Определение № 11521 от 29.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9203/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Хелиос Проджектс” ЕАД със седалище и адрес на управление София, ЕИК 201266649 срещу определение № 2661 от 12.03.2024 г., постановено по адм. дело № 894/2024 г. по описа на Административен съд София-град с доводи за неговата неправилност поради постановяването му в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В срока по чл.232 от АПК от насрещната страна, Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез юриск. Р.Методиева по делото е постъпило становище с подробно развити в него съображения за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която оспорения съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Производството по делото пред Административен съд София-град е образувано по жалбите на „Сток енерджи“ ЕООД- гр. Пещера, „Хелиос проджектс“ ЕАД- гр. София и „КЕР Токи Пауър“ АД- гр. София, срещу Решение № Ц-37 от 29.12.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. С обжалваното определение административният съд е оставил подадените жалби без разглеждане и е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 4 АПК, като е приел, че оспорващите нямат правен интерес от оспорването. Изводът за недопустимост на оспорването се основава на това, че обжалваното решение не засяга пряко и непосредствено правната сфера на жалбоподателите. Оспореното решение регулира цени, по които „ЕСО“ ЕАД закупува енергия и това дружество е единствен негов адресат. Ако рефлектира върху жалбоподателите като координатори на балансираща група или производител на електрическа енергия, то въздействието върху тях е косвено и опосредено. В настоящото съдебно производство жалбоподател срещу определението е само „Хелиос Проджекс“ ЕАД-гр.София. Не съществува процесуална пречка жалбите на всяко едно от трите дружества, спрямо които с обжалваното определение е приета недопустимост на жалбите им срещу решението на КЕВР поради липса на правен интерес от обжалване, да се разглеждат в отделни, самостоятелни съдебни производства. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно в обжалваната му от „Хелиус Проджектс“ ЕАД част. Жалбата на „Хелиос Проджектс“ ЕАД – гр. София е насочена срещу т. 1 до т.5 от Решение № Ц-37 от 29.12.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за енергетиката (ЗЕ) са определени, считано от 01.01.2024 г. до датата, на която независимият преносен оператор се е присъединил ефективно към всички европейски платформи за балансиране съгласно Регламент (ЕС) 2017/2195 на Комисията от 23 ноември 2017 г. за установяване на насоки за електроенергийното балансиране, както следва: 1. пределна цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия за предоставяне на системна услуга за регулиране нагоре, в размер на „Цпдн + 100 лв., но не по ниска от 360 лв./MWh, където Цпдн е равна на цената на почасовата цена на пазара „ден напред“ на „Българската независима енергийна борса“ ЕАД; 2. Пределна цена за сключване на пазара на балансираща енергия за предоставяне на системна услуга за регулиране надолу, при търг за набавяне на резерв с обем до 200 MW включително в размер на 30 % Цпдн, където Цпдн е равна на почасовата цена на пазара „ден напред“ на „Българската независима енергийна борса“ ЕАД, но не по-висока от регулираната цена на водноелектрическите централи, собственост на „ Национална електрическа компания“ЕАД; 3. Пределна цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия за предоставяне на системна услуга за регулиране надолу при търг за набавяне на резерв с обем до 200 MW включително в размер на 30 % Цпдн, където Цпдн е равна на почасовата цена на пазара „ден напред“ на „Българската независима енергийна борса“ ЕАД.; 4. Считано от 01.01.2024г. до датата на влизане в сила на изменение на методиката по чл.105, ал.13 от Правилата за търговия с електрическа енергия, но не по-късно от датата на която независимият преносен оператор се е присъединил ефективно към всички европейски платформи за балансиране съгласно Регламент (ЕС) 2017/2195 на Комисията от 23 ноември 2017 г. за установяване на насоки за електроенергийното балансиране- пределна цена за сключване на сделки на пазара за балансираща енергия за предоставяне на системна услуга за регулиране надолу при търг за набавяне на резерв с обем над 200 MW включително в размер на 30 % Цпдн, където Цпдн е равна на почасовата цена на пазара „ден напред“ на „Българската независима енергийна борса“ ЕАД, но не по-висока от регулираната цена на водноелектрическите централи, собственост на „ Национална електрическа компания“ЕАД и 5. Пределна цена за сключване на сделки на пазара на балансира енергия за предоставяне на системна услуга за регулиране надолу при търг за набавяне на резерв с обем над 200 MW в размер на „-200лв/MWh“ Неправилно АССГ е приел, че право на жалба срещу цитираното по-горе решение на КЕВР има само неговият адресат „Електроенергиен системен оператор“ („ЕСО“) ЕАД. Съгласно диспозитива и мотивите на Решение на СЕС от 25 януари 2024г. по дело С -277/22г. / т.т.19;20;28;29;30 и 31/ право на жалба срещу определените от КЕВР пределни цени, по които „ЕСО“ ЕАД следва да сключва сделки на пазара на балансираща енергия, имат и други лица- участници на този пазар, които поради упражняваната от тях дейност се считат засегнати от съдържанието на това решение на КЕВР. Тези лица са координаторите на балансиращи групи и – евентуално – доставчиците на балансираща енергия, но не и дружеството – частен жалбоподател, който не е нито координатор на балансираща група, нито доставчик на балансираща енергия, а само търговски участник на пазара, доколкото фигурира под № 304 с код „А“- активен по чл.100, ал.6 от ЗЕИ в изготвения от ЕСО Списък на търговските участници, публикуван на посочения от ответника КЕВР в отговора на частната жалба общодостъпен сайт https://www.eso.bg/doc/?mms-registers&mmsType=5. Жалбоподателят е собственик на фотоволтаичен енергиен парк „Победа“ в землището на с. победа, Долна Митрополия, представляващ енергиен обект по смисъла на §1, т.23 от ПР на ЗЕ за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност от 50 MW, въведен в експлоатация съгласно действащите законови изисквания. Жалбоподателят има качеството на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, за което е снабден и със съответната лицензия за производство. Дружеството- жалбоподател е представило по делото договор за участие в стандартна балансираща група с координатор на балансиращата група „ Ел Бонус“ЕООД- гр. София, въз основа на което и ,базирайки се на разпоредбите на чл. 6, ал.8 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/ претендира наличие на правен интерес от оспорване. Дружеството-частен жалбоподател твърди, че решението на КЕВР поражда пряко неблагоприятни последици за „Хелиос Проджектс „ЕАД, тъй като се увеличават разходите му за балансираща енергия, които дружеството /чрез координатора на балансираща енергия /плаща на ЕСО, който от своя страна в качеството му на оператор, реализира за закупената и продадената балансираща енергия от/на доставчиците на балансираща енергия, след което преразпределя на координатора чрез цените за енергиен недостиг и енергиен излишък, а координаторът от своя страна на основание чл.6, ал.8 от Правилата – преразпределя на участниците в групата отново чрез цени на енергиен недостиг и енергиен излишък. Доводите на жалбоподателя за наличие на пряк и непосредствен интерес от обжалване на процесното решение на КЕВР са неоснователни. Дори да се засягат негови интереси от определените от КЕВР с обжалвания административен акт цени, това засягане е косвено и опосредено от сключения с координатора на балансираща група договор, съгласно разпоредбата на т.2.1.1 чл.2.2 от който с подписване на договора Координаторът отговаря пред независимия преносен оператор за небалансите на Участника, а съгласно т..2.2. Участникът прехвърля отговорността за балансиране на Координатора. Според настоящия съдебен състав на ВАС и с оглед разпоредбите на чл.2,т.12,т.14 и т.25 и чл.5,т.1 от Регламент /ЕС/ 2019/943 на Европейския парламент и на Съвета от 05 юни 2019г. относно вътрешния пазар на електроенергия, настоящият жалбоподател като търговски участник на пазара не е пряко засегната от решението на КЕВР страна и няма пряк и непосредствен правен интерес от обжалването му. Предвид всичко гореизложено правилно съдът с обжалваното определение е отрекъл на „Хелиос Проджектс“ЕАД – гр.София правото да оспори процесното решение на КЕВР с мотива, че същото само косвено, а не пряко, засяга правата и интересите на жалбоподателя. По изложените съображения обжалваното определение по отношение липсата на правен интерес за „Хелиос Проджектс“ ЕАД е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила- Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение