Определение № 2369 от 04.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 522/2026 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частни жалби на ищците М. Г. и С. И., чрез пълномощника адв. Г. Р., и ответника „Дженерали Румъния Застраховане и Презастраховане“ АД срещу определение на Апелативен съд – Велико Търново в частите, с които са оставени без уважение молбите на страните за изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК в частта за разноските на постановеното по делото въззивно решение. Ответникът не оспорва частната жалба на ищците, последните не изразяват становище по неговата частна жалба. С въззивното решение, постановено по жалба на ищците срещу първоинстанционното решение, с което предявените искове по чл. 432, ал. 1 КЗ са отхвърлени за разликата над уважените размери, същата общо 310 000 лв., въззивният съд е уважил исковете допълнително за общата сума от 56 000 лв. Осъдил е ответника на основание чл. 38 ЗА да заплати на упълномощения от ищците адвокат възнаграждение за въззивното производство в размер на 2640 лв., вкл. ДДС, като е съобразил размера на уважените части от исковете, предмета на спора във въззивното производство, ограничен до справедливия размер на претендираните обезщетения за неимуществени вреди и до спора за съпричиняване на увреждането от пострадалия, липсата на особена фактическа и правна сложност на спора, проведеното едно съдебно заседание във въззивната инстанция без нови доказателства и извършените от адвоката действия по изготвяне на въззивната жалба и явяване в съдебното заседание. Със същото решение съдът е осъдил ищците да заплатят на ответника разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер на 7000 лв., като е намерил за основателно заявеното от ищците възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 21 700 лв. Извода за прекомерност е мотивирал с вида на спора, размера на материалния интерес, вида и количеството на извършената работа, както и фактическата и правна сложност на делото. Подадените от страните молби по чл. 248, ал. 1 ГПК за съответно присъждане на разноските в по-висок размер съдът е оставил без уважение по същите съображения. Определението в обжалваните части е неправилно. В съдебното заседание на въззивната инстанция пълномощникът на ищците изрично е заявил, че на основание чл. 78, ал. 5 ГПК заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено съобразно Наредба № 1/2004 на ВАС. Същото становище е изразил и пълномощникът на ответника. Следователно между страните не е бил налице спор, че съответно на степента на фактическа и правна сложност на делото е възнаграждение в размера по чл. 7, ал. 2, т. 5 от наредбата или 21 700 лв., определено на база обжалвания интерес по всеки от двата иска. Поради това, като е приел за съответстващ на сложността на делото размер, по-нисък от този, съдът се е отклонил от диспозитивното начало, според което обемът на търсената защита се определя от страните (чл. 6, ал. 2, пр. 2 ГПК). С оглед изложеното заявеното от ищците възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, доколкото размерът на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение съответства на размера по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. Поради това и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на част от това възнаграждение съответно на отхвърлената от въззивния съд част от исковете (81,94 %) или 17 780,98 лв., което налага да се допусне поисканото изменение по чл. 248, ал. 1 ГПК, като му се присъди разликата от 10 780,98 лв. или 5512,23 евро. На база същия общ размер и съответно на уважената част от исковете (18,06 %) адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА следва да бъде определен на 4702,82 лв., вкл. ДДС, поради което и съобразно посочения в частната жалба по-нисък размер на пълномощника на ищците следва да се присъди допълнително възнаграждение в размер на 2054,92 лв. или 1050,66 евро, вкл. ДДС. Искането на ищците за присъждане на разноски за настоящото частно производство е неоснователно с оглед установената последователна практика на ВКС по приложението на чл. 78 вр. чл. 248 ГПК (напр. ч. гр. д. № 4538/2022 г. на ВКС, IV г. о. и цитираното там), според която за производствата по частни жалби по чл. 248 ГПК разноски не се присъждат. С тези мотиви съдът