Определение № 137 от 04.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 757/2015 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Я. Н. Б., [населено място], срещу определение № 680 от 10.12.2014г. по ч.гр.д. № 6653/2014г., по описа на Върховен касационен съд, ГК, І г.о., с което е оставена без разглеждане по същество частната му жалба с вх. № 7239/11.08.2014г. срещу определение № 461 от 28.07.2014г. по ч.гр.д. № 3904/2014 г. по описа на Върховен касационен съд, ГК, І г.о. В частната жалба се изложени съображения за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение, сочи се противоречие с разпоредбите на чл. 7, ал. 2 и чл. 146, ал. 4 ГПК. Жалбоподателят твърди, че съдът не се е произнесъл по направените от него оплаквания. Частната жалба съдържа просторно изложение от доводи за незаконосъобразност на постановени в други производства съдебни актове, наведени са доводи за наличие на пороци от материалноправен и процесуалноправен характер. Иска се при разглеждането на подадената жалба, съдът да отговори на посочени въпроси. Ответниците по частната жалба Ю. Е. Н. и Министерство на образованието и науката не са подали отговор. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против разпореждане, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, Върховният касационен съд е приел, че частна жалба с вх. № 7239/11.08.2014г. е недопустима. Съдът е констатирал, че частната жалба е подадена срещу определение, с което състав на ВКС се е произнесъл по същество по частната жалба на Я. Н. Б. срещу определение № 164 от 25.03.2014 г. по ч.гр.д. 7053/2013 г., като го е приел за правилно и го е потвърдил. Съдът е достигнал до извод, че с това процесуалният ред за защита на Я. Н. Б. е изчерпан и частната му жалба не следва да бъде разглеждана по същество. Като е съобразил изложеното, съдът е достигнал до правилен и законосъобразен извод. Съдилищата са длъжни да разгледат всяка подадена до тях молба за защита на имуществени права, но това право се упражнява при условията и по реда, предвиден в процесуалния закон. Съдът изрично е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 274, ал.2, предл. 2 ГПК определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК(преграждащи и за които изрично е посочено, че подлежат на обжалване), постановени от състав на ВКС, подлежат на обжалване пред друг състав на същия съд. С постановените от другия състав на ВКС определения се решава въпросът за законосъобразността на обжалваните пред него първоинстанционни определения на ВКС, т.е. определенията на ВКС, постановени на основание чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК не преграждат по-нататъшното развитие на делото, а от друга страна ГПК не предвижда и самостоятелното им обжалване. Законовите разпоредби са ясни и нямат нужда от допълнително тълкуване. Допустимостта на обжалването не е обусловена от правилността на постановения съдебен акт, а е установена в процесуалния закон. Нормите, установяващи възможността определен съдебен акт да подлежи на обжалване са императивни и съдът и страните са длъжни да се съобразяват с тях. Останалите доводи, съображения и въпроси на жалбоподателя са ирелевантни за настоящото производство и по тях съдът не дължи произнасяне. Водим от горното на основание чл. 278 във вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК, състав на ВКС, Трето отделение на гражданската колегия