Решение № 1619 от 8.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9434/2009 г.

Решение № 1619 от 8.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9434/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. и е във вр. с чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Образувано е по касационна жалба на Държавна агенция по горите против решение № 60/14.05.09 г., постановено по адм. д. № 39/2009 г. от Административен съд Видин, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 6/2.02.09 г. на директора на областна дирекция "Земеделие" гр. Видин, с която е одобрено протоколно решение № 8А/24.07.08 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Твърди се неправилност поради нарушение на закона, в каквато насока се излагат съображения с искане за отмяна на решението. Ответникът - Директорът на Областната дирекция "Земеделие" Видин оспорва жалбата. Заинтересованата Общинска служба "Земеделие" гр. Кула оспорва жалбата. Заинтересованата страна - община гр. Кула в писмено представено становище също я оспорва. Заинтересованата страна Държавно горско стопанство не е взело становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, като счита, че Областната дирекция "Земеделие" е изпълнила изцяло процедурата по чл. 45 ППЗСПЗЗ, която е спазена. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима процесуално. По същество, по наведените доводи за неправилност, мотивирали касационните основания Върховният административен съд установи следното: Производството пред Административния съд е образувано по първоначална жалба на Държавната агенция по горите против заповед № 6/2.02.09 г. на директора на областна дирекция "Земеделие" гр. Видин, с която е одобрено протоколно решение № 8А/24.07.08 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ относно посочени имоти в землището на гр. Кула, с. Тополовец, с. Коста Перчево, и с. Извор махала. Съдът е отхвърлил жалбата като е приел същата неоснователна, тъй като не били събрани доказателства за това, че процесните имоти са включени в горския фонд, за да се прави извод за неправомерното им включване от комисията в списъка на земеделските земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. В тази връзка е взета предвид разпоредбата на § 72, ал. 1 от ЗГ и чл. 13 от ЗГ, процедурата по който не била проведена. Според административния съд протоколното решение и одобряващата го заповед са издадени от компетентни органи. Назначената комисия е в законово регламентирания състав, надлежно е назначена от директора на ОД "Земеделие" Решението било в предвидената в закона форма, съдържало необходимите реквизити и при издаването му била спазена процедурата по чл. 45в от ППЗСПЗЗ. Обсъдено е възражението относно характера на спорните имоти в смисъл, че представляват гори и неправилно са включени в КВС като земеделски земи, тъй като КВС е вляла в сила и решението й е прието за неоснователно. Направен е извод в тази насока, че подобен спор се разрешава по исков ред. Касаторът оспорва съдебните изводи. Върховният административен съд преценявайки касационните доводи в съответствие с приетото от административния съд и събраните пред него доказателства намира, че липсва основание за отмяна на решението му. Условията и редът за определяне на имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ от комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, се определят с правилника за приложение на закона. Този ред е регламентиран в чл. 45в ППЗСПЗЗ. Анализът на текстовете дава основание да се приеме, че е налице изрична правна уредба относно материалите, с които работи комисията - ал. 2 и ал. 3 на чл. 45в от ППЗСПЗЗ, а това са извлечение от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин на възстановяване на земите. При определяне на земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ комисията с протоколно решение отбелязва начинът на възстановяване на собствеността върху тях - в съществуващи или възстановими стари реални граници или с план за земеразделяне. Комисията с протоколното решение описва имотите, за които е констатирала, че неправилно са причислени към земите по чл. 19, ал. 1, и излага мотиви за това. Картата на възстановената собственост обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници, картата на възстановените стари реални граници на земеделските земи, създадени по реда на ЗСПЗЗ, и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ, според чл. 1, ал. 2 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост. Останалите данни, включени в КВС са регламентирани в ал. 3 - ал. 6 на чл. 1 от Наредба № 49. Регламентиран е и редът за създаването на картата на възстановената собственост в чл. 6 от Наредба № 49. От това следва, че фактическият материал, с който работи комисията е влязлата в законна сила КВС и регистъра на имотите към нея. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, поддържани както в първоинстанционното производство, така и с касационната жалба, че погрешно включените в процесните актове гори остават държавна собственост, като управлението и контролът върху тях се осъществява от Изпълнителната агенция по горите. Първоинстанционният съд обосновано е преценил, че сочените обстоятелства са ирелевантни за настоящия правен спор относно законосъобразността на оспорените актове, поради което правилно при решаване на спора е игнорирал приетото заключение на съдебно-техническата експертиза като ирелевантно за правния спор. Това е така, защото въпросите, свързани с характеристиките на поземлените имоти - кадастрални единици са относими към спора за вида на собствеността - държавна или общинска. Разрешаването на този спор е недопустимо в хода на административния процес. Правнорелевантните факти в случая са дали кадастралните единици, които жалбоподателят определя като гори, са включени в границите на плана за земеразделяне и в картата на възстановената собственост и дали последните са влезли в сила. Доводите на касационния жалбоподател относно характера на част от кадастралните единици, определени като земеделски земи могат да бъдат релевирани и в производство по чл. 14 от Наредба № 49, в което да бъдат отразени приети ЛУП. Едва след като тази промяна бъде отразена в КВС, по реда на чл. 45в, ал. 9 от ППЗСПЗЗ може да бъде преразгледано решението на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. При тези съображения следва да се приеме, че не са налице отменителни основания, поради което обжалваното решене следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд в състав на четвърто отделение,