Решение № 4979 от 11.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9843/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Лени филм" ЕООД, подадена чрез пълномощник, против решение № 21823 от 25.06.2025 г. по адм. д. № 865/2025 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу решение № РС-239-1/ 22.11.2024 г. на председателя на Патентното ведомство (ПВ) за оставяне без уважение жалба на дружеството срещу решение от 5.11.2021 г. на състав по опозиции за пълен отказ на регистрация на марка с вх. № 159110 CINEMANIA, комбинирана. Според касатора решението е неправилно поради допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът е направил твърде разширително тълкуване и при направеното сравнение между конфликтните марки е достигнал до неправилен и необоснован извод относно идентичността/сходството на стоките и услугите. Дружеството развива доводи за отсъствие на сходство между сравняваните комбинирани марки: както визуално, така и съобразявайки услугите, за чието предоставяне се използват. Подробно повторно излага възраженията си по всеки от законоустановените елементи на основанието за отказ. Иска отмяна на решението като неправилно и произнасяне по същество, при което оспореният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира разноски за защита от юрисконсулт. Ответникът председателят на Патентното ведомство, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Иска присъждане на разноските по делото. Ответникът "Национален дворец на културата - Конгресен център София" ЕАД, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за производството. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят за факти. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е установил, че "Лени филм" ЕООД е подало пред ПВ заявка за регистрация на марка с вх. № 159110 CINEMANIA, комбинирана, за услуги от клас 38. "Национален дворец на културата - Конгресен център София" ЕАД като притежател на по-ранни марки № 4270Y, № 26499 и 79978 е подало опозиция, която е разгледана от състав по опозиции. С решение от 5.11.2021 г. съставът по опозиции е отказал регистрацията на заявената марка за всички услуги, за които е поискана. Заявителят е обжалвал решението на състава по опозиции пред ПВ и с оспореното пред първоинстанционния съд решение № РС-239 -1/ 22.11.2024 г. председателят на ПВ е оставил без уважение жалбата на "Лени филм" ЕООД на основание чл.12, ал.1, т. 2 и чл.12, ал. 3 ЗМГО. Първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, съдържа мотиви от фактическа и правна страна, спазена е предвидената процедура по чл. 57 ЗМГО. Обосновал е извод за съответствие на оспорения акт с материалноправните предпоставки по чл.12, ал.1, т. 2 и чл.12, ал. 3 ЗМГО. Съдът е обсъдил в съвкупност представените по делото относими доказателства, приел е заключение по допусната съдебно-маркова експертиза. Обосновал е подробно правните си изводи, като е извършил задълбочена собствена преценка за наличие на твърдените от органа основания, въз основа на които е постановен отказът за регистрация на заявената от "Лени филм" ЕООД марка. Мотивите на съда от правна страна са подробно изложени, съответни на предмета на спора. Съдът е направил обстоен анализ на фактите и приложимото право, издирил и приложил е относими за спора разпоредби от приложимото право на ЕС. Поради това касационната инстанция препраща изцяло към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ АПК. Оспореният акт на председателя на ПВ е издаден на основание чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО и чл. 12, ал. 3 ЗМГО. Първоинстанционният съд е проверил наличието на предпоставките за всяко от двете основания. Безспорно е, че опонентът "Национален дворец на културата - Конгресен център София" ЕАД притежава право върху по-ранни марки № 4270Y, № 26499 и № 79978. Съдът е извършил подробен сравнителен анализ между заявената марка CINEMANIA, комбинирана, и регистрираната по-ранна марка № 79978 CINE MANIA КИНО МАНИЯ, комбинирана, за услуги от клас 41. Подложил е на преценка тяхната идентичност или сходство, идентичност или сходство на стоките и услугите на сравняваните марки, и дали установена идентичност или сходство води до вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранните марки. Приел е, че са изпълнени всички кумулативно изискуемите елементи на фактическия състав на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО, поради което законосъобразно е издаден отказ за регистрация на марка с вх. № 159110 CINEMANIA за услугите от клас 38, за които е заявена. Както органът, така и съдът са приели, че по-ранната марка рег. № 79978 се ползва с известност на територията на страната към 8.06.2020 г., когато е подадена заявката за регистрация на марка CINEMANIA, комбинирана. Обосновали са, че регистрираната марка CINE MANIA КИНО МАНИЯ, комбинирана, се полза като обозначение на филмов фестивал "Киномания", като знакът е използван или като словен елемент, или като комбинация на тази дума с различен шрифт и цветно оформление. Също словният елемент е представен чрез отделно изписване на думите „кино“ и „мания“ една под друга. Другият елемент на марката е cine mania като превод на английски език. По-ранната марка е станала известна с организиране и провеждане на кинофестивали - услуги от клас 41. Съдът е приел наличие на висока степен на разпознаваемост и известност на по-ранната марка в сферата на организиране и провеждане на кинофестивали. Заключил е, че средният потребител на такива услуги може да свърже заявената с по-ранната марка рег. № 79978, когато търси услуги от клас 38 "излъчване на филми като част от специализиран филмов канал, предназначени за разпространение чрез мрежите на кабелните оператори". Посочил е, че по-ранната марка създава у средния потребител усещане, че организаторите на фестивала са се насочили и към разпространение на филми, които се предлагат по време на фестивала и са били част от негови програми, и чрез кабелни оператори. Предоставянето на услугите със заявената марка създава впечатление, че се продават услуги с концепцията на по-ранната марка. Поради това съдът е обосновал извод, че по отношение на заявените услуги от клас 38 е изпълнено основанието по чл. 12, ал. 3 ЗМГО за отказ от регистрация, следователно отказът на административния орган е законосъобразен и на това основание. Решението е правилно. При безспорно установени факти спорни по делото са правните изводи на издателя на оспорения акт и на съда. На тези изводи се противопоставя становището на "Лени филм" ЕООД относно наличието на елементите от фактическия състав на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО - идентичност или сходство между по-ранните и процесната марка и вероятност за объркване на потребителите, включваща възможността за свързване с по-ранните марки. Спорно е и дали по-ранната марка е придобила отличителност и в този смисъл дали са налице предпоставките за прилагане на чл. 12, ал. 3 ЗМГО. Касаторът "Лени филм" ЕООД твърди, че обозначава със заявената марка филмов канал, чиято регистрация е направил пред СЕМ, и чието разпространение на филми и филмови програми е денонощно през цялата година, а "Киномания" е филмов фестивал, провеждан в гр. София за около две седмици през годината, което сочи на предоставяне на услуги на различен пазар. Обстоятелството, че касаторът чрез филмовия канал излъчва филми през мрежи на кабелни оператори, а НДК не предоставя такава услуга, а показва филми пред публика в киносалони с платен вход, не води до различен от приетия от председателя на ПВ и от съда правен извод. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗМГО марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен в Държавния регистър на марките по начин, който позволява ясно и точно да се определи предметът на закрилата, предоставена с регистрацията. Такива знаци могат да бъдат например: думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, цветове, звуци или всякакви комбинации от такива знаци. В този смисъл функцията на марката е да гарантира на потребителя идентичност на произхода на обозначената с нейния облик стока или услуга, което му позволява да направи разграничение, без възможност за объркване на продукти или услуги с различен произход. Тя следва да гарантира, че всички обозначени с нея продукти или услуги са създадени под контрола на едно предприятие, което може да бъде отговорно за тяхното качество. Посоченото от опонента правно основание по чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО е съответно на разпоредбата на чл. 4, § 1, б. "б" от Първа Директива на Съвета от 21 декември 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (89/104/ЕИО), респ. от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките. Аналогично правило е предвидено и в Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 г. относно марката на Европейския съюз. В този смисъл съдебната практика по тълкуването й е относима и към съдържанието на националния чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО. В своята практика Съдът на Европейския съюз (СЕС) дефинира вероятността от объркване като риск потребителите да повярват, че съответните стоки или услуги произхождат от едно и също предприятие или евентуално от икономически свързани такива. Върховният административен съд последователно приема в своята практика, че за преценката налице ли е сходство между заявената марка и противопоставената по-ранна такава, водещ критерий е именно наличието на вероятност от объркване на потребителите. Тази преценка се предхожда от анализ на визуалното, фонетичното и смисловото сходство между знаците, което изисква обсъждане на ефекта от възприемане на марката в нейната цялост. СЕС също приема, че цялостната преценка на вероятността от объркване трябва да се основава на общото впечатление, което се създава в представата на средния потребител, като съпоставката на двете марки е винаги в цялост, а не по отделни елементи, при съобразяване на всички релевантни за конкретния случай фактори. В този смисъл при определени обстоятелства един елемент от цялостната композиция може да доминира над друг и така да повлияе върху представата, която се визуализира в съзнанието на потребителя при инцидентен спомен за съответната марка. Затова съдът, с направения в решението сравнителен анализ, е проверил цялостното впечатление, което оставят съответните знаци, а не анализ на всеки отделен компонент от тях поотделно и без неговата взаимовръзка с останалите такива. В общия случай потребителят няма склонност да се впуска в изследване на различни детайли от марката. (решение от 11 ноември 1997 г. по дело SABEL, С 251/95, Recueil, стр. І 6191, т. 22, както и Решение по дело Lloyd Schuchfabrik Meyer, посочено по-горе, т. 18, Решение по дело Medion, посочено по-горе, т. 27). Цялостното впечатление по своята същност е една визуализация в съзнанието на потребителя на елементите, които същият е успял да възприеме в резултат на досега си до марката. Това е мислено възпроизвеждане на тези компоненти от състава й, които най-ярко я характеризират и лесно се забелязват и запомнят. Ето защо анализът за наличието на сходство между две марки дължи изследване на съдържащите се в тях и назовавани в практиката "доминиращи елементи". В отговор на изложените от касатора възражения за необходимост от изследване на всички останали компоненти, а не само на доминиращите такива, следва да се посочи, че подобен подход не почива на житейската и правна логика. Релевантен факт е как потребителят е възприел марката, т. е. какви елементи са останали в съзнанието му и как те влияят на възприятието му по отношение на друг знак, заявен за регистрация, а не това, че едната може да съдържа и други изображения или словни компоненти. Относно основанието за отказ по чл. 12, ал. 3 ЗМГО следва да се допълни, че за разлика от обикновената марка, която трябва да е отличителна само по себе си, марката с известност е знак, който е станал разпознаваем сред потребителите в резултат на продължително и наситено използване. Тя носи "допълнителна стойност" и се свързва с висок имидж, надеждност или качество. Понятието "марка, ползваща се с известност" е със съдържание съгласно чл. 16, ал. 3 от TRIPS. Целта на института е да се разшири обхвата на закрила на марката и по отношение на стоки и услуги, за които използването на сходен или идентичен знак би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги накърнило. Предоставената от закона закрила на търговската марка и по отношение използването за различни от регистрираните стоки е обвързано с условие - използването да води до несправедливо облагодетелстване или накърняване на нейната отличителност. Достатъчно е марката да е добре известна в поне един релевантен сектор, което обстоятелство в случая е безспорно установено от органа и от съда. Критериите по отношение преценяването на известността на марката са дадени в чл. 12, ал. 10 ЗМГО. Изразът "марка, ползваща се с известност" не изисква познаването й от всички или почти всички граждани на страната. Следва да се държи сметка единствено за известността й сред релевантния сектор от потребителите (заинтересованата част от обществото, в случая кино- и филмомани). При несъмнено установена разлика между регистрираните класове услуги на по-ранната марка № 79978 CINE MANIA КИНО МАНИЯ, комбинирана, и заявената марка CINEMANIA, комбинирана, на доказване подлежи изискването на закона дали регистрацията на по-късната марка води до несправедливо облагодетелстване или накърняване на репутацията на по-ранната марка. Това органът в своето решение е сторил, правилно първоинстанционният съд го е подложил на проверка и собствен анализ и е приел правнообоснован извод за законосъобразност на акта и на основанието по чл. 12, ал. 3 ЗМГО. Предвид изложеното, като е отхвърлил подадената от "Лени филм" ЕООД жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направените от ответниците искания за разноски, в полза на Патентното ведомство и на "Национален дворец на културата - Конгресен център София" ЕАД следва да се присъдят разноски за защита от юрисконсулт в размер на по 102, 26 евро, равностойност на 200 лева, за всеки от тях на основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал.3 АПК, чл.37, ал.1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд