Определение № 3395 от 13.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 768/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от „Булгаргаз“ ЕАД, [населено място], чрез адв.М.Г. и Г.Д. срещу определение №30 от 16.01.2024г., постановеното по в.т.д. №541/2023г. по описа на Апелативен съд- София, в частта, с която е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя по реда на чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното въззивно решение в частта на разноските чрез присъждане и на платените държавни такси за всички инстанции. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното определение, като моли да бъде отменено и искането да бъде разгледано по същество и уважено. Оспорва като незаконосъобразни и необосновани изводите на въззивния съд, че молбата за изменение на въззивното решение в частта на разноските е недопустима поради липса на формулирано валидно искане за присъждане на тези разноски в съответната инстанция. Излага доводи, че налице своевременно направено искане за присъждане на всички разноски по делото, включително държавна такса и депозити за вещи лица, изрично заявено с исковата молба, допълнителната искова молба, въззивната жалба, касационната жалба и устно в последно съдебно заседание пред съответната инстанция. По всяко дело е представен списък по чл.80 ГПК и доказателства за направените разноски, вкл. платежни нареждания за внесените държавни такси. Намира, че непосочването на конкретните суми за държавни такси в списъка по чл.80 ГПК не води до липса на формулирано искане за присъждането им, нито е основание да се откаже допълване на решението в частта за разноските. Ответникът „Овергаз Мрежи“ АД оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи за недопустимостта на искането по чл.248 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество. С решение №677 от 09.11.2023г., постановено по в.т.д. №541/2023г. по описа на Апелативен съд- София е отменено решение №260575/05.04.2021г. по т.д. №2301/2019г. на Софийски градски съд и е осъден ответника „Овергаз Мрежи“ АД да заплати на „Булгаргаз“ ЕАД на основание чл.92 ЗЗД сумата 66 197.34 лева, представляваща неустойка по т.7.5 от договор №494/192 от 30.08.2018г. за доставка на природен газ на входен пункт на газопреносната мрежа, дължима за неприети количества природен газ за периода м.06, м.07, м.08 и м.09.2019г., както и сумата 454.56 лева представляваща неустойка за забава по т.11.11 от договора върху главницата от 66 197.34 лева, изчислена за периода 13.07.2019г. - 04.11.2019г., както и направените по делото разноски за разглеждането му пред всички инстанции в общ размер на 23 400 лева. С молба от 27.11.2023г. въззивникът „Булгаргаз“ ЕАД моли да бъде изменено въззивното решение в частта за разноските, като му бъдат присъдени и платените за всички инстанции държавни такса в посочени размери. Излага доводи, че въззивният съд му е присъдил платените адвокатски възнаграждения, но не е присъдил държавните такса, за чието плащане има надлежни доказателства. С обжалваното определение е оставена без разглеждане молбата на „Булгаргаз“ ЕАД по чл.248 ГПК, като въззивният съд намира, че изменение на решението в частта за разноските може да иска само страна, която е представила списък по чл.80 ГПК, а въззивникът е представил такива списъци, но в тях не са включени претендираните суми - платени държавни такси. Решаващият съдебен състав приема, че от страна на „Булгаргаз“ ЕАД няма формулирано редовно искане за присъждане на тези разноски в нито една от инстанциите по делото, нито е представен списък на тези разноски. Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение е неправилно. Съдът по искане на страните, направено в законоустановените срокове, може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските /чл.248, ал.1 ГПК/. Представянето на списък по чл.80 ГПК е абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото по чл.248, ал.1 ГПК в хипотезата, когато страната претендира да бъде изменен съдебният акт в частта на присъдените й разноски за съответната инстанция, т.е. когато счита, че неправилно е определен размерът на разноските, на които тя има право. В настоящия случай от страна на молителя /ищец, въззивник и касатор в първото касационно производство/ с исковата молба, въззивната жалба и касационната жалба срещу първото въззивно решение са направени искания за присъждане на разноските по делото, включително за адвокатско възнаграждение, като е представен списък по чл.80 ГПК за всяка една инстанция, поради което искането за изменение на решението в частта за разноските е допустимо и следва да бъде разгледано по същество. Изложените от въззивния съд доводи относно съдържанието на списъците по чл.80 ГПК касаят основателността на претенцията. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че оставянето без разглеждане на искането по чл.248 ГПК е неправилно и следва да бъде отменено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение