Решение № 2314 от 02.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11646/2025 г.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Административното производство е образувано по горепосоченото заявление на „Бурнарски“ ЕООД до кмета на Община Пловдив. Производството е било спряно до приключване на адм. дело № 1656/2024 г. на АС Пловдив, образувано по жалба на същото дружество против решение № 199, прието по протокол № 10 от 20.06.2024 г. на Общински съвет (ОбС) Пловдив, с което са одобрени схеми за определяне на зони за разполагане на преместваеми обекти на територията на публични пространства. След като с определение № 300 от 10.01.2025 г. по адм. дело № 1656/2024 г. на АС Пловдив, оставено в сила с определение № 2339 от 10.03.2025 г. по адм. дело № 1792/2025 г. на ВАС, жалбата на „Бурнарски“ ЕООД е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, кметът на Община Пловдив е постановил обжалвания пред първоинстанционния съд отказ. В мотивите си органът е изложил, че заявената локация е основна пешеходна зона в централната част на гр. Пловдив, поради което поставянето на допълнителни преместваеми обекти на нея би затруднило свободното преминаване на гражданите и гостите на града. Позовал се е на чл. 1, ал. 5 от НРППОУТДОДЕГОТОП, както и че на заявената от дружеството локация няма предвидено място за разполагане на премествами обекти, съгласно утвърдените за това зони с решение № 199 по протокол № 10 от 20.06.2024 г. на ОбС Пловдив. Посочил е също, че поисканият период за разполагане на хладилно съоръжение за сладолед е изтекъл, което прави незаконосъобразно издаването на индивидуален административен акт с обратна сила.

За да отхвърли жалбата срещу така постановения отказ, АС Пловдив е описал съдържанието на приложимите норми от ЗУТ, НРППОУТДОДЕГОТОП и Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на Община Пловдив (НРУИРПМОСТОП), която в чл. 6, ал. 1 предвижда, че актове от категорията на процесия се издават от кмета на общината, т. е. актът е издаден от компетентен орган. Прието е за безспорно, че действащата към момента на издаването на отказа схема за разполагане на преместваеми обекти е схемата, одобрена с решение № 199 по протокол № 10 от 20.06.2024 г. на ОбС Пловдив, която не предвижда в заявеното пространство - на ул. Златарска и ъгъла на ул. Константин Иречек такива да бъдат поставяни, поради което отказът съответства на предвижданията на НРППОУТДОДЕГОТОП. Посочено е, че няма противоречие и неяснота между нормите на чл. 7, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от тази наредба, тъй като първата от тези норми определя общите изисквания на които следва да отговарят всички преместваеми обекти, а втората посочва допълнителните изисквания към мобилните преместваеми обекти. Следователно за да бъде издадено разрешение за ползване на общинско място в централната градска част на гр. Пловдив за поставяне на мобилен преместваем обект, във всеки случай заявеното за ползване място трябва да е отразено в одобрената от ОбС схема по чл. 7, ал. 1 от наредбата, въз основа която да се изработи схемата по чл. 9, ал. 1, която да бъде одобрена от главния архитект на общината. Разпоредбите от наредбите на ОбС Пловдив не заобикалят закона, а са приети в изпълнение и приложение на ЗУТ. Посочено е, че самата наредба не е предмет на обжалване в това производство, поради което не са коментирани възраженията на жалбоподателя относно нейна незаконосъобразност или противоконституционност. Отчетено е и спазването на целта на закона - да не се допуска поставяне на преместваеми обекти в нарушение на нормативните изисквания.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл. 56а, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, части от улици, тротоари, площади, озеленени площи за широко обществено ползване и други имоти и обекти - публична общинска собственост, могат да се ползват за извършване на търговска и/или друга дейност на открито чрез съоръжения и елементи - открити щандове, апарати, грилове, хладилни витрини, щендери, колички и други подобни, въз основа на разрешение, издадено от кмета на общината. Условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на тези обекти, каквото е процесното хладилно съоръжение за сладолед, се определят с наредба на ОбС по чл. 56, ал. 2 ЗУТ или по чл. 13а ЗУТ. В съответствие с това, условията и редът за поставяне на преместваеми обекти на територията на Община Пловдив са регламентирани в НРППОУТДОДЕГОТОП, като спазването на установените в нея правила следва да се преценяват от съда при контрола за законосъобразността на отказите за издаване на разрешение за поставяне на търговския обект на място - общинска собственост.

Относимите разпоредби правилно са приложени в случая от административния орган и съда, доколкото не е спорно по делото, че мястото върху което е поискано от „Бурнарски“ ЕООД да разположи преместваемия обект, е общинска собственост и се намира на ул. Златарска с ъгъла на ул. Константин Иречек. В съответствие с чл. 7, ал. 1 от наредбата разрешението за поставянето на преместваем обект и ползване на това място следва да се издаде въз основа на одобрена от ОбС Пловдив схема. С цитираното решение № 199 по протокол № 10 от 20.06.2024 г. на ОбС Пловдив са одобрени схеми за определяне на зони за разполагане на преместваеми обекти на територията на посочени публични пространства на гр. Пловдив, в чийто обхват попада и заявеното от дружеството място за разполагане на хладилното съоръжение за сладолед. В одобрените схеми не се предвижда разполагане на мобилни търговски съоръжения на това място. Това налага на бъдат споделени изводите на административния орган и първоинстанционния съд, че заявеното от „Бурнарски“ ЕООД искане за издаване на разрешение за разполагане на процесното съоръжение на място - общинска собственост, не съответства на предвижданията на актуалната схема за определяне на зони за разполагане на преместваеми обекти на територията на публичните пространства на пешеходна зона I на гр. Пловдив, което по аргумент на чл. 56а, ал. 2 ЗУТ обосновава законосъобразност на постановения отказ от административния орган.

Касационната инстанция споделя мотивите в обжалваното решение за липса на неяснота на нормите на чл. 7, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от НРППОУТДОДЕГОТОП, доколкото първата от тях определя общите изисквания, а втората - допълнителните, като изготвянето на схемата от районната администрация и одобряването й от главния архитект на общината не изключва приложимостта в случая на схемата за определяне на зони за разполагане на преместваеми обекти, тъй като заявеното за ползване място следва да е отразено в тази схема и въз основа на нея да се изработи последващата схема по чл. 9, ал. 1 от НРППОУТДОДЕГОТОП. Тези разпоредби на наредбата не противоречат на чл. 56 и чл. 56а ЗУТ, доколкото изрично законът предоставя в компетентност на съответния общински съвет определянето на конкретните условия за издаване на разрешенията за поставяне на преместваеми обекти и не може да бъде предмет на настоящото съдебно производство въпросът дали наредбата е изчерпателна относно всички условия за издаване на разрешения. Не е налице основание за прилагане на чл. 5, ал. 1 АПК, а законосъобразността на тези нормативни изисквания не може инцидентно да бъде проверена в настоящото касационно производство по чл. 208 и сл. АПК.

Що се отнася до възраженията относно законосъобразността на решението на ОбС Пловдив за одобряването на схемите, изцяло в правомощията на общинския съвет е преценката за местоположението на обектите, включително тези с кампаниен характер, което е въпрос на целесъобразност, който не подлежи на контрол от съда.

Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател за ненадлежно разпределение от съда на доказателствената тежест, тъй като с постановеното по делото разпореждане № 5281/11.06.2025 г. изрично му е указано, че следва да докаже твърденията си за незаконосъобразност на оспорения отказ и че са били налице условията за издаване на исканото разрешение, което той не е сторил.

По изложените съображения, оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

При този резултат на делото право на разноски за настоящата инстанция има ответната страна, поради което в полза на Община Пловдив следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което се определя в размер на 100 евро, съгласно чл. 143, ал. 4 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.