Определение № 3975 от 14.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3147/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Е. Р. Б., чрез адв. Василев като процесуален представител, срещу определение № 5942 от 20.02.2025 г., постановено по адм. дело № 983/2025 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неговата неправилност поради несъответствие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за разглеждане на оспорването по същество. Ответникът – главният архитект на Столична община не взема становище в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, състав на второ отделение приема частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на Е. Р. Б. срещу заповед № САГ24-РА53-860/08.11.2024 г. на главния архитект на Столична община, с която по заявление на С. С., Г. П. Г. и П. В. П. е одобрен проект за изменение на плана за застрояване (ПЗ) на УПИ I-615 и УПИ II-620 от кв. 306б по плана на гр. София, представляващи ПИ с идентификатори 68134.609.615 и 68134.609.620 по КККР на гр. София, както и работен устройствен план (РУП) за същите имоти, а производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, съдът приема, че жалбоподателката не разполага с активна процесуална легитимация да оспорва заповедта, тъй като имотът, по отношение на който представя данни за собственост с идентификатор 68134.609.616, не попада в нито една от хипотезите на чл. 131, ал. 2 ЗУТ. Излага съображения, че в мотивите на административния съд изрично е отбелязано запазване на предвидените калкани към УПИ XIV-616 и УПИ III-621, каквото е положението по действащия подробен устройствен план, което съответства и на графичната част, а не се създава ново свързано застрояване. Приема, че УПИ XIV-616 (ПИ с идентификатор 68134.609.616) е съседен на тези, предмет на разработката, като видно от текстовите и графичните части на изменението на застроителния план и на РУП не се допускат намалени разстояния спрямо него. Сочи, че не е налице промяна на предназначението на имотите, а само в характера на застрояването по смисъла на чл. 23, ал. 1 ЗУТ. Посочва, че с одобрения проект не се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване. Обосновава извод, че Б. няма правен интерес от обжалване, тъй като не попада в кръга на заинтересуваните лица по чл. 131, ал. 2 ЗУТ, което прави нейното оспорване недопустимо. По тези съображения и на основание чл. 159, т. 4 АПК жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Определението е правилно. С разпоредбата на чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ законодателят изчерпателно определя кръга на субектите, които имат качеството на заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения. Това са собствениците и носителите на ограничени вещни права върху непосредствено засегнати имоти. Съгласно чл. 131, ал. 2 ЗУТ такива са имотите, предмет на самия план; съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана (изм., обн. ДВ, бр. 16 от 23.02.2021 г.); съседните имоти, вкл. имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; съседните имоти, когато се променя предназначението на имота – предмет на плана; както и имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване. При дадени от съда указания за доказване наличието на правен интерес от оспорване на заповедта, жалбоподателката представя по делото заверен препис на нотариален акт № 12, том II, дело № 233/1994 г., с който се легитимира като собственик на поземлен имот с планоснимачен номер 616 в кв. 306 по регулационния план на гр. София и разположена в него жилищна сграда. Според скица от кадастралната карта имотът е с идентификатор 68134.609.616 и съответства на УПИ XIV-616 по действащия подробен устройствен план, явяващ се съседен с обща граница на УПИ I-615 и УПИ II-620 (ПИ с идентификатори 68134.609.615 и 68134.609.620 по КККР) - предмет на оспорената заповед. От доказателствата по делото се установява, че с одобреното изменение на ПЗ и РУП не се извършва промяна в площта, границите и предвижданията за имота на оспорващата. Разработката е с обхват единствено УПИ I-615 и УПИ II-620, като съседните урегулирани поземлени имоти, с предвидено свързано застрояване между тях, са показани като извадка от действащия регулационен и застроителен план. При тези данни законосъобразно и обосновано съдът приема, че не са налице предпоставките за допустимост на жалбата по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, тъй като имотът на оспорващата е извън предмета на оспорената заповед. Правният си интерес от обжалване Б. основава с твърдения за предвидено свързано застрояване и намалени разстояния между собствения й УПИ XIV-616 и съседния УПИ I-615, предмет на заповедта, както и за промяна в предназначението на същия – основания по чл. 131, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 4 ЗУТ. Отразеното в текстовите и графичните части на одобреното изменение на застроителния план сочи на свързано застрояване между УПИ I-615 и УПИ XIV-616, което е предвидено с действащия от 2003 г. ПУП – план за регулация и застрояване на територията. В случая с оспорената заповед не се предвижда ново свързано застрояване с имота на жалбоподателката, а се запазва съществуващото такова. Това обстоятелство се установява и от обяснителната записка, в която е посочено, че за покриване на калкана на сградата в УПИ XIV-616 по действащия план проектното застрояване в УПИ I-615 е решено с отстъп във височина със съответни параметри с оглед етажността. Разпоредбата на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ е изменена с ДВ, бр. 16 от 23.02.2021 г., като отпада заинтересуваността на непосредствените съседи при промяна в застрояването. Действащата редакция на нормата визира, че непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП недвижими имоти са съседните имоти, когато се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана. Противно на възражението на оспорващата, цитираната норма визира единствено новопредвидено свързано застрояване, а не и хипотезата на запазване на такова по действащия застроителен план. Промяната в характера на застрояване на имотите, предмет на плана, което в случая от средно става високо, съгласно новата разпоредба не дава възможност на собствениците на съседни имоти да обжалват подробните устройствени планове с такива предвиждания. От графичната част на изменението на плана на застрояване и на РУП се установява, че с тях не се допускат намалени разстояния спрямо регулационната граница и застрояването в имота на жалбоподателката. В текстовата част на заповедта също изрично се потвърждава липсата на такова предвиждане. В работния устройствен план по отношение на разстоянието между УПИ I-615 и УПИ XIV-616 отделно от участъка на свързано застрояване между сградите в двата имота е котирано такова от 6 м в източния край на УПИ I-615 спрямо предвидената в него сграда с височина „Г+5 Н=18 м“ до регулационната му граница с УПИ XIV-616. Така посочената стойност за разстояние от сградата до регулационната граница с имота, собственост на жалбоподателката, отговаря на законово регламентирания минимум в чл. 31, ал. 2, т. 1 ЗУТ за новопредвиденото високо жилищно застрояване. При тези данни не намира приложение разпоредбата на чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ за определяне на правен интерес от оспорване на заповедта. В случая не се променя предназначението на имотите - предмет на плана, доколкото с административния акт се предвижда свързано застрояване между тях и се променя характера на предвиденото застрояване, поради което не намира приложение и хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ. Възражението в частната жалба за промяна в предвиденото в УПИ I-615 строителство от средно във високо, с преход в етажността, е относимо към характера на застрояването на имота, а не към неговото предназначение, както правилно приема съдът. Не се установява и хипотезата по чл. 131, ал. 2, т. 5 ЗУТ. Предвид изложеното, правилно и в съответствие с доказателствата по делото е заключението на съда, че Б. не е заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗУТ и не притежава активна процесуална легитимация за обжалване на административния акт. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването и за нея съдът следи служебно. Липсата на това качеството съставлява пречка да се извърши проверка относно законосъобразността на одобреното изменение на плана за застрояване и РУП. Наведените в частната жалба доводи за липса на разпределение на доказателствената тежест по реда на чл. 170 АПК касаят спазването на процесуалните правила и развитието на производството при редовна и допустима жалба, но са неотносими към преценката за наличието или липсата на правен интерес от оспорването. Противно на твърденията на жалбоподателката, тази преценка е извършена от съда въз основа на събраните по делото доказателства, след като е представен заверен препис на административната преписка по издаване на оспорената заповед. В тази връзка не се сочи какви допълнителни материали не са събрани или какво обстоятелство от значение за правния интерес от оспорване не е установено по делото. При единствено възражение за неизследване на факта дали предишния (действащия) ПУП за територията е влязъл в сила, настоящият състав приема същото за неоснователно, тъй като липсват наведени твърдения и представени доказателства за неговото обжалване по съдебен ред. Сочената в касационната съдебна практика касае напълно различни казуси и не е относима към настоящия правен спор. Неоснователни са оплакванията на частната жалбоподателка за допуснато от съда съществено процесуално нарушение поради оставяне без разглеждане на жалбата без да назначи съдебно-техническа експертиза. Съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК, субсидиарно приложим по реда на чл. 144 АПК, вещо лице се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания. Доколкото наличието на интерес от оспорване на заповедта е правен въпрос и представените графични части на административния акт отразяват предвижданията на действащия план и на одобреното изменение достатъчно ясно, в случая съдът не е бил длъжен да назначи експертиза за установяване допустимостта на сезиралата го жалба. Неотносими към преценката относно наличието на правен интерес от оспорването са и възраженията, че с оспорената заповед не са съобразени съществуващи сгради и огради на имоти в съседство, за които при реализиране на така допуснатото високо строителство би се създала опасност от тяхното срутване, съответно, че не са предвидени обезопасителни мерки за бъдещите постройки. Сочените от жалбоподателката въпроси касаят последващите етапи, свързани с инвестиционното проектиране, издаване на разрешение за строеж и строителен контрол по неговото осъществяване. Предвид изложеното определението като правилно следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,