Определение № 45 от 10.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2779/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба подадена от М. А. Я., чрез адв. Е. Г., против определение № 1432/16.06.2020 г., постановено по в. гр. д. № 2886/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на М. А. Я. за изменение на постановеното по делото решение № 551/04.03.2020 г., в частта за разноските чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. В жалбата са изложени съображения за неправилност на определението, иска се отмяната му и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част на иска и предвид неуважаването на въззивната жалба на М. Р. Я.. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответната страна по частната жалба М. Р. Я., чрез процесуалния представител адв. И. Г., е подала писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на подадената частна жалба. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу определение, което подлежи на обжалване съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. С обжалваното определение Софийският апелативен съд е приел, че молбата на М. А. Я. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските е неоснователна, тъй като въззивната жалба на М. А. Я. е отхвърлена изцяло и разноските направени пред въззивния съд остават изцяло за негова сметка. Посочил е, че фактът, че производството по делото е приключило с потвърждаване на решението на първоинстанционния съд и подадените въззивни жалби са оставени без уважение означава, че и двете страни по делото са упражнили неоснователно правото си на жалба, а това изключва основанията за прилагане на принципа за компенсиране на направените разноски пред въззивната инстанция, който принцип е приложим при пълно или частично уважаване на въззивните жалби. И следователно разноските по делото остават в тежест на страните, които са ги направили. В допълнение съдът е изложил, че в приложения договор за правна защита и съдействие без дата на л. 49 от делото, сключен между М. А. Я. и адв. Е. Г., ведно със списък по чл. 80 ГПК, липсва разграничение на неговото претендирано възнаграждение съобразно защитата по подадената от него въззивна жалба и съобразно защитата срещу въззивната жалба от ищцата. Атакуваното определение е неправилно поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи заплащане на ищеца на направените от последния разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска,което правило се прилага за всяка една съдебна инстанция по делото. Когато искът бъде уважен частично от първата инстанция и при подадена въззивна жалба само от ответника срещу осъдителната част от решението, то бъде потвърдено в тази част, ответникът дължи заплащане изцяло на направените от ищеца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната съдебна инстанция, която също е уважила иска в същата част /респ. – не е уважила изцяло въззивната жалба на ответника/. Когато искът бъде уважен частично от първата инстанция и при подадена въззивна жалба само от ищеца срещу отхвърлителната част от решението, то бъде потвърдено в тази част, ответникът не дължи заплащане на направените от ищеца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната съдебна инстанция, която също не е уважила иска в същата част /респ. – не е уважила изцяло въззивната жалба на ищеца/. Правилото, че разноските се заплащат съразмерно на уважената част от иска се прилага и в случаите, когато и двете страни са подали въззивни жалби срещу неизгодната за всяка от тях част от първоинстанционното решение. Когато последното бъде потвърдено, искът остава уважен в същата част /респ. – изцяло не са уважени и двете въззивни жалби/, поради което ответникът дължи заплащане на направените от ищеца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната съдебна инстанция, съразмерно/пропорционално/на уважената част от иска, при положение, че това възнаграждение е уговорено общо по размер за въззивната инстанция. В случая на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцата дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника - жалбоподател разноски за въззивното производство, съразмерно с отхвърлената с въззивното решение част от исковете, предмет на това производство, в който смисъл е поисканото изменение на решението, а именно – сумата 978,92 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.