22.07.2013 г. на Административен съд /АС/ - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 3391/2012 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 211106830/6.06.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 1335/17.10.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП /сега Дирекция "ОДОП"/. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се следното: Неправилно съдът е приел, че не е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Събраните по делото доказателства доказват по безсъмнен начин реално осъществени доставки. Установено е, че доставчиците са издали фактури, по които получател е ЕТ "Елит-Братан Шукеров". Същите са намерили отражение в счетоводствата на доставчиците, включени са в дневниците за продажбите и ДДС е начислен. Посочените факти се потвърждават от заключението на вещото лице по назначената ССЕ. Представени са пътни листове и обяснения от представляващия двамата доставчици, както и обяснения от шофьорите. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу РА и да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Братан Недков Шукеров, осъществяващ търговска дейност като ЕТ "Елит - Братан Шукеров" със седалище и адрес на управление: с. Чепинци, община Рудозем, област Смолян, ул. "Демокрация" № 22А - оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Георгиева и заявява претенция за присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за касатора, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № 211106830/6.06.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 1335/17.10.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Със същия е начислен ДДС в размер на 11 446.17 лв. и са начислени лихви в размер на 3 308.38 лв. за данъчните периоди 30.01.09 г. - 31.07.2010 г. върху данъчна основа определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК в размер на 57 230.85 лв. след констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Основата за облагане е определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК като са взети предвид фиксираните цени за продажба на цигари без ДДС. Установен е неосчетоводен приход за 2009 г. в размер на 3 813.24 лв. и в резултат на това е намалена данъчната загуба за тази година. За да отмени РА, Пловдивският АС е приел, че не е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрити приходи от продажби на неосчетоводени стоки, тъй като събраните доказателства не установяват реално осъществени доставки и по-конкретно - не е доказан фактът на предаването и приемането им. Доказателства за плащането /контролни ленти/ не са събрани. От пътните листи не може да се направи категоричен извод за доставките на стоки на жалбоподателя. Установено е, че жалбоподателят разполага с два магазина, единият от които в Рудозем, а другият в Чепинци. В пътните листи Чепинци не фигурира. Не са изготвени приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи получаването на стоките, а във фактурите липсва подпис на получател. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд, направени при преценката на събраните доказателства. Вярно е, че в част от съдебните решения на ВАС, постановени във връзка със сходни правни спорове, се приема, че липсата на подпис във фактурата е факт, който сочи на неполучаване на стоката от вписания в нея получател, но този извод е направен в случаите, когато липсват каквито и да било други доказателства освен фактурите. В случая обаче към фактурите има приложени пътни листове с маршрут Смолян-Рудозем-Рудозем-Смолян. В обясненията си жалбоподателят сочи, че за зареждането и на двата магазина стоките са доставяни в Рудозем, което обяснява липсата на Чепинци като маршрут, вписан в пътните листове. В хода на ревизионното производство писмени обяснения са дали представляващия доставчиците и шофьорът, осъществяващ доставките - Костадин Кумчев. Обяснено е, че доставките са осъществявани с транспорт на доставчиците, който е за тяхна сметка и от шофьори, служители също на доставчиците. Оригиналните фактури и фискалните бонове към тях са предавани заедно със стоката на получателя. Плащането е в брой при получаването. Поради това, от доставчиците са представени екземпляри от фактурите, носещи подписи именно на Кумчев като лице, което ги е съставило. Допълнително към преписката са приложени снети обяснения от Янко Самичков и Георги Данчев от инспектор при РУ "Полиция" - Мадан. Данчев потвърждава, че е работил като шофьор и е придружавал Кумчев при осъществяването на доставките за жалбоподателя, а според обясненията на Самичков той е бил назначен като шофьор-пласьор на 1.05.2010 г. в "Деливъри Смолян" АД. Обслужвал е фирмата на жалбоподателя и понякога е издавал повече от една фактура за един ден. Същият заявява, че и към датата на даване на обясненията - м. януари 2012 г. продължава да зарежда магазините на Братан Шукеров с цигари, а Кумчев зарежда само с хранителни стоки. При положение, че ревизията е възложена през м. август 2011 г., жалбоподателят няма как да не установи, че неговите доставчици включват в дневниците си за продажбите, издадени му фактури за стоки, които не са му реално доставени, ако това е така. Логично е при това положение да преустанови търговските си взаимоотношения с тези доставчици. По делото обаче се установява, че те продължават и през 2012 г. Отделно от това, следва да се вземе предвид и констатираното от вещото лице по назначената ССЕ след извършена проверка в счетоводствата на доставчиците, че е налице заприходяване и изписване на стоките по стоковите им сметки. При изписването е дебитирана сметка 702 "Приходи от продажби на стоки" и е кредитирана сметка 304 "Стоки", т.е. отчетени са приходи от продажбите. При тежестта на доказване, регламентирана в чл. 124, ал. 2 ДОПК, в тежест на жалбоподателя е да поиска вещото лице да провери и контролните ленти. Ако за съда това обстоятелство е било от съществено значение за решаването на правния спор, той е можел служебно да постави такава задача /чл. 171, ал. 2 АПК вр. § 2 от ПЗР ДОПК/. Не е спорно съществуването на трайно установени търговски отношения между жалбоподателя и двамата доставчици. При наличие на спор относно това дали действително от страна на доставчиците са му доставени фактурираните количества стоки, счетоводните книжа на доставчиците, по отношение на които е установено, че са редовно водени, могат да им служат като доказателство за установяване изпълнението на поетите от тях задължения. Поради така изложените съображения, решението на Пловдивския административен съд като постановено при неправилно приложение на материалния закон и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против РА. При този изход на спора на ответника за производството пред първата инстанция следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. В касационното производство същият не е представляван от юрисконсулт. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение