Определение № 515 от 08.11.2024 г. на ВКС по н. д. № 957/2024 г.

Производството е по чл. 44 от НПК. Образувано е по спор за подсъдност между Районен съд – Червен бряг и Софийски районен съд (СРС) по н. а. х. д. № 15275/2023 год. по описа на последния съд. Върховният касационен съд, като се запозна с материалите по делото, намери следното: Първоначално делото е било образувано в Районен съд – Червен бряг по жалба на „А. коми“ ООД, Червен бряг против електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия Г, № 56211/13. 08. 2022 год. С разпореждане № 358/11. 10. 2023 год. съдията-докладчик е прекратил производството по н. а. х. д. № 320/2023 год. и е изпратил делото по подсъдност на СРС. След изискване на доказателства относно мястото, на което е извършено нарушението, докладчикът по образуваното в СРС н. а. х. д. № 15275/2023 год. също е приел, че не е компетентен да разгледа делото и е повдигнал спор за подсъдност с Районен съд – Червен бряг независимо от посоченото в мотивите на разпореждането, че е възможно нарушението да е реализирано в района на Районен съд – Ботевград. Като съобрази аргументите на съдията-докладчик от Софийски районен съд, настоящият съдебен състав намира, че не е сезиран със спор за подсъдност по смисъла на чл. 44 от НПК. За съществуването на такъв е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки: 1. всяко от двете спорещи съдилища да отрича собствената си компетентност и 2. твърдение, че делото следва да бъде разгледано от другия съд. В коментирания казус е изпълнено единствено първото от тези условия, доколкото докладчиците и от Червенобрежкия, и от Софийския районен съд са поддържали, че с оглед местоизвършването на нарушението – автомагистрала „Хемус“, на километър 56,600 – никой от тях не е компетентен по правилата на местна подсъдност, визирани в чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, да реши делото по същество. В същото време докладчикът от СРС не е изложил съображения защо намира, че делото е подсъдно на съда, който му го е изпратил. Вместо това е приел, че с оглед получената справка от ОД на МВР – София компетентен да се произнесе по жалбата на санкционираното юридическо лице е Ботевградският районен съд. Ако действително е считал, че местно компетентен е последният съд, СРС е следвало да процедира по коренно различен начин, който не е свързан с повдигането на спор за подсъдност. В принципен план съдът, на който е изпратено делото по подсъдност, има три възможности: 1. Да го разгледа, приемайки, че то му е подсъдно; 2. Да намери, че компетентен е съдът, в който то е образувано първоначално, и да повдигне препирня за подсъдност; 3. Да установи, че по правилата на местната подсъдност компетентен е трети съд, тъй като преценката за това не е ограничена единствено между изпращащ и получаващ съд, с оглед на което да изпрати делото за разглеждане и решаване на този съд. Следва да се отбележи също така, че дори и по съображения за бързина и процесуална икономия касационната инстанция не би могла да изпрати делото на друг съд, извън този, в който то е било образувано първоначално и онзи, на който е изпратено от първия съд. Предвид всички тези съображения касационната инстанция намира, че следва да отмени разпореждането за прекратяване на производството по н. а. х. д. № 15275/2023 год. и да върне делото на СРС за продължаване на процесуалните действия. Така мотивиран Върховният касационен съд, трето наказателно отделение