Определение № 4690 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2295/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ф. М. С. срещу определение № 248 от 04.02.2026 г., постановено по адм. д. 696/2025 г. по описа на Административен съд – Кърджали (АС - Кърджали). Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, поради което иска да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В частната жалба е направено искане за сезиране на Конституционния съд (КС) с искане за установяване на противоконституционност на § 12, ал. 2 ПЗР на ЗИД на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и спиране на производството по делото. Ответната страна заместник изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ не е изразил становище по частната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение № 248 от 04.02.2026 г., постановено по адм. д. 696/2025 г. по описа на АС – Кърджали е оставил без разглеждане жалбата Ф. М. С. против Уведомително писмо (УП) изх. № 02-090-6500/3202 от 10.03.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за Кампания 2020, издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ и е прекратил производството по делото. За да постанови оспорения съдебен акт АС – Кърджали е приел, че жалбоподателят не е отстранил всички указани му нередовности на жалбата - а именно тези по чл. 150, ал. 1, т. 6 и т. 7 АПК, нито в първоначално указания му законов 7-дневен срок, нито в удължения с още 14 дни срок, изтичащ на 28.01.2026 г., поради което е налице основанието на чл. 158, ал. 3 АПК жалбата да бъде оставена без разглеждане. Отделно от това са изложени мотиви за недопустимост на жалбата поради неспазване на 14-дневния срок за обжалване по съдебен ред. Доколкото искането за сезиране на КС е свързано с разпоредба за начина и сроковете за уведомяване на земеделския производител за издадено УП и съответно оттам и със срочността на жалбата до съда, преди да се произнесе ВАС по това искане, следва да провери дали е налице първото посочено основание за оставяне на жалбата без разглеждане - а именно неотстраняване на нередовностите в продължения от съда срок. В подаденото до първоинстанционния съд „възражение“ от Ф. С. са посочени единствено личните му данни и номера на уведомителното писмо, което обжалва. С разпореждане № 2392 от 15.12.2025 г. жалбата е оставена без движение и на жалбоподателя са дадени указания за представяне на платежен документ за 10 лв. внесена държавна такса и посочване в какво се състои незаконосъобразността на оспорения административен акт и какво е искането до съда. Препис от разпореждането е връчен редовно на жалбоподателя чрез пълнолетния му син на 07.01.2026 г. На 09.01.2026 г. жалбоподателят е подал молба за удължаване на срока за отстраняване на нередовностите по възражението, към която е приложен документ за заплатена държавна такса. С определение № 64 от 12.01.2026 г. на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2 Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) административният съд е продължил срока за отстраняване на нередоностите с 14 дни или до 28.01.2026 г. До изтичане на продължения срок, а и до постановяване на определението от 04.02.2026 г. С. не е посочил в какво се състои незаконосъобразността на оспореното УП, нито какви са исканията му към съда. В частната жалба също не се съдържат твърдения относно незаконосъобразността на УП и искания по отношение на него. Неоснователни са оплакванията на частния жалбоподател, че предвид съобщаването на продължаването на срока на 22.01.2026 г. срокът за отстраняване на нередовностите е започнал да тече от 23.01.2026 г. Както многократно е приемал ВКС в своята непротиворечива по този въпрос практика, съдебният акт по чл. 63, ал. 1 ГПК за продължаване на срока не се съобщава на страната, която го е поискала, а тя е длъжна да следи сама дали срокът е продължен. Това е така, защото актът за продължаване на срока по чл. 63 ГПК не подлежи на съдебен контрол, а началото на продължения срок е определено с нормата на чл. 63, ал. 2 ГПК и то е от изтичането на първоначалния срок. В случая е спазено и изискването на чл. 63, ал. 2 ГПК новоопределеният срок да не е по - кратък от първоначалния. АС правилно е изчислил края на продължения срок и го е посочил, както в определението за продължаване на срока, така и обжалваното определение. Обстоятелството, че в случая е съобщено за продължаване на срока по аналогия със задължението на съда при възстановяване на срока за внасяне на суми за разноски (чл. 65, ал. 2 ГПК), не води до извод за допуснато процесуално нарушение от административния съд при постановяване на обжалваното определение. Разликата в задълженията на съда при възстановяването на срока за внасяне на суми по чл. 65, ал. 2 ГПК и продължаването на срока по чл. 63, ал. 1 ГПК, произтича от липсата на законово определено начало за възстановения срок в ГПК. Поради изложеното обоснован и правилен е изводът на първоинстанционният съд за наличие на основание за оставяне на жалбата без разглеждане по чл. 158, ал. 3 АПК. Съдът е следвало да остави жалбата без разглеждане на това основание и да прекрати производството, без да проверява допустимостта на жалба и в частност нейната срочност, тъй като от съдържанието на „възражението“ не става ясно дали се твърди незаконосъобразност или нищожност на УП, при които сроковете за обжалване са различни. С оглед изложеното и поради неотстранените нередовности на първоначалната жалба не следва да се сезира КС с искане за установяване на противоконституционност на норма, свързана с начина на уведомяване на земеделския производител за издаденото УП, тъй като този въпрос няма значение за решаване на настоящия правен спор. Предвид изложеното определението като правилно като краен резултат, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение