Определение № 269 от 23.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3344/2022 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на В. А. В. за отмяна на влязло в сила решение № 44 от 22.02.22г. на РС- Димитровград, постановено по гр.д. № 1495/21г. Позовава се на разпоредбата на чл.304 ГПК, като твърди, че постановеното срещу неговата праводателка решение, с което са уважени предявените срещу нея от друго лице Т. Ж. иска с правно основание чл.31, ал.1 ЗЗД и чл.108 ЗЗД, има сила и спрямо него, независимо, че не е бил страна по него. Ответникът Т. Т. Ж. счита молбата за неоснователна, позовавайки се на разпоредбата на чл.226, ал.1 ГПК. Ответникът Л. Д. К. изразява становище за допустимост и основателност на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, след като извърши проверка за допустимост на молбата за отмяна съгл. чл.307, ал.1 ГПК, намира следното: Молбата за отмяна е подадена от легитимирана страна, срещу акт на съда, който подлежи на извънреден контрол по реда на Глава 24 и в срока по чл.305, ал.1, т. 5 ГПК с оглед въведеното основание за отмяна по чл.304 ГПК. Спазени са изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, към които препраща разпоредбата на чл. 306, ал.1 ГПК, като са изложени и обстоятелства за наличие на въведеното основание за отмяна по чл.304 ГПК. На осн. чл.306, ал.3 ГПК преписи от молбата са връчени на страните по решението, чиято отмяна се иска. Ето защо и настоящият съдебен състав счита, че молбата за отмяна е допустима и следва да бъде насрочена за разглеждане в открито съдебно заседание. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отд.,