Определение № 212 от 14.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4591/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 7618/21.08.2018 г., подадена от А. А. А. срещу Определение № 102 от 06.06.2018 г., постановено по ч.гр. д. № 899/2018 г. на ВКС, I г. о., с което не е допуснато касационно обжалване на Определение № 3810/21.11.2017 г. по ч.гр.д. № 4526/2017 г. на Софийски апелативен съд. В частната жалба се правят оплаквания, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Д. Н. Д., действаща като [фирма], в който излага становище, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно. При извършената проверка, Върховният касационен съд, състав на II г.о., намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, но срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал.1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото или в случаите, изрично предвидени в закона. Определенията на ВКС по чл. 274, ал. 3 ГПК, с които не се допуска касационно обжалване на въззивни определения, не е преграждащо по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, нито е от категорията определения, за които изрично в закона е предвидена възможност за обжалване - чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК и същите не подлежат на последващ инстанционен контрол. Доводите на жалбоподателката за неправилност на въззивното определение и искането за неговата отмяна не могат да бъдат разглеждани в настоящото частно производство, доколкото същите са преклудирани с постановяването на обжалваното касационно определение. Водим от горното, съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд: